Съществуващите модели на изкуствен интелект от лаборатории като OpenAI едва ли ще доведат до значими научни пробиви, смята основател на технологична компания, потапяйки някои от претенциите и хиперболите.

Коментарите на Томас Улф, съосновател на AI стартъпа Hugging Face на стойност 4,5 милиарда долара, са в рязък контраст с изказванията на водещи фигури в сферата на изкуствения интелект, включително шефа на OpenAI Сам Алтман и изпълнителния директор на Anthropic Дарио Амодей.

Когато Улф говори за научни пробиви, той има предвид новаторски идеи на ниво Нобелова награда. Примери за това са Николай Коперник, който теоретизира, че Слънцето е в центъра на Вселената и че другите планети се движат около него.

Улф обяснява няколко проблема с чатботовете в момента. Първият е, че инструменти като ChatGPT и други често се съгласяват или се привеждат в съответствие с човека, който ги пита. Като пример дава случаи, когато сте задали въпрос на чатбот и той ви казва колко интересен или чудесен е този въпрос.

Вторият проблем е, че моделите, върху които се изграждат тези чатботове, са проектирани да „предсказват най-вероятната следваща дума“ в изречението.

Кабинетът представи „програма за модернизация“ с 23 ключови проекта като централизирана онлайн услуга за регистрация на МПС, платформа, позволяваща създаване на компании за 24 часа, и инструменти с AI

Мерц залага на повече AI в бизнеса, за да съживи водещата икономика в ЕС

Улф обаче посочва две ключови характеристики на учените. Първата е, че тези, които постигат големи пробиви, често се противопоставят на това, което другите твърдят.

„Един добър учен не се опитва да предскаже най-вероятната следваща дума. Той се опитва да предвиди нещо напълно ново, което всъщност е изненадващо малко вероятно, но реално вярно“, обяснява Улф, цитиран от CNBC.

Съоснователят на Hugging Face обмисля тази тема от няколко месеца. Интересът му бил провокиран след като прочел есе на Дарио Амодей от Anthropic, който твърди, че „биологията и медицината, подпомогнати от AI, ще ни позволят да компресираме напредъка, който човешките биолози биха постигнали за следващите 50–100 години, в рамките на 5–10 години“.

Това накарало Улф да размисли за качествата на AI и защо, според него, това няма да е възможно с настоящите модели.

Той добавя, че тези чатботове и инструменти най-вероятно ще се използват като своеобразен „ко-пилот за учените“, подпомагайки човека в изследванията и генерирането на нови идеи.

До известна степен това вече се случва. Продуктът AlphaFold на Google DeepMind е помогнал за анализа на протеинови структури, което компанията обещава, че може да подпомогне учените при откриването на нови лекарства.

Но съществуват и стартъпи, които се надяват да отведат AI една стъпка по-напред, позволявайки му да прави истински научни пробиви, включително Lila Sciences и FutureHouse.