Британският природозащитник и световноизвестен експерт по шимпанзетата Джейн Гудол е починала на 91-годишна възраст, съобщи нейният институт в сряда. Гудол е починала от естествени причини, докато е била в Калифорния на лекционна обиколка, написа институтът в публикация в социалните медии.

„Откритията на д-р Гудол като етолог революционизираха науката, а тя беше неуморна защитничка на опазването и възстановяването на нашия естествен свят", се казва в Instagram.

Нейните полеви проучвания с шимпанзета не само премахват бариерите за жените в науката, но и променят начина, по който учените изучават животните. Работата на Гудол променя представата ни за шимпанзетата и размива границата между хората и животинското царство, пише CNN. 

Приматологът превръща любовта си към дивата природа в кампания, която продължава цял живот и я отвежда от английско крайморско селце до Африка, а след това и по целия свят в стремежа си да разбере по-добре шимпанзетата, както и ролята, която хората играят в опазването на тяхното местообитание и здравето на планетата като цяло.

Гудол е пионер в своята област, както като жена учен през 60-те години, така и с работата си по изучаване на поведението на приматите. Тя проправи пътя за редица други жени, сред които и покойната изследователка на горили Даян Фоси.

Тя успява да привлече общественото внимание към дивата природа, като си партнира с Националното географско дружество, за да запознае хората с живота на любимите си шимпанзета, отбелязва Reuters. 

Тя стана емблематична с изучаването на шимпанзета. Днес помага да спасим планетата

Привидно просто решение – да даде имена вместо номера на наблюдаваните животни, променя научните норми на времето. Тя се интересува от личностите на всяко отделно шимпанзе, като включва техните семейни взаимоотношения и емоции в работата си. През 1960 по време на престой в Танзания тя открива, че подобно на хората, те използват инструменти.

„Открихме, че в крайна сметка няма ясна граница, която разделя хората от останалата част от животинското царство“, казва тя в TED Talk през 2002 г.

С развитието на кариерата си тя пренасочва фокуса си от приматологията към природозащитна дейност. Причината е, че става свидетел на широко разпространеното унищожаване на местообитанията. Гудол призовава света да предприеме бързи и спешни действия по отношение на климатичните промени.

„Забравяме, че сме част от природния свят“, подчертава тя пред CNN през 2020 г. „Все още има време.“

Наблюденията ми в Гомбе поставиха под въпрос уникалността на човека

Getty Images | Д-р Джейн Гудол присъства по време на TIME 100 Summit 2019

Гудол пристига в резервата за шимпанзета “Гомбе” в Танзания през 1960 г. по молба на своя шеф, известния антрополог и палеонтолог д-р Луис Лики. Там 26-годишната жена, която отдавна е запленена от Африка и нейните животни, но няма висше образование, започва своята новаторска работа по наблюдение и изучаване на тези интелигентни примати в тяхната естествена среда.

В началото шимпанзетата бягат от нея.

„Никога преди не бяха виждали бяла маймуна“, разказва Гудол на Дипак Чопра през 2019 г.

Всичко се променя, когато тя среща по-възрастно шимпанзе, което нарича Дейвид Грейбиърд. След като следва Дейвид през гората, тя му предлага палмова ядка.

„Той взе ядката, изпусна я, но много нежно стисна пръстите ми“, спомня си Гудол. „Така шимпанзетата се успокояват взаимно. Така че в този момент ние общувахме по начин, който вероятно е предшествал човешкия език.“

Увреждането на околната среда застрашава европейския начин на живот, сочи доклад

Докато живее сред шимпанзетата в Гомбе, Гудол открива, че шимпанзетата ядат месо и не само използват инструменти, но и ги изработват.

„Гледах запленена как шимпанзетата се отправят към термитника, избират си малка клонка и махат листата ѝ“, споделя Гудол в документалния филм „Джейн“ от 2017 г. Шимпанзетата използват оголените клонки, за да събират термити за храна. 

„Това беше модификация на обект, груб начален етап на изработването на инструменти – нещо, което никога преди не беше наблюдавано.“

Тази млада британка, която следва докторантура по поведение на животните, въпреки че няма бакалавърска степен, прекарва месеци в опити да спечели благоразположението на местната популация от шимпанзета, вместо да ги изучава от разстояние. 

„Когато за първи път започнах да изучавам шимпанзетата, нямаше кой да ми каже как да го правя. През 1960 г. светът не знаеше нищо за шимпанзетата в дивата природа.“

Откритията на Гудол и нейната методология предизвикват голямо вълнение в академичните и научните среди, като някои дори твърдят, че е провела цялото си проучване погрешно. Тя обаче остава вярна на убежденията си. 

„Наблюденията ми в Гомбе поставиха под въпрос уникалността на човека“, казва Гудол. „Някои се опитаха да дискредитират наблюденията ми, защото бях младо, необучено момиче и затова трябваше да бъда пренебрегната.“

Гудол е една от трите жени, избрани от Лики да изучават примати в естествената им среда като част от усилията му да разбере по-добре човешката еволюция. Докато Гудол се фокусира върху шимпанзетата, Даян Фоси изучава горилите, а Бируте Галдикас – орангутаните. Понякога ги наричат „Ангелите на Лики“ – препратка към хитовата телевизионна поредица от 70-те години „Ангелите на Чарли“.

Светът научава за Гудол и нейната работа през 1963 г., след като в National Geographic се появява първата ѝ статия, озаглавена „Моят живот сред дивите шимпанзета“.

Екстремният климат ще струва на Европа 43 млрд. евро - България е сред най-засегнатите

Лики осигурява субсидия от National Geographic Society, за да може Гудол да продължи работата си, а през 1962 г. National Geographic изпраща режисьора Хюго ван Лауик в Гомбе, за да документира работата на Джейн с шимпанзетата. Двамата се влюбват, женят се през 1964 г. и три години по-късно имат син.

Гудол получава докторска степен по етология – науката за поведението на животните, от Кеймбриджкия университет през 1965 г., а същата година тя и Ван Лауик основават Изследователския център „Гомбе Стрийм“.

И до днес малката гора Гомбе на брега на езерото Танганика е мястото на най-дългосрочното и подробно проучване на животно в естествената му среда в целия свят.