От Непал до Мароко: Поколението Z се вдига на масови протести
Вълна от младежко недоволство залива различни части на света – обединени от общи причини: неравенство, корупция и недоверие в институциите
&format=webp)
В Непал или в Перу – изглежда, че младите хора превръщат екрана в барикада. Те са на улиците, искат отчетност, промяна и – в някои от случаите – дори успяват да свалят правителството.
Въпреки различията си, една обща болка обединява всички тях – изгубеното доверие в системата. Зад гнева им стои разпадащият се социален договор между правителства и хора, който изглежда не обещава светло бъдеще.
През последните дни улиците на Мароко пулсират от гласовете на млади хора. Под името „Gen Z 212“ – по телефонния код на страната – хиляди студенти и безработни висшисти настояват за реформи в здравеопазването, образованието и социалната политика.
Причината за недоволството е повече от очевидна: докато страната инвестира милиарди в подготовката за световното първенство, което ще се проведе през 2030 г., болниците все още са пренаселени, а селските райони нямат достъп до медицинска помощ.
Безработицата сред младите в страната достига 36%, а почти един на всеки петима университетски възпитаници е без работа. Искрата за протестите пламва след смъртта на няколко бременни жени след рутинни секцио операции в Агадир – трагедии, които само разкриват колко уязвима всъщност е системата.
Правителството реагира с насилие: трима души загиват, стотици са ранени, а десетки – арестувани. Въпреки уверенията на премиера Азиз Ахануш, че е „готов за диалог и дискусия“, движението поиска оставката на кабинета.
Хиляди километри на юг Мадагаскар се сблъсква със сходна буря. Липсата на вода и електричество се превръща в искра за младежки бунт, който бързо прераства в политическа криза.
Демонстрантите настояват за оставката на президента Андри Раджелина, който за първи път идва на власт след преврат през 2009 г.
„Чух гласа ви, почувствах страданието“, заяви той, обявявайки разпускането на правителството. Но репресиите не спират дотук. ООН съобщава за най-малко 22 убити и над 100 ранени, въпреки че властите оспорват данните.
В Перу протестите започват на 20 септември заради промени в пенсионното законодателство, но бързо се превръщат в масови демонстрации срещу корупцията и престъпността при управлението на президента Дина Болуарте.
Одобрението към нея се срива до 2,5%, а към правителството – до 3%, според проучване на Institute of Peruvian Studies от юли.
Числата са пряко доказателство за икономическа несигурност, политическо изтощение и продължаващ гняв заради десетките убити при протестите след встъпването ѝ в длъжност през 2022 г.
Всичко това идва само след като поколението Z в Непал свали правителството в Катманду. Протестите започват срещу забраната за социалните мрежи, но бързо прерастват в пълномащабен бунт срещу корупцията и икономическата безизходица.
Само в рамките на 48 часа са убити 22 души, стотици са ранени, а сградата на парламента е подпалена, разказва CNN.
Тази експлозия от недоволство сякаш се появява като напомняне на света за предишни младежки революции в региона: в Бангладеш (2024) – свалянето на дългогодишната лидерка Шейх Хасина, както и в Шри Ланка (2022) – краят на династията Раджапакса, която управлява страната в рамките на две десетилетия.
„Приоритетите на управляващия елит изглеждат все по-далечни от реалността на живота и страховете на младите хора“, казва Субир Синха, директор на South Asian Institute, в интервю за CNN.
„Има усещане за катастрофален край – сякаш наблюдаваме последните дни на либералната демокрация във все повече държави.“
Поколението Z – родените между 1997 и 2012 г. – растат в сянката на финансовата криза от 2008 г. Днес те са жертви на политическа поляризация, климатична криза, икономическа нестабилност и един свят след пандемичната обстановка, който разкрива колко дълбоки всъщност са социалните неравенства.
„Те се чувстват излъгани – интересите им не са представени или взети предвид“, коментира Барт Камертс, професор по политика и комуникации в London School of Economics.
Това поколение не отхвърля демокрацията, а просто не вярва, че настоящите ѝ формули работят. Нарастващият авторитаризъм и национализъм само подхранват това усещане – че трябва да действат сами.
„Опцията да емигрираш временно, както са правили родителите ти, вече е затворена – част от авторитарната епоха, в която живеем“, отбелязва Синха.
Голяма част от страните, където избухват тези протести, също са жертви на екстремни климатични бедствия, а младите хора имат чувството, че бъдещето им буквално е „отнемано“.
Въпреки че това поколение често е описвано като „дигитално“, бунтовете им излизат извън мрежите и смело можем да кажем, че са абсолютно реални. От студентите в Париж през 1968 г. до движението Occupy и Арабската пролет – младите винаги са били двигател на промяната. Разликата днес е в инструментите, които те използват.
Gen Z организират своите революции през Discord, TikTok, Instagram и Telegram. Те нямат лидери, нямат централи, нямат партийна структура – само идея, канал и една обща кауза.
„Не ти трябва голяма организация или централен щаб“, казва Камертс. „Всички вече са онлайн.“
Мароко е перфектен пример за това: само за няколко дни анонимният Discord сървър „GenZ 212“ нараства от 3 000 до над 130 000 членове, по данни на Reuters.
Тази мрежова архитектура прави протестите спонтанни, децентрализирани и трудни за потушаване – а именно това ги прави до такава степен привлекателни за младите, които рискуват живота си, за да бъде чут гласът им.
В Мадагаскар движението Gen Z Mada стартира във Facebook и TikTok, преди да се обедини с профсъюзи и граждански организации.
„Когато дигиталните бунтове успеят да преминат отвъд класовите и възрастовите граници, те придобиват реална сила“, казва Синха. „Тогава вече не е просто движение на поколението Z, а общонационална промяна.“