Ново изследване на Кеймбриджкия университет показва, че аутизмът не трябва да се разглежда като еднородно състояние с една-единствена причина. Учените са установили, че хората, диагностицирани в ранна детска възраст, често имат различен генетичен профил от тези, диагностицирани по-късно в живота. Това разширява разбирането за начина, по който се развива състоянието.

Проучването анализира поведението на аутистични хора през детството и юношеството в Обединеното кралство и Австралия. То също така оценява генетичните данни на повече от 45 000 пациенти с това състояние от различни групи в Европа и Съединените щати, пише Wired.

Като сравняват генетичната информация с възрастта, на която е поставена диагнозата, изследователите установяват, че хората, диагностицирани с аутизъм в ранна детска възраст, имат различен генетичен профил от тези, при които състоянието е открито по-късно – в юношеството или зрелостта. Двете групи се припокриват само частично, което подсказва, че биологичните механизми на аутизма може да се различават според възрастта, на която се проявява.

Клиничното изпитание включва пациенти с ALS, инсулт и спинални травми, като използва комбинация от изкуствен интелект и EEG сензори за създаване на персонализирани „гласове“, които превръщат мислите в реална комуникация

Американският стартъп Cognixion интегрира мозъчен интерфейс във Vision Pro, за да помогне на хора с нарушения в речта

Анализът, публикуван миналата седмица в списание Nature, сочи, че децата, диагностицирани преди шестгодишна възраст, са по-склонни да имат поведенчески проблеми от ранна възраст. За разлика от тях, тези, диагностицирани след 10-годишна възраст, по-често изпитват социални и поведенчески затруднения през юношеството и са по-предразположени към психични заболявания като депресия.

Проучването показва още, че средният генетичен профил на диагностицираните по-късно е по-близък до този на хора със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност или с посттравматично стресово разстройство, отколкото до този на класическия аутизъм, характерен за ранното детство.

Авторите заключават, че моментът на диагностициране не е случаен, а отразява основни генетични различия, които в някои случаи съвпадат с риска от други психични състояния.

„За първи път открихме, че по-ранно и по-късно диагностицираният аутизъм имат различни основни биологични профили“, коментира Варун Уариър, изследовател в Катедрата по психиатрия на Кеймбриджкия университет и водещ автор на статията. „Терминът „аутизъм“ вероятно описва множество състояния.“

Изследователите подчертават, че целта им не е да създадат нови подтипове аутизъм, а да разберат различните процеси на развитие на състоянието, за да подобрят терапиите. „Някои от генетичните фактори предразполагат хората да проявяват аутистични черти от много ранна възраст, които могат да бъдат по-лесно идентифицирани, което води до по-ранна диагноза“, обяснява Уариър. „При други генетичните фактори могат да повлияят на това кои аутистични черти се проявяват и кога. Някои от тези деца могат да имат характеристики, които не се забелязват от родителите или хората, които се грижат за тях, докато не предизвикат значителен стрес в късното детство или юношеството.“

Иновативният метод може да преодолее безплодието и дори да помогне на еднополови двойки да имат дете, генетично свързано и с двамата родители.

Учени създават ембриони от човешка кожа

Въпреки че авторите признават ограниченията на проучването – като относително малкия брой участници и факта, че данните се основават на наблюдения на хората, които се грижат за тях, а не на клинични оценки – те посочват, че изследването допринася за по-доброто разбиране на това как се проявяват характеристиките на аутизма в различни възрастови етапи и как се свързват с генетичните профили.

„Важна следваща стъпка ще бъде да разберем сложното взаимодействие между генетиката и социалните фактори, които водят до по-лоши резултати за психичното здраве при хората, диагностицирани по-късно с аутизъм“, допълва Уариър.

Ута Фрит, почетен професор по когнитивно развитие в Университетския колеж в Лондон, която не е участвала в проучването, отбелязва, че голямата му заслуга е да покаже, че аутизмът не е едно единствено състояние. „Време е да осъзнаем, че „аутизмът“ е станал сбор от различни състояния“, казва тя пред Science Media Centre. „Ако се говори за „епидемия от аутизъм“, „причина за аутизъм“ или „лечение за аутизъм“, незабавният въпрос трябва да бъде: какъв вид аутизъм?“