Появата на междузвездни комети е изключително рядко явление, а в рамките на десетилетие от Земята са забелязани едва три такива. Последният пришълец от друга звездна система е кометата 3I/Atlas, която е засечена за първи път през юли. Космическите агенции проследяват внимателно бързо движещия се обект.

Какво представляват кометите?

Кометите са съставени от материали, останали от времето на образуването на Слънчевата система – прах и лед, датиращи отпреди около 4,6 милиарда години. В сърцевината на кометата се намира твърдо ядро, съставено от замръзнала вода, прах и летливи вещества като въглероден диоксид, въглероден оксид, метан и амоняк.

Когато комета се приближи до Слънцето, топлината сублимира повърхностния ѝ лед в газ, създавайки временна газова обвивка около ядрото. Изпуснатият прах и газ правят кометата да изглежда размита и създават две опашки – бяла, съставена от прахови частици, и синкава, образувана от електрически заредени молекули (йони). Йонната опашка сочи директно в посока, обратна на Слънцето, независимо от позицията на кометата, пояснява Guardian.

Междузвезден обект може да е най-старата известна комета

А междузвездните комети?

Както подсказва името им, те идват от още по-далеч – образували са се от остатъците на други звездни системи. Случайна среща с гравитационното поле на преминаваща звезда или друго масивно тяло може да ги извади от орбитата им и да ги изпрати към нашата Слънчева система. Досега астрономите са наблюдавали само три междузвездни комети, преминаващи през нея. Първата, 1I/ʻOumuamua, е открита през 2017 г.; втората, 2I/Borisov – през 2019 г.; а последната, 3I/Atlas, е докладвана през юли тази година.

Какво могат да ни кажат?

Междузвездните комети са единственият материал от други звезди, който учените могат да наблюдават от сравнително близко разстояние. Ако преминат достатъчно близо до Слънцето, прахът и газовете, които се изпаряват от тях, разкриват химичния състав на звездната система, от която произхождат.

„Тези обекти са първите градивни елементи, които можем да наблюдаваме от други системи“, казва Майкъл Кюперс, научен сътрудник по проекта на Европейската космическа агенция за мисията за пресичане на комети Hera. „Те ни разкриват условията в звездната система, в която са се образували.“

Изследванията на 3I/Atlas могат да дадат повече информация от наблюденията на предишни междузвездни комети. Астрономите не успяха да открият много газ или прах около 1I/ʻOumuamua, а 3I/Atlas ще се приближи значително повече до Слънцето от 2I/Borisov. Това ще доведе до изхвърляне на повече материал, който може да бъде анализиран.

Посетител от друга галактика: Астрономи проследяват обект с междузведен произход

Различна ли е 3I/Atlas?

Астрономите все още са наблюдавали твърде малко междузвездни комети, за да определят какво е „нормално“ при тях – именно тази рядкост прави всяка нова толкова вълнуваща. Първоначалните измервания сочат, че 3I/Atlas има диаметър между 440 метра и 5,6 километра, което означава, че може да е по-голяма както от цигарообразната 1I/ʻOumuamua (около 400 метра), така и от кометата 2I/Borisov (около 1 километър).

На снимка, заснета от космическия телескоп „Хъбъл“, се вижда необичайна особеност – газова обвивка, която се разширява към Слънцето. Според учените това явление, наречено „антиопашка“, вероятно се дължи на неравномерното изпаряване на леда по повърхността на кометата.

3I/Atlas се отличава и по химичния си състав. Наблюдения с телескопа Very Large Telescope на Европейската южна обсерватория в Чили показват по-високо съотношение на никел към желязо в облака около нея. Според учените това може да се обясни с изпаряването на никелови и железни карбонилни съединения. Други изследвания сочат, че светлината, отразявана от кометата, е необичайно поляризирана – ефект, който вероятно се дължи на наличието на воден лед и богати на магнезий силикати, пише Guardian.

Откъде идват кометите?

Повечето комети, които навлизат във вътрешната част на Слънчевата система и минават близо до Земята, произхождат от пояса на Кайпер – широка област от ледени обекти отвъд орбитата на Нептун. Те обикалят около Слънцето сравнително бързо – за по-малко от 200 години. Други комети идват от още по-отдалечен регион, наречен облак на Оорт, който започва далеч отвъд пояса на Кайпер. За да направят една обиколка около Слънцето, на тези комети им трябват милиони години – понякога до 30 милиона. Учените предполагат, че в пояса на Кайпер има милиарди комети, а в облака на Оорт – дори още повече.

Оумуамуа не е нито астероид, нито комета. Дело на извънземните ли е?

Какъв маршрут следва 3I/Atlas?

Кометата навлиза в Слънчевата система близо до еклиптиката – въображаемата равнина, по която се движи Земята около Слънцето. Почти всички планети орбитират приблизително в същата равнина. 3I/Atlas няма да се сблъска със Земята или с която и да е друга планета – най-близкото ѝ приближаване до нас ще бъде на около 240 милиона километра.

Американският астроном Ави Лоеб, известен с теорията си, че 1I/ʻOumuamua може да е извънземна технология, изказва подобно предположение и за 3I/Atlas. Той смята, че траекторията на кометата, която преминава близо до Юпитер, Марс и Венера, изглежда твърде подредена, за да е случайна. Освен това посочва, че посоката, от която идва кометата, е на по-малко от девет градуса от източника на т.нар. Wow! сигнал – радиовълни, засечени през 1977 г., които някои свързват със съобщение от извънземна цивилизация. Все пак Лоеб признава, че „най-вероятно 3I/Atlas е напълно естествен междузвезден обект“.

Кюперс споделя същото мнение. „Тя изглежда като комета и се държи като комета. Няма причина да мислим, че е нещо друго. Ако започнете с траекторията и после потърсите различни съвпадения в ъгли и разстояния, винаги ще намерите нещо, което изглежда малко вероятно.“

Какво предстои?

Астрономите се надяват да съберат още данни за 3I/Atlas чрез наземни и космически телескопи, орбитални апарати и ровъри на Марс, както и чрез други мисии, като Juice на Европейската космическа агенция. Тази седмица ESA публикува кадри от мисиите Trace Gas Orbiter и Mars Express, заснети, докато кометата преминава покрай Червената планета. Макар да е била на 30 милиона километра разстояние и да изглежда като малка светла точка, газовата ѝ обвивка се вижда ясно – знак, че топлината и радиацията на Слънцето активират ледената ѝ повърхност.

Когато кометата достигне най-близката си точка до Земята, тя ще се намира зад Слънцето и няма да бъде видима. Очаква се обаче да се появи отново в края на ноември, което ще даде на учените нов шанс да я наблюдават и изследват.