Изкуственият интелект вече не е просто инструмент, а фактор, който преобръща начина, по който човечеството разбира сигурността, отбраната и дори самото оцеляване. Това беше основното послание във визионерската лекция на Доброслав Димитров, член на Консултативния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), по време на форума Digital Trends 2025, където той представи темата „Битките на бъдещето: Как технологичната революция променя конфликтите и налага нова отбранителна парадигма“.

Тазгодишното издание на престижния форум беше посветено на взаимодействието между човешкия и изкуствения интелект и как тази симбиоза оформя бъдещето на бизнеса, сигурността и обществото, Надсловът бе „Създаваме бъдещето заедно: човешка визия и изкуствен интелект“ („Co-Creating the Future: Human Vision and AI“). Събитието събра водещи международни и български експерти, технологични лидери и политици, за да обсъдят как изкуственият интелект променя индустриите, икономиката и начина, по който живеем и работим.

Бъдещите битки няма да започват с грохот на оръдия, а с ред от код

Възможно е дори изобщо да не разпознаем първия изстрел, заяви Доброслав Димитров от сцената на събитието. Той е основател на новата компания за високотехнологична отбрана Raisen Technology и един от най-активните визионери в българската технологична екосистема с активен глас, за по-смела държавна политика в областта на образованието, иновациите, изкуствения интелект и технологичния суверенитет.

В презентацията си той очерта как технологичната революция променя не само природата на конфликтите, но и самите общества. „Всеки един аспект от нашия живот е част от мрежа и тази мрежа е уязвима, защото сме взаимносвързани“. В свят, в който дронове, автономни системи и алгоритми вземат решения в реално време, новата отбранителна доктрина трябва да бъде адаптивна, децентрализирана и софтуерно дефинирана.

„Светът е толкова свързан, че в момента не може да дефинираме къде е бойното поле. Единственият начин да оцелееш във войната е, ако си адаптивен. Бъдещето не принадлежи на големите, а на бързите. Колкото си по-адаптивен, толкова си по-бърз“ подчерта той.

Космическата инфраструктура вече е въпрос на национално оцеляване. В хаоса на бъдещето няма да оцелеят най-силните, а най-приспособимите.

Отбраната на 21-ви век ще трябва да мисли, да се учи и да еволюира с всяка минута. Дроновете сменят поколения за шест седмици, а софтуер – за един ден. Дроновете се превръщат все повече в бойни партньори. Конфликтите вече нямат фронтова линия. Земя, въздух, море, орбита и киберпространство се преплитат. Затова са необходими интелигентни системи, които да се самокоординират – хора и машини в симбиотичен съюз.“

Според него човечеството е на ръба на нова технологична надпревара, където националната сигурност се определя не от броя на танковете, а от суверенитета върху технологиите, данните и мрежите. Европа, подчерта той, трябва да инвестира не просто в отбранителна индустрия, а в независимост - в способността сама да произвежда, защитава и обновява своите критични системи.