Висши представители на Европейската комисия и белгийското правителство ще се срещнат в петък, за да обсъдят изход от политическия застой около използването на замразените руски активи,  съобщават за POLITICO двама високопоставени служители на ЕС. Планът предвижда средствата да бъдат използвани за финансиране на т.нар. „репарационен“ заем към Украйна на стойност 140 млрд. евро.

Белгия обаче е предпазлива към идеята, предложена от Комисията, който цели да използва санкционирани руски средства за подпомагане на Киев, без те да бъдат окончателно конфискувани. Основната причина за колебанието е, че въпросните средства се намират в брюкселската финансова институция Euroclear.

Премиерът Барт Де Вевер се опасява, че страната му може да бъде принудена да плати милиарди на Русия, ако Кремъл заведе съдебни дела срещу инициативата. По време на срещата на лидерите на ЕС през октомври, Де Вевер настоя за по-силни гаранции от европейските партньори, които да защитят Белгия от финансовите и правни рискове, произтичащи от предложението.

ЕС очаква предложението да бъде одобрено до края на годината

Европейските лидери са близо до споразумение за използване на замразени руски активи за Украйна

Кризисната среща идва след като заместник-министрите на финансите не успяха да постигнат напредък в преговорите по заема по-рано тази седмица. От Комисията предупреждават, че времето изтича.

„Колкото повече се бавим, толкова по-трудно ще става. Възможно е да се наложи да търсим междинни решения“, коментира еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис пред журналисти в София във вторник.

Украйна е изправена пред сериозен бюджетен дефицит догодина, ако средствата не бъдат отпуснати до пролетта. Без споразумение за използване на руските активи, Европейската комисия предупреждава, че държавите членки ще трябва сами да финансират Киев – неособено привлекателна перспектива след пандемията, която изтощи националните бюджети.

„Как точно ще намерим 140 млрд. евро от европейските бюджети в този момент?“ — пита един от заместник-министрите, цитиран от POLITICO. „Няма как.“

Комисията възнамерява да представи на Белгия документ с алтернативни варианти за финансиране на Украйна, които включват общ европейски заем. Надеждата е, че Де Вевер, който също е под финансов натиск, ще отстъпи, след като се увери, че други реалистични варианти няма.

Какво иска Белгия

Белгийският премиер ясно  формулира условията, при които страната би подкрепила плана.

На първо място, Брюксел настоява да се премахне възможността за унгарско или друго вето върху санкциите.

На всеки шест месеца санкциите срещу Русия трябва да бъдат подновявани единодушно, което означава, че всяка държава, благосклонна към Кремъл — като Унгария или Словакия — би могла да блокира решението. В такъв случай Euroclear трябва и да върне замразените активи на Москва. Комисията работи по механизъм, който да неутрализира този риск и да осигури на Белгия дългосрочни гаранции.

Белгия настоява останалите държави от ЕС да споделят финансовия риск.

Според Комисията Украйна ще започне да връща заема едва след края на войната и след като Русия изплати репарации. Но Брюксел настоява за допълнителни гаранции – ако Русия прекрати войната и поиска активите си обратно, или ако нейните адвокати спечелят дело, държавите членки да поемат отговорността за възстановяване на средствата.

Белгийският министър-председател Барт Де Вевер настоява другите столици да покрият финансовите и правните рискове от заема в размер на 140 млрд. евро

Белгия под натиск от ЕС заради замразените руски активи

Дори всички държави да предоставят такива гаранции, Белгия иска да бъде сигурна, че плащанията ще са незабавни. Комисията предложи вариант, при който може временно да отпуска средства на държави, които не могат да реагират на мига, но това би увеличило дълговата тежест – не особено привлекателна перспектива за страни като Франция и Италия.

И накрая, Брюксел настоява Комисията да разгледа възможността за използване на текущия седемгодишен бюджет на ЕС като гаранция за заема, вместо да се разчита на национални средства.

На теория Комисията може да използва част от т.нар. „буфер“ (headroom) в бюджета за тази цел. Идеята има логика в следващия финансов период след 2028 г., но остава неясно дали настоящият бюджет разполага с достатъчно средства за подобен механизъм.