Мащабът на разширяването на възобновяемата енергия в Китай е изключително голям.

До края на миналата година страната е инсталирала 887 гигавата соларна мощност – почти двойно повече от общия капацитет на Европа и САЩ, взети заедно. През 2024 г. за изграждане на нови вятърни турбини и соларни панели са използвани около 22 млн. тона стомана. През същата година Китай е произвел 1 826 тераватчаса електроенергия от вятърна и слънчева енергия – около пет пъти повече от енергията, която се съдържа в целия ядрен арсенал на страната.

В миналото определението за „суперсила“ се базираше предимно на териториален мащаб и военен потенциал. Днес съчетанието между производствения капацитет на Китай и голямото вътрешно търсене на електроенергия оформя различен тип влияние, свързано с мащабното внедряване на възобновяеми източници, разказва The Economist.

Това развитие има последици за глобалния енергиен пазар, международните отношения и способността на държавите да намаляват въглеродните си емисии. В много страни основната пречка пред декарбонизацията е недостигът на достъпни технологични решения. Китай произвежда големи количества оборудване за чиста енергия при по-ниски цени, което го превръща в един от ключовите доставчици.

Годишният производствен капацитет на Китай във възобновяемата енергия достига около 1 терават нови мощности всяка година – еквивалент на енергията от повече от 300 големи атомни електроцентрали. Процесът се подпомага от голямото вътрешно търсене и усъвършенстване на производството, което води до намаляване на разходите.

Част от държавните субсидии, които са подпомогнали този растеж, постепенно се намаляват.

Китай е на път да изпълни или да надхвърли повечето цели, поети по Парижкото споразумение. По време на предстоящата климатична конференция COP страната ще представи планове за значително разширяване на възобновяемия капацитет и ограничаване на емисиите до 2035 г.

Успоредно с това Китай увеличава и износа на зелени технологии. В развиващите се страни – където ще се решава голяма част от глобалната политика за климата – китайското оборудване вече заема важно място, тъй като често предлага по-ниска цена.

В същото време съществуват и определени рискове. Китай продължава да използва значителни количества въглища. Освен това зависимостта от един основен доставчик може да породи опасения за енергийна и технологична сигурност. Пример за това са стратегическите предимства на Китай в добива и преработката на редкоземни елементи, както и опасенията за дългова зависимост в някои държави в рамките на Belt and Road Initiative (BRI).

Въпреки това слънчевата и вятърната енергия остават ключови за ограничаването на по-нататъшното покачване на глобалните температури. Евтината, чиста електроенергия е важен фактор за подобряване на условията на живот и икономическото развитие, особено в държави с по-ниски доходи.