Мащабът на разширяването на възобновяемата енергия в Китай е изключително голям.

До края на миналата година страната е инсталирала 887 гигавата соларна мощност – почти двойно повече от общия капацитет на Европа и САЩ, взети заедно. През 2024 г. за изграждане на нови вятърни турбини и соларни панели са използвани около 22 млн. тона стомана. През същата година Китай е произвел 1 826 тераватчаса електроенергия от вятърна и слънчева енергия – около пет пъти повече от енергията, която се съдържа в целия ядрен арсенал на страната.

В миналото определението за „суперсила“ се базираше предимно на териториален мащаб и военен потенциал. Днес съчетанието между производствения капацитет на Китай и голямото вътрешно търсене на електроенергия оформя различен тип влияние, свързано с мащабното внедряване на възобновяеми източници, разказва The Economist.

Това развитие има последици за глобалния енергиен пазар, международните отношения и способността на държавите да намаляват въглеродните си емисии. В много страни основната пречка пред декарбонизацията е недостигът на достъпни технологични решения. Китай произвежда големи количества оборудване за чиста енергия при по-ниски цени, което го превръща в един от ключовите доставчици.

Годишният производствен капацитет на Китай във възобновяемата енергия достига около 1 терават нови мощности всяка година – еквивалент на енергията от повече от 300 големи атомни електроцентрали. Процесът се подпомага от голямото вътрешно търсене и усъвършенстване на производството, което води до намаляване на разходите.

Част от държавните субсидии, които са подпомогнали този растеж, постепенно се намаляват.

Ролята на батериите в стимулирането на растежа на ключови индустрии означава, че не можем да пренебрегнем рисковете за икономическата сигурност, предупреждава изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол

Зависимостта от Китай при батериите е новият риск за глобалната икономика

Китай е на път да изпълни или да надхвърли повечето цели, поети по Парижкото споразумение. По време на предстоящата климатична конференция COP страната ще представи планове за значително разширяване на възобновяемия капацитет и ограничаване на емисиите до 2035 г.

Успоредно с това Китай увеличава и износа на зелени технологии. В развиващите се страни – където ще се решава голяма част от глобалната политика за климата – китайското оборудване вече заема важно място, тъй като често предлага по-ниска цена.

В навечерието на конференцията Cop30 генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреждава, че глобалното затопляне вече е преминало критичната граница, а времето за действие изтича

ООН: Човечеството пропусна климатичната цел от 1.5°C, но все още има време да промени посоката

В същото време съществуват и определени рискове. Китай продължава да използва значителни количества въглища. Освен това зависимостта от един основен доставчик може да породи опасения за енергийна и технологична сигурност. Пример за това са стратегическите предимства на Китай в добива и преработката на редкоземни елементи, както и опасенията за дългова зависимост в някои държави в рамките на Belt and Road Initiative (BRI).

Въпреки това слънчевата и вятърната енергия остават ключови за ограничаването на по-нататъшното покачване на глобалните температури. Евтината, чиста електроенергия е важен фактор за подобряване на условията на живот и икономическото развитие, особено в държави с по-ниски доходи.