Хосе Антонио Моранте Камачо – по-известен като Моранте де ла Пуебла – се сбогува с коридата в най-драматичния възможен момент. На 46 години, в центъра на мадридската Las Ventas, най-свещената арена на Испания, легендарният тореадор бе хвърлен във въздуха от 550-килограмов бик, а хиляди зрители затаиха дъх, разказва The New York Times.

Минути по-късно Моранте се изправи, прехапа болката и се върна в битката. С прецизни, почти балетни движения на плаща си той поведе последния си танц с бика, превръщайки арената в сцена на чиста поезия. Публиката избухна във възгласи „Оле!“, а когато всичко приключи – с падналия бик и тореадора, държащ отрязаните му уши – залата се превърна в море от бели кърпички.

След победата си Моранте прегърна лидера на крайнодясната испанска партия Vox, облян в цветя и дим от пури, а после - под овациите на препълнената арена - свали символичната плитка на тила си, древният знак на оттегляне.

Така завърши една епоха. Най-големият тореадор на своето поколение напусна сцената, оставяйки след себе си свят, разделен между възхищение и противоречия – и едно последно оле.

„Усетих артистично изтощение“, казва той пред NYT.

„Не съм изгубил уменията си, кариерата ми вървеше само нагоре. Но реших да спра, преди да падна.“

Решението му лишава света на коридата от легенда – артист, смелчага и човек с необуздано въображение. Организаторите ще загубят способността му да пълни арените и дългоочакваното му съперничество с младия перуанец Андрес Рока Рей. За лидера на Vox, Сантяго Абаскал, Моранте бе пряк канал към традиционалистите и консервативните фенове на все по-разделящо испанците изкуство.

Дори много от онези, които искат да забранят коридата в Испания, го уважават за неговата откровеност – не само заради ексцентричния му стил и бакенбардите в стил Елвис Пресли, но и заради смелостта му да говори публично за психичните си страдания.

Той споделя, че е преминал през електрошокова терапия, диагностициран е с деперсонализация, имал е спонтанни пристъпи на плач и често прекарва месеци в Португалия, „защото там е лекарят ми“.

Санае Такаичи може да се превърне в първата жена, прекрачила свещения ринг, ако реши лично да връчи премиерския трофей по време на големия зимен турнир във Фукуока

Първата жена премиер на Япония е на път да сблъска новото време с най-стария мъжки бастион в страната – сумото

Макар мнозина фенове да му благодарят, че е помогнал да се разруши стигмата около психичните заболявания, той добавя с лека усмивка:

„По-трудно е да застанеш срещу бика.“

Имението му е музей на живота му – трофеи, плакати, препарирани глави на бикове, витрини с костюми, блестящи от пайети. Над кухненския плот виси чиния с лика на Франко, а до нея - купища бронзови купи и неговите прочути розово-зелени плащове, оцветени с кръв и подпечатани „Morante de la Puebla“ (Моранте на народа).

Роден е в бедно семейство в испанското градче Ла Пуебла дел Рио. Баща му носел чували с ориз във фабрика, а малкият Хосе често се преструвал, че спи, за да го внесат без билет на арената.

„Отварях очи и виждах божествено място“, казва той. На шест вече се сблъсква с първото си теле, пада, става и усеща, че „нещо неудържимо кипва в кръвта“.

На 14 подправя документи, за да участва в кориди, а на 17 дебютира като матадор. Малко след това преживява първата си психична криза – „погледнах се в огледалото и не се разпознах“. Следват години лечение, електрошокове и депресии, но и възход – милиони от хонорари, втори брак, три деца и статут на национална икона.

Когато левицата идва на власт и поставя под въпрос бъдещето на коридата, Моранте се обръща към Абаскал, който го превръща в символ на „дълбоката Испания“. Тореадорът отговаря с поредица от триумфи и пълни арени, дори докато продължава да се бори с вътрешните си демони.

През лятото напрежението му с младия перуанец Рока Рей излиза наяве, но двамата се помиряват.

Оттеглената подкрепа оставя малцинственото правителство на Испания неспособно да приема закони

Каталунските сепаратисти скъсаха с партията на Санчес, разклащайки испанското правителство

На 12 октомври в Мадрид той изпълнява обещанието си към Бог: ако победи – ще се оттегли. И побеждава. Хиляди фенове нахлуват в арената, вдигат го на рамене и го изнасят през прочутата Порта на триумфа. После, облечен в специална копринена пижама, маха с целувки от балкона на хотел в центъра на Мадрид.

„Проблемът е, че нямам други интереси. Нищо“, признава той. Но когато мениджърът му намеква, че организаторите вече готвят завръщането му, той не се изказва решително.

„Нека не го наричаме пенсиониране. Нека го наречем почивка.“