Глобалните температури са на път да надхвърлят прага от 1,5°C средно затопляне за най-дългия период досега, показват последните данни, според които последните три години са били най-горещите, откакто има индустриални измервания.

Европейската служба за наблюдение на Земята „Коперник“ заяви, че периодът 2023–2025 г. ще бъде първият, в който средното повишение на температурата ще надмине нивото, при което учените смятат, че ще започнат необратими промени в климата, ако това затопляне се задържи.

Целта на Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне „значително под 2°C и за предпочитане до 1,5°C“ спрямо прединдустриалната епоха се отнася до дългосрочна средна стойност за период от около две десетилетия – за сегашния период това означава измерване от днес до 2043 г.

Но дори и временно „прекрачване“ над 1,5°C – дори за по-малко от две десетилетия – ще доведе до по-тежки и широко разпространени последици, някои от които ще бъдат необратими, казват учените. Това ще засегне хранителните системи, водните ресурси, природата и ще разселва население, като последиците ще продължат дори ако температурите по-късно се понижат.

„Тези етапи не са абстракция“, казва Саманта Бърджис, стратегически ръководител по климата в „Коперник“. „Те показват ускоряващото се темпо на климатичните промени и единственият начин да ограничим бъдещото затопляне е бързо да намалим емисиите на парникови газове.“

Нарастващият риск от наводнения, движен от климатичните промени, може да освободи химикали от стареещи депа - застрашавайки екосистемите

Скрити сметища в Европа и Великобритания заплашват с изпускане на токсични отпадъци във водоснабдяването

Светът премина границата от 1,5°C затопляне за първи път миналата година. Макар че 2025 г. като цяло може и да не я надмине, почти сигурно ще бъде втората или третата най-топла година в историята, вероятно наравно с 2023 г., казват от „Коперник“.

Това следва месец ноември, който е бил третият най-топъл в глобален мащаб, с температури 1,54°C над прединдустриалните нива. Наблюдавани бяха и екстремни климатични явления, включително рядък клъстер от тропически бури в Югоизточна Азия, довел до мащабни наводнения и жертви.

Температурите през ноември са били над средните в полярните региони – особено в североизточна Канада, САЩ, Арктическия океан и Източна Антарктида, съобщи агенцията. В Европа температурите са били най-високи спрямо нормата в Източна Европа, Русия, Балканите и Турция.

В навечерието на конференцията Cop30 генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреждава, че глобалното затопляне вече е преминало критичната граница, а времето за действие изтича

ООН: Човечеството пропусна климатичната цел от 1.5°C, но все още има време да промени посоката

В Арктика средният обхват на морския лед през ноември е бил с 12% под нормата - вторият най-нисък за този месец.

Средната температура на морската повърхност за ноември е 20,42°C - четвъртата най-висока стойност в историята за този месец.

Докато по-голямата част от северната част на Тихия океан е по-топла от обичайното, температурите в централната и източната екваториална част на Тихия океан са били около или под средното ниво за периода 1991–2020 г.

Това отразява преход към явлението Ла Ниня - циклично и естествено охлаждане на Тихия океан - след „неутрален“ период, съобщава „Коперник“.

Последната актуализация на Световната метеорологична организация показва, че се развиват „гранични“ условия на Ла Ниня, след като противоположният ефект Ел Ниньо допринесе за затоплянето на планетата през 2023 и 2024 г.