В десетилетието, изминало от подписването на Парижкото споразумение – основата на международните действия срещу климатичните промени – човечеството е постигнало изключителен напредък. Цените на възобновяемата енергия значително падат, тя става по-надеждна, а електрическите автомобили се подобряват с всяка изминала година.

Въпреки това, по почти всички ключови резултати напредваме прекалено бавно, за да избегнем най-тежките последици от климатичната криза, твърди нов доклад, публикуван от коалиция от климатични организации. И изглежда, че времето ни за промяна изтича.

„Светлините на всички системи светят в червено“, казва Клеа Шумър, изследовател в Световния институт за ресурси – една от организациите, които участват в изготвянето на доклада. „Няма съмнение, че вървим в правилната посока, просто не се движим достатъчно бързо.“

Целта на Парижкото споразумение е да ограничи глобалното затопляне до не повече от 1.5°C над прединдустриалните нива до края на века, припомня WIRED. Докладът измерва напредъка по този показател чрез анализ на 45 сектора от световната икономика и околната среда – от използването на въглища и електрификацията на сградите до глобалната консумация на месо.

Резултатите са тревожни: нито един от показателите не е на нивото, необходимо за постигане на целта от 1.5°C. Шест от тях са „леко изостанали“, близо 30 са „значително изостанали“, а пет дори вървят в „грешна посока“, като ситуацията се влошава. За още пет показателя липсват достатъчно данни, сред които деградацията на торфищата, хранителните отпадъци и делът на новите сгради с нулеви въглеродни емисии.

Най-големи щети от жегата, сушата и наводненията са нанесени в Кипър, Гърция, Малта и България, но това далеч не са единствените засегнати държави, а според учените тази цифра е консервативна

Екстремният климат ще струва на Европа 43 млрд. евро - България е сред най-засегнатите

Едно от най-изоставащите направления е премахването на въглищата – основен източник на парникови газове. Въпреки че делът им в производството на електроенергия е спаднал леко през 2024 г., общото потребление на въглища е достигнало рекорден връх заради нарастващото търсене на електричество, особено на територията на Китай и Индия.

„Мръсната“ енергийна мрежа има огромен ефект върху други сфери като транспорта и енергийната ефективност на сградите, казва Шумър. За да бъдат постигнати целите, светът трябва да ускори темпото на отказ от въглищата десет пъти, което означава затваряне на над 350 централи за въглища годишно и спиране на всички планирани до момента проекти, преди да бъдат стартирани нови.

„Няма как да ограничим затоплянето до 1.5 градуса, ако използването на въглища продължава да поставя рекорди“, предупреждава тя.

Рейчъл Клитъс от организацията Union of Concerned Scientists напомня, че отказът от въглища е не само климатична, но и здравна мярка. Проучване показва, че между 1999 и 2020 г. замърсяването от въглищни електроцентрали е причинило смъртта на около 460 000 американци.

„Въглищата са убиец, особено в развиващите се страни, но тежестта им върху здравето е огромна дори на територията на САЩ“, казва Клитъс.

Островната държава започва първата в света организирана климатична миграция, след като прогнозите сочат, че до 2050 г. по-голямата част от територията ѝ ще бъде под вода

Миграцията на една нация: Как Тувалу бяга от климатичната криза

Междувременно единственият показател, който в предишния доклад от 2023 г. е „в крак с целите“ – делът на електрическите автомобили – също отбелязва спад. Миналата година почти 20% от всички нови автомобили са електрически, спрямо под 1% при подписването на Парижкото споразумение. Но продажбите в ЕС и САЩ се забавят, въпреки силния растеж в Китай, където електромобилите вече са почти половината от всички нови автомобили.

„Този спад е изненадващ“, казва Лоренс Спийлман от Rocky Mountain Institute. „Напредъкът от Париж насам е значителен, но фактът, че все още не сме на правилния път, е отрезвяващ.“

Не всички прогнози обаче са мрачни. Слънчевата енергия има своята история на успеха – през 2024 г. в света са инсталирани с 33% повече соларни мощности спрямо предходната година. Китай отново е водещ в класацията, като е инсталирал два пъти повече соларни мощности, отколкото САЩ изобщо притежават.

Авторите на доклада отбелязват и значителен напредък в частното климатично финансиране – инвестиции от банки, компании и фондове. То е нараснало до такава степен, че показателят вече е повишен от „значително изостанал“ до просто „изостанал“. За сметка на това публичното финансиране, което богатите държави обещават на развиващите се страни, сериозно изостава от очакванията.

С наближаването на следващата конференция на ООН за климата през ноември все повече доклади показват колко критична е ситуацията. Миналата седмица изследване предупреждава, че светът вече е преминал първия критичен „праг на необратимост“ – кораловите рифове преживяват многогодишно масово избеляване. Световната метеорологична организация съобщава, че нивата на CO₂ са се повишили рекордно през 2024 г.

Съединените щати обаче, след като Доналд Тръмп ги изкара от Парижкото споразумение за втори път още в първия си ден като президент през тази година, изглеждат решени да подкопаят постигнатия напредък. В реч пред ООН през септември той нарича климатичните промени „измама“, като атакува учените и ги обвинява, че „правят глупави прогнози“.

Администрацията му отменя данъчните облекчения за купувачите на електромобили, спира финансирането за зарядни станции и орязва подкрепата за възобновяеми източници, като вместо това насърчава въглищната индустрия.

Мрачен доклад установява, че емисиите на парникови газове продължават да нарастват въпреки „експоненциалния“ растеж на възобновяемата енергия.

Рекордна употреба на въглища подкопава глобалните климатични цели

Спийлман, който се намира в Амстердам, признава, че не знае как вторият мандат на Тръмп ще се отрази на тазгодишните преговори за климата в Бразилия, но все пак открива надежда в глобалния растеж на чистите технологии:

„Разликата днес е, че икономиката вече е на страната на чистите технологии. Просто е добър бизнес да инвестираш във възобновяема енергия, електрифицирани мрежи и енергийна ефективност“, казва той.

Клитъс обаче предупреждава, че това, което се случва в САЩ, е част от един по-широк и тревожен модел:

„Компаниите от сектора на изкопаемите горива и политическите им съюзници продължават да диктуват енергийните политики на държавите и се появяват на климатичните конференции в нарастващ брой, за да влияят върху решенията, които се вземат. В САЩ това достига до крайности – правителството активно прокарва политика в полза на въглищата и разпространява дезинформация за климатичната наука.“