За много семейства да се съберат пред телевизора по време на коледните празници и да се насладят заедно на романтичната комедия „The Holiday“ се е превърнало в ежегодна традиция. Във филма от 2006 г. две жени, които преминават през подобна болка, изиграни от Кейт Уинслет и Камерън Диас, разменят домовете си през Атлантика, за да прекарат Коледата по различен начин.

Въпреки това, едно семейство, което няма този ежегоден „празничен копнеж“, е това на самата Уинслет.

„Не, не сме гледали The Holiday от години“, разказва Уинслет пред BBC. „Ние не сядаме да гледаме филми, в които аз участвам. Аз самата избягвам да го правя.“

Актрисата допълва, че почти всичко, в което е участвала, е гледала само веднъж. „Да гледаш крайния продукт е мъчително преживяване за повечето актьори. Просто част от работата, през която трябва да преминеш.“

Темата за Коледа изплува покрай първия ѝ празничен филм от почти 20 години насам – Goodbye June.

Сценарият на Goodbye June е написан от сина на Уинслет – Джо Андерс, и е вдъхновен от смъртта на майката на Уинслет, Сали, която си отива от рак на яйчниците през 2017 г. Филмът проследява историята на братя и сестри, които се опитват да загърбят различията си, за да се обединят и да почетат майка си, докато тя е в палиативни грижи по време на коледните празници.

„Всъщност този филм не е вдъхновен от смъртта“, обяснява Уинслет, която е на мнението, че лентата е подходяща за гледане на Бъдни вечер (денят, в който излиза в Netflix). „Това е филм преди всичко за живота. Хората го намират за изключително ободряващ.“

Актрисата не само си партнира с изключителни актьори като Дейм Хелън Мирън, Тимъти Спол и Стивън Мърчант, но и прави своя режисьорски дебют.

След десетилетие на обмисляне и многократни въпроси защо не е предприела този ход по-рано, Уинслет решава, че най-накрая има необходимия опит и пространство, за да режисира.

„Именно сега почувствах, че децата ми са достатъчно пораснали, за да мога да отсъствам една идея повече психически“, обяснява носителката на „Оскар“, „Еми“ и „Грами“.

„Честно казано, не мисля, че бих имала това време преди, защото съм майка от 25-годишна и това очевидно е моят приоритет заедно с актьорството, а и с режисура – това вече щеше да е непосилна задача.“

Уинслет споделя, че е налице странна, осъждаща нагласа към жените режисьори, особено актрисите, които решават да минат зад камерата. „Наистина ли знаем за какво говорим? Наистина ли знаем какво правим с камерата?“

„Но аз съм пред камерите от 33 години, така че, някак си, научаваш и за техническата страна“, категорична е тя. „Наистина чувствам, че на този етап от живота си съм научила всичко.“

Миналата година само 16 от 100-те най-касови филма във Великобритания са режисирани или ко-режисирани от жени. Уинслет има теория защо е така.

„Много от нас са майки и това е изключително трудно. Не можеш просто да спреш да го правиш, за да отидеш на работа, а работата на режисьора е невероятно интензивна и изисква изключителна енергия.“

Тя смята, че съществува и липса на вяра в способностите на жените.

„Всъщност ние сме невероятно далновидни, изключително устойчиви, справяме се отлично без много сън и постигаме резултати.“

Уинслет, която навърши 50 тази година, се надява, че нейното решение да режисира ще вдъхнови ново поколение и ще допринесе за промяна на културата в Холивуд.

Две от трите деца на Уинслет вече са я последвали във филмовата индустрия, но и двете са взели съзнателното решение да не използват фамилията ѝ.

Дъщеря ѝ Миа Трепълтън (25) и синът ѝ Джо Андерс (21) – авторът на сценария на Goodbye June – искат да изградят имената си сами.

Кейт Уинслет намира за обидно, когато хората предполагат, че децата ѝ са т.нар. „непо бебета“ (термин, обозначаващ децата с известни родители, които успяват заради връзки).

„Тези деца не получават предимство“, настоява тя. „Джо ми каза: „Не искам хората да мислят, че този филм се прави само защото си ми майка.“ Филмът щеше да бъде направен с или без мен. Сценарият е толкова добър. Именно сценарият привлече всички тези прекрасни актьори.“

Тя посочва, че много хора имат деца, които наследяват семейния бизнес – било то съдии, адвокати или лекари.

„Изобщо не ме изненадва, че децата ми искаха да правят нещо креативно, след като винаги са изразявали голяма страст към писането, актьорската игра и музиката.“

„Част от задачата ми е да ги науча да игнорират белия шум от глупави термини като „непо бебета“, срещу който наистина не можеш да направиш нищо“, заключава Уинслет.