Учени са разработили генетично редактирана пшеница, която намалява канцерогенността на препечения хляб. Това представлява значим пробив за хранителната индустрия и общественото здраве.

Екип от Rothamsted Research във Великобритания използва CRISPR за прецизно редактиране на гени в пшеницата, за разлика от традиционните методи, които разчитат на случайни мутации.

Основният проблем е аминокиселината аспарагин, която при печене, пържене или препичане се превръща в акриламид – вещество, класифицирано като вероятен канцероген.

Двугодишни полеви тестове показват, че редактираната пшеница съдържа значително по-малко аспарагин, без да се намаляват добивите. В резултат хлябът и бисквитите, произведени от нея, имат значително по-ниски нива на акриламид, като в някои случаи те са под границата на откриване след препичане.

Чрез насочено редактиране на гена, отговорен за производството на аспарагин, учените постигат 59% намаление. При комбинирана генна намеса редукцията достига 93%, без загуба на продуктивност.

До това откритие води фрагмент от долна кучешка челюст, намерен в пещера в графство Съмърсет

Учени установиха, че връзката между човека и кучето е много по-стара, отколкото се смяташе

Това представлява предимство спрямо традиционните методи за подобрение на културите. Те – чрез химически индуцирани мутации – водят до около 50% намаление на аспарагина, но с цената на близо 25% спад в добивите. Причината е в нежелани странични мутации в генома.

„Това изследване показва силата на CRISPR да доставя прецизни и полезни промени в генетиката на културите“, казва д-р Навнийт Каур от Rothamsted Research пред The Guardian.

След повече от 1200 клонинга експериментът е прекратен, тъй като в последното поколение мишките умират веднага след раждането

Учени са клонирали една и съща мишка в 58 поредни поколения. Резултатът е ужасяващ

След Брекзит Великобритания се позиционира като един от водещите центрове за развитие на генетично редактирани култури. Законът за прецизно селекциониране от 2023 г. улеснява разработването и комерсиализацията на подобни продукти. В същото време обаче преговорите с ЕС за ново санитарно и фитосанитарно споразумение могат да ограничат тази динамика, ако Лондон се съобрази с по-строгите европейски правила за храните.

Контекстът е ключов: ЕС вече има регулации за максимални нива на акриламид в храните и планира допълнително затягане. Това може да засегне и износа от Великобритания.

Според проф. Найджъл Халфорд, ръководител на изследването, нискоакриламидната пшеница дава на производителите възможност да отговорят на по-строги стандарти за безопасност без компромис с качеството или значително увеличение на разходите.

В по-широк план технологията създава нови възможности за хранителната индустрия: продукти с по-нисък здравен риск и икономическа ефективност, които могат да се превърнат в следващия голям двигател на иновациите в агросектора.