В продължение на повече от шест десетилетия малък магазин на лондонската „Оксфорд Стрийт“, не предлага луксозни стоки, а портрети на знаменитости с размери на кибритена кутийка, отпечатани за не повече от 10 минути.

Семейният бизнес Passport Photo Service е известен с бързото си обслужване и стени с фотографии на звездите, преди да затвори през 2019 г., разказва CNN.

Основател на професионалното студио за снимки за паспорти, визи и зелени карти е професионалният боксьор, превърнал се във фотограф, Дейв Шарки, който по-късно го предава на сина си Филип. Благодарение на локацията в близост до, бързото обслужване и готовността да правят посещения по домовете, цели 800 знаменитости са позирали пред обективите им, включително Мохамед Али, Мадона, Бил Мъри, Стелла Маккартни, Кейти Пери, Арнолд Шварценегер и Тилда Суинтън.

Досега архивът никога не е бил виждан – с изключение на онези, които са влизали в студиото. Но след като затворя, отчасти поради преместване на американското посолство, както и други фактори, Филип Шарки се връща към идея, която приятелите и семейството му често му предлагат: да издаде книга.

„Passport Photo Service“, издадена от Phaidon, съдържа над 300 портрета на знаменитости от 50-те до 2010-те години. Шарки обяснява, че макар да е наясно, че известните клиенти са основната атракция, книгата увековечава част от Лондон, която се е променила бързо, тъй като развитието на Оксфорд Стрийт – най-оживената артерия на града за луксозни покупки, не е оставила много място за малките бизнеси.

Дълго време съседите им били туристическа и модна агенция, школа за възпитание по етикет за млади жени, както и ясновидец, спомня си той. Тяхното студио било в бившата работилница на текстилния дизайнер Уилям Морис. През последните пет години от дейността си се преместили в задната част на сградата, с изглед към Норт Роу, когато била закупена от строителен предприемач; днес на това място се намира фризьорски салон.

Но в началото Passport Photo Service се разпознава по слогана „Готово за 10 минути“ на прозорците, както и по работниците с подвижни табели.

Шарки започва да работи там на 16 години. Майка му е административен служител, а чичо му се присъединява към баща му като фотограф.

Първоначално използват негативи от картон, проявявани в тъмната стая, а след това преминават към автоматичен Kodak Veribrom, проявяващ черно-бели снимки само за пет минути. Към 90-те години включват цифровите технологии, за да могат клиентите да виждат снимките си. Имат и осветление като предимство за клиентите. И макар че фотогеничните актьори и артисти, които пристигали, имали по-малък шанс да излязат зле на снимката, тя все пак била по-естествен и опростен техен изглед.

„Повечето от тях не идваха с гримьори или ПР-агенти, защото току-що излизаха от посолството“, казва Шарки, спомняйки си един случай, в който Доналд Съдърланд преминава като вихрушка. „Бил е в канадското посолство, не си беше взел паспорта, трябваше да го поднови. Нямаше дори време да си съблече палтото. Просто си свали яката“.

Едно от изключенията е Кейт Уинслет, която в края на 90-те години е придружена от малък екип по време на снимките на Hideous Kinky, където героинята ѝ трябва да покаже паспорта си във филма. Снимката е направена само няколко месеца преди излизането на „Титаник“, който я превръща в световна звезда.

Знаменитостите също обичат да разглеждат стената на славата в магазина, казва Шарки, спомняйки си момента, в който Анджелина Джоли влиза по време на тих следобед и посочва всички, с които е работила.

Друг, неназован актьор, се връща точно след като Шарки мести портрета му, за да освободи място за други, което води до неудобно обяснение. Някои звезди ползват услугите многократно през годините: Джоан Колинс през 1971, 1979 и 1988 г.; Шон Конъри през 1977 и 1989 г.; Ава Гарднър през 1976 и 1987 г.; и художникът Дейвид Хокни през 1965 и 1970 г.

Посещенията на място в дома на знаменитости също са запомнящи се, например в бившия дом на Мадона и Гай Ричи, за да си направят снимки „точно след като бяха сложили децата да спят“, или пътуванията до звукозаписни студия, за да снимат Стинг, Джордж Майкъл или Ерик Клептън.

Не всички знаменитости, които са се снимали, са включени в Passport Photo Service, част от тези портрети остават в архива. Шарки споделя, че се е налагало да подписват споразумения за неразкриване на информация само няколко пъти през годините и че самоличността на тези хора ще продължи да се пази в тайна. „Един от тях е толкова досаден, че така или иначе не бих го включил“, признава той със смях.