Федералният резерв на САЩ понижи основната лихва за трети пореден път, но предупреди за значително по-сложни перспективи към нови облекчения на фона на най-острото вътрешно разделение от години. Решението идва с вот 9:3 – първият случай от 2019 г., в който трима членове гласуват „против“, предава CNBC.

Комитетът по паричната политика понижи лихвата с 25 базисни пункта до диапазон 3.5% – 3.75%, което е най-ниското ниво от три години. Официалното обяснение остава защитата срещу „по-рязко от очакваното забавяне на пазара на труда“, но сигналите от срещата са далеч по-мрачни.

Несъгласията се появяват и от двата лагера. Стивън Миран от Борда на управителите е настоявал за по-голямо понижение от половин пункт. Президентите на регионалните банки в Чикаго и Канзас Сити, Остън Гулсби и Джеф Шмид, са смятали, че изобщо не трябва да се режат лихвите.

Още четирима негласуващи са обяснили решението си с „меки“ несъгласия. Седем високопоставени представители на Фед са заявили, че догодина не желаят никакви понижения. Подобно ниво на разделение е рядкост.

Разцеплението идва в момент, когато председателят Джером Пауъл е към края на втория си мандат. Той има само три заседания преди американският президент Доналд Тръмп да назначи наследник. Тръмп вече заяви, че ще тества кандидатите за склонност към по-ниски лихви. Пазарите изчисляват 72% вероятност новият председател да бъде Кевин Хасет.

Повтаря се теза, използвана и през декември 2024 г.:

„Комитетът внимателно ще оценява постъпващите данни, променящите се перспективи и баланса на рисковете.“

Тогава този език означаваше край на цикъла на понижения. И наистина през 2024 г. нов спад на лихвата нямаше до септември. Сега трето поредно понижение повдига въпроса дали Фед не е близо до пауза отново.

Т.нар. „точков график“ сочи единствено по едно понижение в 2026 и 2027 г., след което лихвата достига дългосрочната си цел около 3%. Прогнозите не са помръднали спрямо септември, но зад тях стоят силни вътрешни противоречия, пише Тhe Wall Street Journal.

Икономика, която се охлажда - инфлация, която не отстъпва

Фед повиши прогнозата си за растеж през 2026 г. от 1,8% на 2,3%. В същото време очаква инфлацията да остане над целта от 2% до 2028 г.

Предпочитаният инфлационен индекс показва 2,8% през септември. Това е далеч под пиковете от последните години, но все още над целта.

Хората от лагера на „ястребите“ смятат, че лихвите вече не са достатъчно строги, за да окажат натиск надолу върху цените.

„Гълъбите“, съсредоточени върху трудовия пазар, виждат друго: липса на доказателства, че по-ниските лихви действат положително на жилищния сектор и назначенията. Те предупреждават, че рискът е несиметричен – рязък скок в безработицата може да наложи далеч по-агресивни мерки от това, което би изисквало „заседнала“ инфлация около 3%.

Тази комбинация – устойчиви ценови напрежения и охлаждащ пазар на труда – поставя Фед в позиция, невиждана от 70-те години насам, когато грешките на централната банка са позволили на инфлацията да се вкорени.

Доходността по 10-годишните държавни облигации се понижи само леко след септемврийското намаление – до около 4,18% в деня преди заседанието.

UBS обобщава ситуацията така: „С всяко понижение ще губите подкрепата на още участници. Ще са нужни данни, за да върнете мнозинството на своя страна.“

Освен решението за лихвите Фед обяви, че възобновява покупките на държавни ценни книжа. Първо ще закупи 40 млрд. долара T-bills, след което покупките ще останат „повишени за няколко месеца“, преди да бъдат значително намалени.

Причината - напрежение на пазара на краткосрочно финансиране след прекъсванията в статистическите данни заради правителственото затваряне.

Пауъл между политиката и икономиката

Пауъл е в деликатна ситуация – трябва да поддържа консенсус в комитет, който очевидно се разпада на лагери, в момент когато и политическата намеса изглежда неизбежна.

Решенията се взимат с непълни данни, тъй като продължителното спиране на работата на федералните агенции оставя Фед без навременна статистика. Наличните данни показват пазар на труда в режим на „ниско наемане, ниско освобождаване“, но частният сектор отчита над 1,1 млн. обявени съкращения до ноември.

Следващите седмици ще донесат данните за заетостта за октомври, ноември и декември, както и инфлацията за ноември. Тежестта на информацията ще определи дали Фед ще може да спре, или ще бъде принуден отново да намалява лихвите.

Анализаторът Джонатан Пингъл от UBS обобщава рисковете пред WSJ най-точно:

„Ако виждаме ръст на молбите за помощи, повече съкращения и плавно покачване на безработицата, това ще бъде много неприятна комбинация за ядрото на комитета.“