Европейският парламент одобри спирането на вноса на природен газ по тръбопроводи и втечнен природен газ от Русия от 2026 г.

Решението беше прието с 500 гласа „за“, 120 „против“ и 32 „въздържали се“. Сега то трябва да бъде официално одобрено от Съвета на Европа, преди да се публикува в Официалния вестник на ЕС.

Новото законодателство предвижда и санкции, които държавите членки да налагат на операторите за нарушения, съобщават от законодателната институция на ЕС.

За да се запълнят пропуските и да се намали рискът от заобикаляне на правилата, операторите ще трябва да предоставят на митническите органи по-строги и по-подробни доказателства за страната на производство на газа преди неговия внос или съхранение.

Безпрецедентно, газът, който пристига през Русия, например чрез точките на междусистемна връзка през Сърбия, ще се счита за руски, освен ако няма ясни документи за произхода му

ЕК предлага забрана на нови договори за руски газ от 1 януари 2026 г.

„Това е исторически момент: ЕС прави гигантска крачка към нова ера, свободна от руски газ и петрол. Русия никога повече няма да може да използва износа на изкопаеми горива като оръжие срещу Европа.

Нашите основни приоритети бяха да ускорим максимално срока за забрана на газ по тръбопроводи, да забраним дългосрочните договори за втечнен природен газ една година по-рано от предвиденото и да предотвратим заобикалянето на тези нови правила.

Сега трябва да действаме без забавяне, за да приложим това споразумение, и да насочим вниманието си към вноса на петрол, където ще държим Европейската комисия да спази ангажимента си да направи предложение в началото на 2026 г.“, заяви водещият финландски евродепутат от Комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика (ITRE) Виле Ниинисте, от групата на Зелените.

През юни ще бъде представен набор от законодателни предложения, а след това всички държави членки ще трябва да изготвят стратегии за прекратяване вноса на руски газ, ядрено гориво и петрол до 2027 г.

Фон дер Лайен: Да се върнем към руския газ и петрол би било грешка с исторически измерения

„Днешното гласуване изпраща ясно и силно послание: Европа никога повече няма да зависи от руския газ.

Това е голямо постижение за ЕС и исторически поврат в европейската енергийна политика. Ние засилихме първоначалното предложение на ЕК, като въведохме път към забрана на петрола и петролните продукти, прекратяване на дългосрочните договори по-рано от първоначално предложеното и гарантиране на санкции за неспазване“, заяви Инесе Вайдере (ЕНП, Латвия), водещ член на ЕП за Комисията по международна търговия.

Новото законодателство е отговор на систематичното използване на енергийните доставки като оръжие от страна на Русия, което се наблюдава от почти две десетилетия и ескалира с пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г.

То беше съпътствано от умишлени манипулации на пазара, включително безпрецедентното недопълване на хранилищата на ЕС от „Газпром“ и внезапното спиране на газопроводите, което доведе до скок на цените на енергията до осем пъти над нивата им от преди кризата, отбелязват от пресцентъра на ЕП.

Старият континент продължава да е силно зависим от руския газ, въпреки че инвазията на Москва в Украйна продължава вече трета година

Защо Европа все още внася природен газ от Русия?

На днешното заседание Европейският парламент гласува и резолюция за военната мобилност, включваща препоръка за създаване на т.нар. военен Шенген.

Документът беше приет с 493 гласа „за“, 127 „против“ и 38 „въздържал се“.

Европейските депутати призовават за премахване на вътрешните граници за движението на войски и военно оборудване в рамките на ЕС, както и за модернизиране на железопътните линии, пътищата, тунелите и мостовете.

Войната в Украйна отново насочи вниманието към военната мобилност и спешната необходимост от улесняване на бързото трансгранично движение на войски, оборудване и активи в цяла Европа, заявяват те и подчертават, че военната мобилност е основен фактор за общата европейска сигурност и отбрана, но също така е от решаващо значение за сигурността на източния фланг, по-специално на балтийските държави и Полша.

Няколко десетки военнослужещи ще се присъединят към полската операция „Източен щит“ през пролетта

Германия изпраща войски за подкрепление към източната граница на Полша

В резолюцията се приветства предложението на ЕК за увеличаване на бюджета за военна мобилност в следващия дългосрочен бюджет до над 17 млрд. евро.

Депутатите призовават страните от ЕС да се въздържат от съкращения в това предложение, както направиха в бюджета за 2021-2027 г., когато намалиха предложените средства с 75 %.

Модернизирането на 500 „критични точки“ от инфраструктурата, като мостове или тунели, би изисквало най-малко 100 млрд. евро, добавят те, като призовават ЕК да опрости процедурите за получаване на финансиране за проекти с двойна употреба.

Новото име е препратка към срока, в който Русия може да разполага с необходимите способности за извършване на нападение срещу държава членка на ЕС или НАТО

От „Превъоръжена Европа“ до „Готовност 2030“: ЕК ребрандира плана за отбрана

ЕП признава, че все още съществуват административни и финансови бариери, както и инфраструктурни пречки, което означава, че понякога преместването на военно оборудване в рамките на ЕС отнема повече от месец.

Държавите членки и Европейската комисия се призовават да инвестират повече в транспортна инфраструктура, особено по четирите коридора за военна мобилност на ЕС, както и да се прилагат повече цифрови решения и да се ускори издаването на разрешения за трансграничното придвижване.

Проверките по сухопътните граници между Унгария и Румъния, и между Румъния и България ще се запазят за поне шест месеца с цел да се предотврати всяка сериозна заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност

Бариерата падна: Какво се променя за пътуващите с влизането в Шенген

Друга препоръка е създаването на „военна Шенгенска зона“, подкрепена от работна група за военна мобилност и европейски координатор, който да рационализира изпълнението на различните инициативи, като Комисията предостави пътна карта.

ЕП подчертава, че военната мобилност е приоритет за сътрудничеството между ЕС и НАТО и е от съществено значение за осигуряване на движението на съюзническите сили в мирни, кризисни или военни времена.

Резолюцията призовава за редовни съвместни учения и стрес тестове за идентифициране и премахване на пречки. Депутатите искат също така ЕС да последва примера на НАТО и да гарантира, че силите за бързо реагиране могат да преминават вътрешните граници на рамките на три дни в „мирно време“ и за 24 часа при кризисна ситуация.