Газова криза по оста Москва-Киев-Будапеща. Как ще действа ЕС
Забраната на Украйна за транзит на руски петрол предизвика ответна реакция и в Словакия, която също разчита в голяма степен на Русия за горива
Ескалация на напрежението между Будапеща и Киев се наблюдава през последните дни, след като Украйна взе решение да наложи частична забрана за транзит на руски суров петрол за Унгария.
Ситуацията поставя европейските лидери между чука и наковалнята, след като от Будапеща вече официално са поискали ЕС да предприеме действия срещу Киев, тъй като твърдят, че този ход застрашава енергийната сигурност на страната.
Миналия месец Украйна прие санкции, с които блокира транзита за Централна Европа на суров петрол по тръбопроводи, продаван от най-голямата частна петролна компания в Москва - „Лукойл“, което породи опасения за недостиг на доставки в Будапеща.
Унгария разчита на Русия за 70% от вноса на петрол, а на „Лукойл“ - за половината от това количество, отбелязва Politico.
„Решението на Украйна фундаментално застрашава сигурността на доставките в Унгария“, заяви в понеделник външният министър на страната Петер Сиярто на среща на пратеници на ЕС в Брюксел.
„Това е неприемлива стъпка от Украйна, страна, която иска да бъде член на Европейския съюз, и с едно решение поставя доставките на петрол в основна опасност.“
Сиярто заяви, че ходът на Киев „явно нарушава“ споразумението за асоцииране на ЕС с Украйна от 2014 г. Той добави, че Унгария и Словакия, които също са засегнати от забраната, вече са започнали преговори с Европейската комисия, което е предвестник на правни действия.
На среща с руския външен министър Сергей Лавров миналата седмица Сиярто заяви, че страната му вече е започнала разговори с Москва за алтернативни доставки на руски петрол.
В петък прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков обвини Украйна, че е взела „политическо решение“, и заяви, че ситуацията е „критична“ за тези, които все още купуват руски петрол.
Украйна твърди, че просто се опитва да задуши ключов източник на приходи за военната хазна на Русия повече от две години след инвазията ѝ. Според оценки, Москва е спечелила 180 млрд. долара от износа на петрол миналата година. Министерството на енергетиката отказа коментар.
Ескалиращият дипломатически спор идва в момент, когато връзките между Украйна и Унгария достигнаха дъното, след като миналата седмица Киев се нахвърли върху унгарския премиер Виктор Орбан с обвинения за това, че се е срещнал с руския президент Владимир Путин в рамките на т.нар. от самия него „мирна мисия“.
Действията на Украйна предизвикаха ответна реакция и в Словакия, която също разчита в голяма степен на Москва за петрол. Въпреки че най-голямата рафинерия вече е осигурила алтернативни доставки, санкциите предизвикаха остра реакция на словашкия премиер Фицо.
„Словакия не възнамерява да бъде заложник на украинско-руските отношения“, заяви той в събота след разговор с украинския министър-председател Денис Шмихал.
Забраната означава, че централната рафинерия на страната Slovnaft „ще получава 40% по-малко петрол, отколкото й е необходимо“, каза Фицо, като се аргументира, че това ще намали и износа на словашки горива за Украйна, който съставлява една десета от потреблението на Киев.
След началото на войната в Украйна ЕС забрани вноса на руски петрол, пристигащ в блока по море, но позволи на държави без излаз като Унгария, Словакия и Чехия да продължат да купуват доставки по тръбопровода „Дружба“ от Русия за Европа, докато не намерят алтернативно решение, припомня Politico.
Но Будапеща, която разгневи Украйна, като забави санкциите на ЕС срещу Русия и спъна опитите на Киев да се присъедини към блока, не се е опитала да намери други варианти, казва Исаак Леви, анализатор в мозъчния тръст Centre for Research on Energy and Clean Air.
„Причината, поради която ЕС позволи на Унгария изключение, беше да им даде време да намалят зависимостта си от руския петрол чрез този тръбопровод“, допълва той.
„Но ако погледнем данните от 2021 г., Унгария е увеличила вноса на руски петрол по този тръбопровод с над 50%“.
„Те трябваше да предвидят факта, че ЕС възнамерява да прекрати освобождаването, което им позволява да продължат да купуват руски петрол“, добавя Леви, „и това трябваше да бъде нещо, което да планират, защото, както видяхме, е реален риск за тяхната енергийна сигурност“.
Министерството на външните работи на Унгария и Европейската комисия не отговориха на запитванията за коментар от страна на Politico.
Министерството на икономиката на Словакия отказа да коментира.
„Украинските мерки могат да създадат тежка ситуация“, смята Илона Гизинская, изследовател и експерт по въпросите за Унгария в мозъчния тръст „Център за източни изследвания“.
Тя добавя, че страната може да се сблъска с високи цени и недостиг на електроенергия само след „седмици“, ако не се намери решение. Вариант за такова е договарянето на по-голям внос от „Роснефт“ или увеличаване на доставките от Хърватия по газопровода Adria Pipeline.
Унгария би могла също така да освободи част от спешните си стратегически резерви, които са достатъчни за 90 дни.
По данни на мозъчния тръст „Център за изследване на енергията и чистия въздух“ само през април тази година Унгария е похарчила почти четвърт милиард евро за руски суров петрол и газ.