По време на японската инвазия в Северен Китай през 1933 г. един мъж е нает да построи мост над река Сунгхуа близо до град Харбин. Докато копае, той открива голям древен череп, вграден в калния речен бряг. Мъжът скрива находката в кладенец и едва на смъртния си одър разказва за нея на внуците си, които по-късно изваждат фосила. Независимо дали историята е апокрифна или не, така черепът пристига преди няколко години в Геонаучния музей на провинция Хъбей в Китай като дарение.

И до днес произходът на черепа остава обект на разгорещени спорове, но вече в много по-широк мащаб, пише The Economist. Последните ДНК анализи свързват фосила с денисовите хора – загадъчна група хоминиди, за която науката все още разполага с оскъдна информация. Очакванията са, че черепът ще хвърли светлина върху тяхната същност и ролята им в човешката еволюция. Вместо това обаче се случва обратното – неговата морфология загатва за еволюционен път, който влиза в противоречие с генетичните данни. Тези разкрития биха могли да изместят еволюционния център на нашите преки предци извън Африка – хипотеза, която напълно преобръща досегашните представи на палеонтолозите за произхода на Homo sapiens.

В хода на своята история Homo sapiens споделя планетата с други човешки линии. Сред тях се открояват неандерталците – хора с масивно телосложение, които боравят със сложни инструменти, практикуват погребални ритуали и дори създават изкуство. През 2008 г. на научната сцена се появява още една мистериозна група. В Денисовата пещера в Сибир изследователи откриват фаланга от пръста на дете, живяло преди 30 000 до 60 000 години. Екипът на нобеловия лауреат Сванте Пеебо от института „Макс Планк“ в Германия извлича ДНК от фосила и установява нещо сензационно: генетичният материал не съвпада нито с този на неандерталците, нито с този на съвременния човек.

В съвместно проучване на китайски и британски учени се твърди, че Homo sapiens се е появил поне половин милион години по-рано, отколкото се смяташе досега

Новооткрити останки от череп пренаписват представата за човешка еволюция

Екипът обявява наличието на нова група хора: денисовите хора. Скоро генетични изследвания откриват следи от денисовска ДНК у съвременни хора, особено в Азия – подобно на неандерталската ДНК, която се среща в днешни популации по целия свят.

Но кои са били въпросните мистериозни прародители на човешкия род? Открити са едва 12 малки фрагмента от тези хора, което е твърде малко, за да им се „сложи лице“. Тогава, през 2021 г., екип, ръководен от Ни Сицзюн – палеоантрополог в Китайската академия на науките (CAS), представя на света харбинския череп. На възраст над 146 000 години, неговата голяма мозъчна кутия напомня на Homo sapiens, но други белези като изразените надочни дъги  не съответстват на облика на съвременните хора. Екипът предлага класификацията на нов вид: Homo longi, известен като „Човекът дракон“.

През тази година е потвърдено, че черепът принадлежи на денисов човек. В две статии, публикувани съответно през юни и юли, Фу Цяомей, молекулярен генетик също от CAS, описва откриването на древни протеини и митохондриална ДНК в зъбната плака на харбинския череп, които съвпадат с денисовски профил. Учените по света са въодушевени, тъй като най-накрая има достатъчно доказателства за характеризиране на вида. 

Това откритие води до реабилитация на китайския фосилен архив – колекция от останки на хоминиди, открити в Китай през последното столетие. Дълго време на запад тези фосили се смятат за еволюционно маловажни и се приемат основно за представители на Homo erectus. Този вид еволюира преди около два милиона години в Африка, напуска континента и изчезва в Югоизточна Азия преди около 110 000 години. В противовес на това много китайски изследователи вярват, че откритите в страната им фосили на erectus са преки предци на съвременните китайци. Това се случва въпреки убедителните доказателства, че съвременните хора произлизат предимно от Африка, посочва The Economist. 

Мозъчните вълни при осъзнатия сън се различават ясно от тези при обикновеното сънуване, сочат данни от EEG анализи

Осъзнатото сънуване вече не е мистерия, а отделно състояние на съзнанието

Палеоантропологът от Университета на Хаваите Кристофър Бей отбелязва, че едва през последните две десетилетия светът започва да гледа на тези находки с нови очи. Homo longi е само един от няколкото нови вида, предложени наскоро на базата на открити в Китай черепи. През 2024 г. д-р Бей и У Цюдзие от Китайската академия на науките предполагат, че част от тези черепи принадлежат на нов вид, който наричат Homo juluensis („едроглавите хора“). Те класифицират и денисовците към този нов вид.

Паралелно с това в Китай бързо напредват изследванията на древна ДНК и протеини. Усилията на д-р Фу да открие ДНК проби в зъбната плака на харбинския череп показват, че е възможно да се извлече използваем материал дори от минимални останки. Подобна работа може да направи достъпни за молекулярната наука още много китайски фосили, които досега се смятаха за твърде стари или лошо запазени заради горещия и влажен климат в някои части на страната.

Родственици ли сме?

След работата на д-р Фу се появява фундаментална научна загадка. Извлечените ядрени геноми показват, че денисовците и неандерталците образуват обща линия, която се отделя от съвременните хора, преди да се раздели помежду си. Този извод се подсилва и от новия висококачествен денисовски геном, публикуван от екипа на д-р Пеебо през октомври.

Историята обаче изглежда различно през призмата на морфологията (физическите белези). Д-р Ни и Крис Стрингър анализират харбинския череп (Homo longi) и смятат, че тази линия се отделя от предците на sapiens едва след като неандерталците вече са поели по свой самостоятелен път.

Това несъответствие създава мистерия. Ако се следва ДНК, линията на sapiens се отделя от общата група на неандерталци и денисовци преди 500 000 до 800 000 години. Тази група се разселва от Африка към Евразия, където предците на неандерталците мигрират на запад към Европа, а тези на денисовите хора – на изток към Азия. Генетичните данни сочат още, че по-късно поне три денисовски групи се смесват със sapiens, които идват от Африка преди около 60 000 години по различни маршрути.

Учените подчертават, че идентифицирането на този генетичен рисков фактор открива възможност в бъдеще да се разработят превантивни терапии

За първи път генетична мутация се свързва с психично заболяване

Физическите белези на черепите обаче чертаят друга версия: предците на sapiens и longi остават една група в Евразия преди повече от милион години. Д-р Стрингър допуска, че ранните денисовци остават в Азия, докато предците на sapiens мигрират обратно в Африка, за да продължат еволюцията си там, преди отново да напуснат континента. Това би означавало, че произходът на нашата линия всъщност е извън Африка.

Тъй като двете теории не могат да са верни едновременно, учените търсят обяснение. Генетиците залагат на точността на ДНК, но палеоантрополози като д-р Джон Хоукс напомнят, че разполагаме с твърде малко генетични проби. Хоукс предлага решение на парадокса: възможно е пристигащите в Азия денисовци да са се смесили с местни, по-стари групи от типа на Homo erectus или с друга „суперархаична“ линия. Подобно смесване би обяснило защо денисовците изглеждат физически толкова древни, докато генетиката им разказва друга история.

Усмивка за камерата

Въпреки сложността на доказателствата, учените остават оптимисти, че в крайна сметка ще разгадаят историята на денисовия човек. Д-р Стрингър вярва, че все още неоткрити фосили на longi или на техните предци очакват да бъдат намерени. Генетиците също са убедени, че ще стават все по-добри в извличането на ДНК и протеини от наличните останки. И двата подхода се очертават като решаващи, защото за описанието на цял вид един-единствен портрет не е достатъчен – за това е необходим цял „фотоалбум“.