„В продължение на близо хиляда години японските пирати всяват разруха… те уважават единствено силата, а сърцата им преливат от злоба.“

Този месец китайските въоръжени сили публикуваха тези стихове в социалните мрежи. Като поезия текстът едва ли впечатлява. Но посланието е достатъчно ясно. За да го подчертаят, стиховете бяха придружени от анимация на скелет с японска военна шапка, който се опитва да стисне остров Тайван. Огромен меч, замахнат от континентален Китай, отсича главата му.

Тази зима е най-студената в китайско-японските отношения от повече от десетилетие насам. Всичко започна на 7 ноември, когато японският премиер Санае Такаичи беше попитана в парламента при какви обстоятелства Япония би могла да упражни правото си на „колективна самоотбрана“.

С този термин се обозначава заявеното право на страната да защитава свой съюзник с въоръжени сили, когато това се счита за необходимо за собственото ѝ оцеляване. Това би се отнасяло и в случай, че Китай нападне Тайван, предположи тя.

Китай, който смята Тайван за своя територия, реагира гневно. Китайски представители оказват натиск върху Япония Такаичи да оттегли думите си. Засега обаче правителството се опитва внимателно да дозира начина, по който гражданите изразяват възмущението си.

От гледна точка на китайските власти изказването на Такаичи не само нарушава суверенитета на страната, но и съживява призраците на японското имперско минало.

Американският пакет, за който се съобщава, че е най-големият в историята, включва 82 реактивни артилерийски системи HIMARS и свързано оборудване на стойност 4,05 млрд. долара

САЩ одобряват най-голямата оръжейна сделка с Тайван досега

Япония управлява Тайван от 1895 г. до края на Втората световна война и през по-голямата част от този период воюва с Китай. Китай твърди също, че продължаващото военно превъоръжаване на Япония – отчасти опит да възпира своя могъщ съсед – застрашава регионалната сигурност.

Онлайн потребителите в Китай също са яростни.

The Economist проследява настроенията в публикации, споменаващи Япония, в Weibo – платформа, подобна на X.

По скала от нула до едно, при която нулата означава изцяло негативно отношение, а единицата – напълно позитивно, средното настроение се срина от 0,6 на 7 ноември до 0,3 на 21 ноември. Това е най-ниското ниво, откакто изданието следи показателя.

Китай реагира на няколко фронта. Дипломатите атакуваха Япония в ООН. Китай изпрати кораби на бреговата охрана до острови, които и двете държави претендират за свои – Япония ги нарича Сенкаку, а Китай – Дяоюй.

В началото на декември китайски изтребители насочиха радарите си към японски самолети край Окинава – действие, което може да сигнализира за потенциална атака и да принуди противника към маневри за избягване. Китай наложи и санкции на бивш началник на японските сили за самоотбрана.

В очите на Китай действията на Тръмп за облекчаване на контрола върху чиповете, смекчаване на реториката на САЩ и мълчание по отношение на напрежението с Япония са рядка поредица от стратегически печалби

От чипове до дипломация, Китай печели позиции в отношенията със САЩ

Най-умел обаче Китай се оказва в икономическата война, посочва The Economist. Той наложи забрани за внос на японски морски продукти и предупреди китайските граждани, че пътуванията до Япония не са безопасни. Целта е да се ударят туристическите приходи на страната.

Скорошен материал в държавния вестник China Daily твърди, че китайските туристи променят плановете си за зимна ваканция, като предпочитат Южна Корея и Югоизточна Азия. Властите отмениха и прожекции на японски филми, както и концерти на японски музиканти. На 29 ноември певицата Аюми Хамасаки изнесе концерт в празен стадион с 14 000 места в Шанхай, след като организаторите отмениха събитието ѝ в последния момент. Ден по-рано друга японска звезда беше принудена да напусне сцената по средата на изпълнението си.

ричината за ограниченията е изказването на японския премиер Санае Такаичи по отношение на Тайван

Културата като заложник на политиката – Китай блокира японски изпълнители и филми

При предишни спорове китайското правителство насърчаваше бойкоти на японски магазини и ресторанти. Този път не го прави. Китайската публика, макар и разгневена, изглежда готова да продължи да потребява японски стоки.

Мао, жена на средна възраст от Пекин, е пътувала до Япония в миналото. Сега я смята за опасна заради конфликта.

„Но пак ще купувам това, което искам“, казва тя пред Еconomist, оглеждайки ароматни свещи в Muji – японска верига за стоки за дома. Наблизо основният магазин на Uniqlo в Пекин е пълен с клиенти в един следобед. Когато японската верига за суши Sushiro откри нови обекти в Шанхай този месец, пред тях се извиха дълги опашки. Продажбите на Toyota в Китай засега остават стабилни през годината.

Китай вероятно не желае да отприщи неконтролируема националистическа ярост. При друг спор през 2012 г., също за островите Сенкаку или Дяоюй, хиляди китайци излязоха по улиците, трошейки японски ресторанти и автомобили.

Подобни сцени изглеждат малко вероятни днес, тъй като властите все повече ценят политическата стабилност. Те може би се опасяват и от допълнително отслабване на потребителските нагласи. През ноември продажбите на дребно нараснаха едва с 1,3% – най-бавният темп от 2022 г. насам. Възможно е обаче властите просто да изчакват подходящ момент.

„Борбата срещу Япония може да бъде продължителна“, предупреди миналия месец в Weibo Ху Сидзин, известен китайски коментатор.