Ще продължи ли Джером Пауъл да бъде част от Управителния съвет на Фед след края на мандата си като председател?

Това е един от ключовите въпроси, свързани с Централната банка на САЩ през 2026 г., а председателят запазва умишлено мълчание.

„Концентриран съм върху оставащото ми време като председател“, заяви той на пресконференцията през декември. „Нямам нищо ново да ви кажа по този въпрос.“

Въпросът е дали Пауъл ще остане във Федералния резерв, след като мандатът му като председател приключи през май. Той ще има още две години управител и предизвика спекулации, като многократно отказваше да отговори, отбелязва CNBC.

Отговорът очакват с нетърпение не само на Уолстрийт, но и в Министерството на финансите на САЩ и Белия дом, където се опитват да разберат колко места във Фед ще бъдат президентски назначения на Тръмп и колко ще останат свободни.

Подобен въпрос всъщност не е задаван от десетилетия, тъй като предишните председатели, като Бен Бърненк и Джанет Йелън, тихо напуснаха съвета, за да заемат други правителствени постове, да се пенсионират или да преминат в частния сектор, докато мандатът им като управители все още не беше изтекъл. Самият факт, че въпросът за Пауъл е неясен, е знак за времената, в които президентът по безпрецедентен начин се опитва да вземе в свои ръце контрола над политиката на Федералния резерв.

Наблюдатели, интервюирани от CNBC, смятат, че това е мъчително решение за Джером Пауъл, противопоставящо личните му интереси на професионалните.

Председателят на Фед, който е голфър, запален китарист и сравнително отскоро дядо, се смята за повече от готов за граждански живот след 13 години в Централната банка, от които осем като председател. През по-голямата част от тях той понася остра публична критика от президента Тръмп, който го назначи за председател.

Но след този дълъг мандат Пауъл изпитва и дълбока лоялност към институцията и загриженост за нейната съдба пред предизвикателствата, поставени от президент, който на практика е ликвидирал независимостта на множество правителствени структури, отбелязва CNBC.

Тръмп многократно оказва натиск върху Фед да понижи лихвите и дава ясно да се разбере, че следващият кандидат трябва да е съгласен с него, или „никога няма да стане председател на Федералния резерв“.

Повечето от интервюираните от CNBC, които нямат лична информация за решението на Пауъл, смятат, че той вероятно ще напусне Фед, когато мандатът му като председател приключи през май. Никой обаче не изключва възможността да остане, може би за кратко време.

Единствено бившият председател на Фед Маринер Екълс остава като управител, когато 14-годишният му мандат като председател приключва през 1948 г. Като управител той изиграва важна роля в сключването на споразумението между Министерството на финансите и Федот 1951 г., което сложи край на задължението на банката да поддържа ниски лихви и спомага за установяването на съвременната концепция за независимостта на Фед.

От една страна, решението за Пауъл е математическо. Трима назначени от Тръмп членове в момента заемат места в седемчленния управителен съвет. Ако Пауъл напусне, това веднага ще даде на президента мнозинство. Ако гласуват като блок, което е несигурно предположение – би могло да допринесе значително за изпълнението на искането на президента за ултраниски лихвени проценти.

По-голямо безпокойство буди фактът, че Законът за Федералния резерв изглежда дава на мнозинството в УС правото да уволнява отделни финансисти, които се противопоставят на понижаването на лихвите. Има известни съмнения дали това може да се извърши без основателна причина, но продължителното присъствие на Пауъл в Управителния съвет, дори и да е в малцинство, би могло да предотврати такива крайни резултати.

Сред интервюираните от CNBC някои смятат, че изходът от делото срещу Лиза Кук, член на Федералния резерв, може да повлияе на решението на Пауъл. Тръмп уволни Кук на фона на обвинения в измама, които тя отрича. Съдът отмени уволнението и позволи на Кук да остане на поста си. Министерството на правосъдието не е повдигна обвинения срещу нея.

Върховният съд ще разгледа делото на 21 януари и ще вземе решение. Ако Кук бъде отстранена, това веднага ще даде на Тръмп мнозинство. Въпросът е дали ще даде на президента широки правомощия от Върховния съд да отстранява други членове на борда. В такъв случай Пауъл вероятно ще бъде следващият в списъка.

Голяма част от опасенията обаче се основават на най-лошия възможен сценарий.

Няма гаранция, че назначените от президента управители ще изпълняват заповедите му. Например, и тримата управители, назначени от него, гласуваха за преназначаване на всички 12 президенти на районни банки за нов петгодишен мандат, въпреки че УС все още има правомощията да ги отстранява поотделно.

Една от спекулациите е дали Пауъл се опитва да упражни натиск върху администрацията. Като не разкрива избора си, той може да изпраща послание, че ще остане, ако президентът номинира крайни кандидати, но ще си тръгне, ако ги сметне за разумни.

Няма доказателства, че Пауъл действително мисли така.

Той остана като цяло аполитичен по фискални въпроси по време на мандата си и не отговори публично на честите обиди от страна на президента.

Всичко това кара няколко наблюдатели на Фед да вярват, че Пауъл в крайна сметка ще напусне, когато мандатът му изтече. Оставане би било политически ход, който би нарушил институционалната традиция и ще изложи Фед на още по-голяма политическа критика. Пауъл би подкопал именно институцията, която се опитва да запази, като остане.

Друга теория: отказът на Пауъл да каже какво ще направи може да се разглежда като символично упражняване на независимост, с което той потвърждава, че има законното право да реши кога да напусне и ще обяви намеренията си, когато е готов да го направи.