Няколко седмици преди церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Милано-Кортина на 6 февруари, пистите около „Перлата на Доломитите” вече са покрити със сняг.

Но туристите и скиорите не винаги имат късмета да се насладят на такава приказна обстановка

Със затоплянето на климата снегът често е ограничен до пистите и дори там е гарантиран само чрез изкуствено заснежаване, свързано с икономически и екологични разходи, които често се отразяват на цените на ски картите.

За много европейци това прави зимните спортове все по-недостъпни, отбелязва Euronews.

През 2026 г. това очарователно италианско ски градче ще бъде пренаселено. Отидете сега

Как климатичните промени оформят Зимните олимпийски игри

Дори в известния италиански ски курорт в провинция Белуно климатичните промени правят снеговалежите по-редки, а температурите по-високи – проблем, който засяга цялата алпийска дъга.

Самият Международен олимпийски комитет (МОК) признава въздействието на глобалното затопляне, причинено главно от изгарянето на въглища, нефт и газ.

Неизбежно това ще се отрази на географското разположение на Олимпийските игри.

От 1924 г. насам 21 места са били домакини на Зимните олимпийски игри. Без бързи и драстични мерки за борба с климатичните промени само четири ще са подходящи до средата на века, според проучване от 2021 г., публикувано в научното списание Taylor & Francis от изследователи от Университета на Ватерло, Канада. Това са Лейк Плесид (САЩ), Лилехамер и Осло (Норвегия) и Сапоро (Япония).

Ако средната глобална температура се повиши с 4 градуса над нивата отпреди индустриализацията до 2050 г. – най-лошият възможен сценарий – проучването разкрива, че жегата и липсата на сняг ще направят невъзможно другите места да бъдат домакини на Олимпийските игри отново. А до 2080 г. само японският ски курорт ще има условията.

Дори ако Парижкото споразумение бъде спазено, като се ограничи глобалното затопляне до максимум 2 градуса, само 9 „олимпийски“ места ще могат да бъдат домакини на спортното събитие отново през 2050 г. (и само 8 през 2080 г.).

Климатът убива ски индустрията, Италия отговаря с оръдия. Но докога?

Кои европейски страни са най-зависими от зимните спортове

Олимпийските игри обаче се провеждат само на всеки четири години и само за няколко седмици. За тези, които живеят от ски икономиката, тези проблеми са ежедневие.

Секторът на зимния туризъм в Европа е реализирал оборот от около 180 милиарда евро през 2022 г. Алпите са нервният център на този сектор, както и дом на някои от най-важните водни ресурси и безценно биоразнообразие в Европа.

Според Плана за действие на ЕС за Алпийския регион, в района живеят 80 милиона души (около 15% от цялото население на ЕС). Той обхваща 48 региона в пет държави членки (Германия, Франция, Италия, Австрия, Словения), както и Лихтенщайн и Швейцария.

Германия е европейската страна с най-много ски курорти според данни за 2020/21 г., публикувани от портала Statista – 498, в сравнение с 349 в Италия и 317 във Франция. В Топ 10 на страните са Австрия (253 ски зони), Швеция (228), Норвегия (213), Швейцария (181), Финландия (76), Словения (44) и Испания (32).

Безплатни ски цяла зима: Странната оферта на френски курорт в Алпите

Проучване, публикувано през 2023 г. в научното списание Nature Climate Change, предвижда, че от общо 2234 съществуващи ски курорта в Европа ще бъдат изложени на много висок риск от ниски снеговалежи при сценарий на затопляне на климата с 2 градуса в сравнение с нивата отпреди индустриализацията.

По-конкретно, една трета от ски курортите във Френските Алпи ще бъдат обречени, а в Пиренеите този процент ще достигне 89%. Ако средната глобална температура се повиши с 4 градуса, почти всички европейски курорти няма да могат да разчитат на достатъчно количество сняг: цели 98%.

Климатичните промени ще нарушат планинските екосистеми и икономики

„Има различия между отделните региони, но можем да разграничим три основни категории планински масиви в Европа“, обяснява пред Euronews Франсоа Хюг от Inrae (Френския национален институт за земеделие, храни и околна среда).

„Едната група има доста благоприятни надморски височини и условия – вътрешните Алпи, главно във Франция, Швейцария и Австрия.

Втората група включва места, които са по-умерени и много по-уязвими към климатичните условия, като в случая със словенските Алпи или Пиренеите.

Накрая, има територии, които климатичната криза вече е докарала до предел: планините на Иберийския полуостров или Апенините в Италия. Ако втората група все още има известно поле за маневриране, за последната, в зависимост от местните решения, насочени към подкрепа на определени райони, е трудно да се предвиди положителна икономическа възвръщаемост, като се продължава да се залага на зимните спортове“, добавя той.

Дефицитът на сняг и средства за поддръжка на лифтовете затваря още един ски курорт в Алпите

В много курорти вече се правят опити да се смекчи проблемът с изкуствен сняг. Още през 2007 г. обаче проучване на ОИСР вече беше подчертало т.нар. „правило на стоте дни“ – идеята, че даден район трябва да може да разчита на 100 дни в годината, в които да е отворен, с поне 30 сантиметра естествен сняг. В противен случай е трудно да се постигне желаната рентабилност.

Изкуственият сняг е рисковано и скъпо решение

Изкуственият сняг може да е подкрепа, но не заместител. И цената трябва да се вземе под внимание: „За да се направи сняг на писта с дължина един километър, ширина около 50 м и дебелина 40 см, разходите варират от 30 до 40 000 евро“, обяснява агенция AGI.

„Цената на производството на изкуствен сняг варира от 2 до 3,8 евро на кубичен метър в зависимост от температурата и влажността на въздуха. При тези стойности производството е 2,5 метра сняг на кубичен метър вода. Цената на снега на хектар е 15 000 евро“, според AGI.

„Разходите, свързани с производството на изкуствен сняг, не са в никакъв случай незначителни в сравнение с общите разходи за експлоатация на ски курорт“, посочва Хюг.

„Но трябва да се вземе предвид и екологичният фактор, който е свързан с водните ресурси и тяхната наличност. Всъщност често е необходимо да се създават изкуствени езера, за да се осигури необходимата вода, а тези работи представляват не малка финансова тежест. Дори за курортите, които са по-малко засегнати от климатичните промени, трябва да преосмислим бизнес моделите и да ги адаптираме към последствията от глобалното затопляне.“

Сухи писти. Това ли е бъдещето на ските?

ЕС: Координирано управление на ресурсите

Натоварването на водните ресурси от изкуственото заснежаване не трябва да се подценява: „За основно заснежаване (около 30 см сняг, често и повече) на склон с площ един хектар са необходими най-малко един милион литра вода, т.е. хиляда кубически метра“, обяснява WWF. „Докато последващото изкуствено заснежаване изисква, в зависимост от ситуацията, значително по-голямо потребление на вода, което приблизително съответства на годишното потребление на град с 1,5 милиона жители.“

Ето защо Европейският съюз, в преразглеждането на своя план за действие за Алпийския регион от 11 декември 2025 г., подчертава, че предвид натиска от климатичната криза „общото и добре координирано управление на трансграничните водоеми е от съществено значение за осигуряване на интегрирана защита, подобряване и възстановяване на водните ресурси и техните екосистеми и е от основно значение за устойчивостта и сигурността на водните ресурси в Европа“.

За работата на снежните оръдия е необходима и електроенергия, което води до повишено потребление и съответно до емисии на парникови газове, допринасяйки за порочния кръг, който подхранва климатичната криза.

За да се снабдят всички алпийски курорти в Европа с изкуствен сняг, се изчислява, че ще са необходими около 600 GWh, което се равнява на годишното потребление на 130 000 четиричленни домакинства, съобщи Reuters още през 2023 г.

Да запазиш снега през лятото. Как се справя един ски курорт във Финландия

Цените на ски картите в Европа растат с близо 35% за 10 години

Разходите за каране на ски в Европа са се повишили средно с 34,8 % от 2015 г. насам, което е значително над инфлацията, като най-голямото увеличение се наблюдава в Швейцария, Австрия и Италия.

До такава степен, че много от големите курорти вече са недостъпни за повечето туристи.

„Ските ще се превърнат в спорт за богатите“, обяснява Кристоф Кливаз, лектор в Университета в Лозана, пред Valori.it. „Вече е така, но ще става все повече, защото разходите за поддръжка на пистите ще растат. Да не говорим, че за каране на ски е необходимо да се купят или наемат ски и обувки. И якета, панталони, ръкавици, очила. В страна като Швейцария, голяма част от населението вече не може да си позволи ските, особено многодетни семейства.“

България запазва лидерството за най-икономична ски дестинация с високо качество

Според асоциацията за защита на потребителите Assoutenti, дневният ски пас за Dolomiti Superski, който гарантира достъп до всички 12 курорта в Доломитите, струва до 86 евро на ден, в сравнение с 67 евро през 2021 г.

В Рокаразо, Абруцо, цената на подобен билет достига 60 евро. Същият през 2021 г. струва 47 евро, а миналата година – 58 евро. В Ливиньо, на швейцарската граница, е отбелязано най-голямото увеличение: от 52 евро през 2021 г. до 72 евро през 2025 г. (с 38% повече).

„Операторите на алпийски ски курорти, където карането на ски ще остане възможно, ще привличат заможни туристи от по-далечни места, например Обединеното кралство, но също и от Испания или Гърция, страни, където карането на ски ще става е по-трудно. Това може да е положително от икономическа гледна точка, но ще усложни нещата за околната среда и климата, тъй като ще доведе до увеличаване на емисиите на парникови газове, свързани с туристическите пътувания, което ще засили още повече климатичните промени.“, казва в заключение Хюг.