Ако сте ходили в Копенхаген през август, може би знаете, че там се карат ски. И това не е защото през лятото вали сняг. Просто датската столица разполага със суха писта.

Мястото е Refshaleøen, някогашен индустриален район на Копенхаген, който в наши дни привлича предприемачи и туристи. Една от забележителностите e CopenHill - ски писта, построена върху сградата на инсталация за изгаряне на боклук. Това е фундаментален проект на датския архитект Бярк Ингелс. Реализацията му отнема почти десет години, а цената е около 0,5 млрд. евро. При откриването през 2019 г. присъстват около 10 хил. души, а до днес интересът към тази изкуствена ски писта не стихва.

Комплексът разполага с туристически пътеки, стени за скално катерене, кафенета и зони за почивка. Пистата е с дължина 400 метра и е покрита със синтетична повърхност, наречена Neverplast. Производителите го определят като материя, която имитира утъпкан сняг, но е съставена от конусовидни пластмасови стебла, за да осигури сцепление със ските.

Така инсталацията за изгаряне на боклук се превръща в туристическа атракция, а вече има и прогнози, че с промените в климата и глобалното затопляне може би това е бъдещето на зимните спортове – зелено и на изкуствена настилка.

Естествено, възниква въпросът кое му е здравословното на това да спортуваш под димящ комин. По този въпрос създателите на пистата са се изказали още през 2017 г. Въпросната инсталация е смятана за една от най-чистите в света заради модерните филтри за пречистване на дима като в крайна сметка в атмосферата се изхвърля предимно пара.

От откриването си CopenHill привлича ентусиасти от целия свят. Сред тях са не само феновете на ските, но и на сноуборда. Сред търсачите на силни усещания е Елън Дансгаард, сноубордистка, която обича атрактивните изпълнения.

„Преместих се в Копенхаген през 2021 г. заради образованието си, но и защото това е единственото място, където могат да карам целогодишно“, казва тя пред BBC.

Дансгаард ходи на пистата три пъти седмично, за да поддържа форма и участва в състезания свободен стил в цялата страна.

През последните години перспективите пред зимните спортове изглеждат все по-мрачни. Според американската Агенция за опазване на околната среда броят на дните, в които има сняг, е намалял с 15 спрямо 1995 г. Скорошно проучване пък прогнозира, че до 2050 г. ски сезонът ще намалее още, което ще увеличи производството на изкуствен сняг с почти 100%.

Ето защо алтернативата на т.нар. сухи писти като тази в Копенхаген, изглежда като възможно решение.

Ще могат ли тези съоръжения да помогнат на бранша и зимните спортове?

„Може би“, казва пред BBC Патрик Торн, автор на специализираното издание DrySlopeNews.com

Според него опитите за създаване на изкуствени писти датират от 50-те години на миналия век. Тогава Жак Брунел, роден в Канада състезател по ски скокове, иска да кара ски през лятото в Ню Йорк. Той натрошава пластмаса на парчета, залепва ги върху основа от найлонови парашути и се опитва да промотира идеята. През 1956 г. патентова изборетнието си като „изкуствена постелка за ски“.

Изкуствените писти стават особено популярни през 70-те години във Великобритания. След това, в началото на 90-те, този бизнес започва да замира. С все по-отчетливите последици от глобалното затопляне обаче интересът към тях се възобновява. Днес има повече от 1000 сухи писти в 50 страни.

„В Китай ги строят в центровете на градовете и тази тенденция вече се налага“, казва Торн, обяснявайки, че много курорти с малко или никакъв сняг вече предлагат целогодишно каране по сухи писти.

„Наскоро получих мейл от управител на ски писта в Чехия. Той помоли да го свържа с производители на сухи писти, защото вече няма как да гарантира, че по време на сезона ще има сняг“, казва още Торн.

„Сухите писти могат да бъдат решение за много курорти, особено за тези на по-малка надморска височина“, коменитра Роб Стюарт, дългогодишен скиор и директор в PR агенцията SkiPress.

“В ползването на такива съоръжения има доста логика. Ако навали сняг, никой няма да усети, че е монтирана такава. А ако няма, пак може да се кара“, казва той.

Стюарт допълва, че производството на изкуствен сняг вече е постоянна практика в много курорти. За него големият въпрос е дали в бъдеще ще вали, за да не фалират тези места. Съдейки по сегашното положение, отговорът е по-скоро, че „ниските“ курорти ще имат все повече проблеми.

Затова част от тях се обръщат към сухите писти, макар и само за опит. Един такъв е канадският Mont-Tremblant. Маркетинговият директор на комплекса Жан-Франсоа Гур казва, че тяхната суха писта ще работи през лятото, за да тестват дали клиентите ще харесат новата атракция.

На някои места тези съоръжения са от особена важност за местните хора. В Пломонт, Шотландия например миналата година граждани се организираха, за да поемат собствеността на фалиралата писта. Така дейността ѝ не бе прекратена, а инструкторът Бейли Рос продължава да работи там почти всеки ден.

„Това означаваше много за мен, но и за хората тук, пистата е част от техния живот“, казва той.

Според Рос такива тренировки могат да повишат уменията на скиори, които карат в реални условия.

„Спускането по суха писта е по-трудно, защото тя е по-твърда. Но щом се почувстват комфортно на нея, усещането е страхотно. А да караш ски в топли дни е съвсем различно преживяване“, казва той.

На сухата писта движенията са по-фини, казва Катрин Бересфорд, която тренира на съоръжение в британския град Чешър. Тя е дългогодишен скиор и автор на книга, в която обяснява тънкостите на спорта.

„За да караш на суха писта, ти трябва много добра техника. А когато приложиш тези умения в планината, разбираш, че знаеш доста за спускането“, казва тя.

Към момента в САЩ функционира само едно такова съоръжение – в Линчбърг, Вирджиния. Открита преди 15 години, тази писта в началото се ползва предимно за тренировки от професионалисти. От няколко години обаче профилът на клиентите се променя и се появяват все повече любители.

Около 150% е ръстът в резервациите за сухи писти, казват Идалет де Бруин и Ричард Синклер, собственици на лондонската туристическа агенция SNO. Много от клиентите се оплакват от завишени разходи и затова съкращават зимните си ваканции до една седмица на планина. За сметка на това обаче се повишава интересът към сухите писти. За там се изисква по-малко подготовка и облекло, казва де Бруин.

„Тъй като не сте в планина, може да отидете с обикновени дрехи и само за час-два, казва тя и добавя: „Ако искате да влезете във форма преди планинска ваканция, това е много добър вариант.“