Колко истина трябва да има в мемоарите? Скандалът The Salt Path разклаща доверието в жанра

Личните разкази могат да бъдат изключително силни – и това никога не е било толкова очевидно, колкото през 2025 г. През последните 12 месеца мемоарите често попадаха в новинарските заглавия както заради историите, които разказват, така и заради детайлите, които премълчават.

През пролетта Careless People на Сара Уин-Уилямс – разобличаващ разказ за времето ѝ като висш мениджър в Meta, компанията зад Facebook и Instagram – се превърна в бестселър, въпреки съдебна забрана, която ограничава популяризирането му.

По-късно през годината силната посмъртна автобиография на Вирджиния Джуфре Nobody’s Girl разказа за сексуалното насилие, на което е била подложена от Джефри Епстийн и обкръжението му. 

Литературен календар 2026 г. – дългоочаквани завръщания, вълнуващи романи и смели истории

107 Days на бившия вицепрезидент на САЩ Камала Харис описва неуспешната ѝ президентска кампания и също привлича сериозно медийно внимание, особено заради критиките ѝ към Джо Байдън. Годината донесе и мемоари от Маргарет Атууд, Малала Юсафзаи и Джасинда Ардърн, както и силни лични истории като Mother Mary Comes to Me на Арундати Рой и Things in Nature Merely Grow на Ийюн Ли. 

Но 2025 г. е и година, в която мемоарите привличат внимание по грешните причини, пише BBC. Силно рекламираният American Canto на журналистката Оливия Нуци, който описва „дигиталната ѝ афера“ с Робърт Ф. Кенеди, е определен от критиците като „агресивно ужасен“. Въпреки стотиците медийни публикации, романът продаде по-малко от 1200 копия през първата си седмица.

През септември New York Times публикува разследване, което постави под съмнение мемоара The Tell на Ейми Грифин – книга, подкрепяна от имена като Опра Уинфри, Гуинет Полтроу и Рийз Уидърспун. В нея Грифин описва детско сексуално насилие, базирайки се на спомени, възстановени по време на терапия със синтетично психоактивно вещество.

Скандалът около The Salt Path

Най-големият литературен скандал на 2025 г. обаче е свързан с мемоара The Salt Path на Рейнър Уин. Публикувана за първи път през 2018 г., книгата разказва историята на Уин и съпруга ѝ Мот, които изминават пеша 1015 км по крайбрежния маршрут South West Coast Path във Великобритания. В книгата се твърди, че двойката губи дома си след неуспешна инвестиция и съдебен спор с приятел, а малко по-късно Мот е диагностициран с терминалното неврологично заболяване. Без нищо повече за губене, двамата тръгват на път. След края на прехода им е предложено място за живеене от непознат, а симптомите на Мот по чудо започват да отслабват.

Читателите се влюбват в този разказ за триумф над трагедията, описан от издателите като „безкомпромисно честен“. Книгата е продала над два милиона копия и е преведена на повече от 25 езика. Уин публикува още две успешни продължения – The Wild Silence и Landlines. През пролетта на 2025 г. излезе и филмова адаптация с Джилиън Андерсън и Джейсън Айзъкс в главните роли.

През юли обаче британският вестник The Observer публикува разследване, което постави под въпрос точността и честността на книгата. Документи и интервюта разкриват, че двойката – чиито истински имена са Сали и Тим Уокър – губи дома си заради действията на Уин. Тя изтегля частна ипотека, за да върне десетки хиляди паунди, след като е обвинена в присвояване на средства от своя работодател. Журналистката Клои Хаджиматеу разговаря и с невролози, които изразяват съмнения, че симптомите на Мот биха могли да се подобрят толкова рязко,  или че той би могъл да бъде в такова добро здраве 18 години след диагнозата.

Уин публикува дълго изявление на сайта си, в което нарече разследването „гротескно несправедливо и силно подвеждащо“ и заяви, че The Salt Path представя „един капсулован момент, в който животът ни премина от пълно отчаяние към надежда“.

Анатомия на бестселъра: Защо определени книги завладяват света за една нощ

Този месец ново разследване на Хаджиматеу и документалният филм The Salt Path Scandal разкрива допълнителни твърдения. Ключов елемент е предполагаемо писмо-признание от Уин, предоставено от нейната племенница. В него тя сякаш признава, че е крала пари както от собствената си майка, така и от роднините на съпруга си.

В ново изявление Уин отрича всичко: „Не съм крала от семейството си… нито съм признавала такова нещо, нито съм писала писмото, за което се твърди.“

Въпреки това скандалът не затихва, а през 2026 г. за историята вероятно ще има и подкаст поредица. Самата Хаджиматеу, която първоначално е получила сигнал за случая чрез лично съобщение в Instagram, го нарича „един от най-големите истории в журналистическата ми кариера“.

В началото се появи информация, че книжарници предлагат възстановяване на суми на разочаровани читатели. Впоследствие обаче The Salt Path отново се изкачи в класациите за бестселъри. Кината продължават да прожектират филма, а мемоарът все още заема видно място в някои книжарници.

В документалния филм Хаджиматеу пита посетители на литературен фестивал как реагират на скандала. Някои са шокирани, но много изглеждат безразлични. „Това е книга за една разходка. Не е нещо, което променя живота. Просто ѝ се насладете“, казва един. „Във всяка история има добавена малко измислица“, допълва друг.

Факт срещу фикция

Сагата отново разпали дебата доколко мемоарите трябва да се придържат към истината. През 2006 г., след като се разбра, че части от мемоара A Million Little Pieces на Джеймс Фрей са силно измислени, авторът посочи, че го е направил „в името на по-висшата цел на книгата“.

По-рано тази година писателката Лили Дън публикува Into Being – книга, посветена на изкуството на мемоара, базирана на 10-годишния ѝ опит в преподаването и менторството, както и на личния ѝ опит с Sins of My Father (2022).

„Леко съм обсебена от този жанр“, признава тя пред BBC. „От години почти не чета нищо друго освен мемоари.“

„Да не ти пука за другия“ като път към щастието - как книгите за самопомощ превръщат егоизма в добродетел

Според Дън между читателя и автора, който споделя интимни и често болезнени преживявания, се създава особена връзка. „Мемоарите могат да бъдат много по-важни от самата история, която разказват – да влияят върху животи, закони или начина, по който гледаме на дадени теми.“

Тя е изненадана от реакциите към The Salt Path. „Хората се чудят какъв е големият проблем, но за мен най-важното в дефиницията на мемоара е честността. Доверието между разказвача и читателя е ключово. Да, всички помним различно и мемоарът е субективен, но най-добрите мемоари признават това и го изследват в самото писане.“

Именно това доверие е необходимо и между автора и редактора – особено при положение че малко издателства проверяват всеки факт. От Penguin Michael Joseph посочват, че „дължимата проверка“ при публикуването на The Salt Path е включвала клауза за фактическа точност в договора и правна проверка преди издаването.

Лечебната сила на природата

През последните години се наблюдава бум на книги, които съчетават личен разказ с писане за природата – като Raising Hare на Клои Далтън, H Is for Hawk на Хелън Макдоналд и The Outrun на Ейми Липтрот, последните две вече адаптирани за кино.

Историята на The Salt Path е особено съблазнителен разказ за устойчивост срещу всички трудности, но последвалият скандал повдигна въпроси за сюжетите, които изтъкват лечебната сила на природата. В текст за LitHub мемоаристката Поли Аткин пише: „Писането за природата допуска болестта на страниците си само ако тя служи, за да покаже природата като чудодеен лек.“

Писателят Джеймс Ребанкс коментира пред The Guardian, че намира този тип литература за по-интересна, когато е „по-малко за лично изкупление и повече като огледало на големите неща – политиката, икономиката, реалността на света“.

Други автори разширяват границите на жанра. Undercurrent на Наташа Карту описва детство в бедност в провинцията, а A Flat Place на Норийн Масуд използва пейзажа, за да изследва емоционална травма и живот между Пакистан и Шотландия.

За Каролайн Сандърсън, редактор на The Bookseller, тези лични истории ни помагат да мислим за по-големи въпроси по начин, по който актуалните новини или историческите книги не могат. Гледайки към 2026 г., тя очаква с интерес Lifeboat at the End of the World на Доминик Грегъри – дебютен мемоар на доброволец от RNLI. „Това е най-въздействащото нещо, което съм чела за кризата с малките лодки. След тази книга се чувствам по-информиран човек.“

През следващата година се очакват още мемоари, които вероятно ще влязат в заглавията – от силни лични истории като Hymn to Life на Жизел Пелико до книги от познати имена като Лина Дънам и Лайза Минели.