Всичко започва като поредната нишова игра в Roblox. Играчите се лутат из тъмни гори, разменят улики и си пишат, докато изследват средата. В рамките на тези пространства група възрастни насочват някои деца към Discord. Те им казват, че геометричният символ на играта притежава реална сила и може да ги свърже с „по-висше състояние“. Достъпът до вътрешния кръг на групата изисква доказателство за лоялност. Децата са карани да се заснемат, докато изпълняват поредица от задачи. В началото предизвикателствата изглеждат безобидни. С времето стават все по-екстремни, като някои деца са подтиквани да издълбаят символа върху кожата си, разказва The Economist. 

Подобни случаи илюстрират как интернетът е променил начина, по който функционират култовете, заменяйки обикалящите от врата на врата проповедници и уличните евангелисти от миналото с онлайн инфлуенсъри, лайф коучове и самопровъзгласили се лечители. Новите култови лидери търсят хората там, където са най-уязвими: сами, онлайн.

Резултатът е рязко увеличение на култовата активност. Miviludes – френският държавен орган за наблюдение на т.нар. „сектантски отклонения“ – е регистрирал над 4500 сигнала за предполагаема култова дейност през 2024 г. Броят на тези сигнали (а не на самите групи) е два пъти по-висок спрямо 2015 г. Повечето случаи са свързани с общности, които имат онлайн присъствие. Международната асоциация за изследване на култовете (ICSA) в момента следи над 4000 такива организации по света, спрямо около 2000 през 80-те години.

Култовете обикновено имат четири характеристики, които ги отличават от обикновените групи. Първата е харизматичен лидер, който твърди, че има специален достъп до истина или сила и често проявява нарцистични или месиански черти. Втората е система от вярвания, обещаваща трансформация или спасение – било то духовно пробуждане, съвършено здраве или материален успех. Третата е система за контрол – правила, които подкопават автономията на индивидите, често чрез изтощение, наблюдение или унижение, включително инсценирани тестове за лоялност. Четвъртата е система на социален натиск, която наказва съмнението и напускането чрез остракизъм, сплашване или загуба на семейни и обществени връзки. Всички тези елементи могат да бъдат възпроизведени онлайн – там те са по-трудни за разпознаване, а вербуването достига много по-голяма аудитория.

Интернетът не просто е увеличил броя на култовете – той ги е и раздробил, казва Карлос Бардавио, испански адвокат, специализиран в случаи с принудителни групи. Докато преди е работил с малък брой ясно дефинирани организации, днес той получава сигнали, свързани с десетки малки организации. През 1978 г. проучване на ICSA открива около 400 бивши членове, концентрирани в едва 40 групи. В последното изследване над 900 бивши членове са разпръснати в 540 групи.

Младите хора са особено изложени на риск, посочва Етиен Апер, президент на Miviludes. Те прекарват повече време онлайн, по-впечатлителни са и по-трудно разпознават манипулацията. Близо един на всеки пет френски случая през 2024 г. е включвал непълнолетен. Доклад на Europol предупреждава за ръст на онлайн култове, които подтикват тийнейджъри към насилие.

Много от тези движения не се определят като религиозни. Вместо това използват езика на уелнеса, смисъла и самоконтрола. Алтернативните терапии преживяха бум по време на пандемията, когато страхът и изолацията направиха хората по-възприемчиви към обещания за изцеление и контрол. Някои групи твърдят, че лекуват тревожност или хронична болка; други обещават „трансформация“, благополучие или „втори живот“ за онези, които се подчинят напълно.

След като бъдат привлечени, последователите постепенно стават зависими. Както при традиционните култове, първите стъпки изглеждат безобидни – ритуал, видеоразговор или отчет за напредъка, но изискванията бързо нарастват. Съмнението се представя като слабост. В крайна сметка групата се превръща в основен източник на одобрение, обяснява Лаура Мерино, психолог, който работи с жертви на култова манипулация. Алгоритмите на социалните мрежи засилват тази зависимост, като поднасят поток от съдържание, който представя възгледите на групата като единствената реалност.

Някои групи, като тази в Roblox, стигат до насилие. Други експлоатират финансово своите последователи. През 2021 г. Робърт Шин, самопровъзгласил се пастор и мениджър на таланти, набира млади танцьори чрез онлайн библейски сесии и обещания за „творческо менторство“. По-късно той ги убеждава да се нанесат в имоти под негов контрол, ограничава контактите им със семействата и следи съобщенията им. Според документи, подадени в съд в Калифорния по иск, заведен от бивши членове, той поема контрола върху доходите им, твърдейки, че предаването на парите е тест за отдаденост и път към духовен растеж. Шин отрича обвиненията и твърди, че е жертва на „клеветническа кампания“.

Отдавна учените спорят къде минава границата между сплотена общност, маргинална религия и злоупотребяващ култ. Повечето от тези групи се представят като безобидни църкви, коучинг програми или уелнес общности. Задачата става още по-трудна с нарастващия обществен интерес към култовете. Стрийминг платформи като Netflix и HBO излъчват документални филми по темата, включително за Шин. Но лекомисленото използване на термина „култ“ прави още по-трудно разграничаването между интензивна привързаност и реална принуда, коментира Адам Скот Кунц от Университета на Уисконсин. В анкета на YouGov за The Economist 42% от анкетираните казват, че MAGA е култ – същият дял, който определя така и QAnon, конспиративно движение. Абсурдно е, че мнозина смятат и политически партии, дори студентски сестринства, за култове.

Държавните политики по този въпрос варират значително. Франция заема най-радикална позиция, като въвежда нови състави на престъпления, свързани с психологическата манипулация. Още през 2001 г. страната инкриминира „злоупотребата със слабост“, а с допълнение от 2024 г. забрани и „психологическото подчинение“ – акт, дефиниран като съзнателно отнемане на правото на свободна воля. Подобен правен модел следва и Белгия, докато Испания изрично включва термина „принудителни секти“ в своето наказателно законодателство. На противоположния полюс са държави като САЩ, където защитата на религиозните свободи е водещ приоритет и ограничава подобни реформи.

Да не съдим прибързано?

Докъде трябва да стига законът е деликатен въпрос. Мойра Пенца, бивш прокурор в щата Ню Йорк, предупреждава, че закони срещу психологическата манипулация рискуват да криминализират ексцентрични общности или нетрадиционни вярвания. Проучване на белгийските дела за „секти“ показва, че 93% от разследванията са прекратени без правни действия поради липса на престъпление.

По-добрият подход е култоподобните организации да бъдат преследвани за конкретни престъпления – принудителен труд, изнасилване, измама, изнудване или шантаж, твърди Пенца. Дори тогава обвиненията са трудни. Жертвите често изглеждат като доброволни участници: те са се присъединили по собствена воля, следвали са заповеди и понякога публично са защитавали лидера си.

Пенца се сблъсква с тези трудности като водещ прокурор по делото срещу NXIVM – компания, която се представя като програма за лидерство и личностно развитие в щата Ню Йорк, но в действителност принуждава жени към „господар–роб“ отношения. Основателят ѝ Кийт Раниър е осъден на 120 години затвор за сексуално насилие над дете, принудителен труд и рекет.

Най-трудната задача, пояснява Пенца, е да се обясни на съдебните заседатели как страхът и контролът могат да накарат хората да се подчиняват против волята си. Бардавио прави паралел с насилието над жени: дълго време обществото се пита защо жертвата просто не си тръгне, докато изследвания не показват как страхът и зависимостта разрушават автономията. Култовете използват сходни методи – изолация, изтощение и редуване на обич и наказание, за да сломят съпротивата.

Травмата допълнително усложнява съдебното преследване. Много жертви проговарят години след бягството, когато спомените са фрагментирани, а давностните срокове – изтекли. Мнозина се страхуват от отмъщение. Често границата между жертва и извършител се размива: хората, които са пострадали, нерядко са участвали и в нанасянето на вреда, отбелязва Пенца.

Превенцията може да е най-ефективният отговор. Обучението на младите хора как работи манипулацията би могло да ги направи по-малко уязвими. Кампаниите срещу домашното насилие дават пример: уроците за власт и контрол вече са част от училищното образование и помагат на жертвите да разпознават вредата по-рано.

Подкрепата за оцелелите също трябва да бъде засилена. Мнозина мълчат заради стигмата и липсата на специализирана психологическа помощ или правна защита. Бившите членове на култове често не получават никаква защита от полицията или съдебната система след напускането, казва Александра Стайн, председател на Family Survival Trust. В същото време има драматичен недостиг на психолози, обучени да работят с травми, свързани с култове. Мерино – една от малкото специалисти в Испания – лекува над 150 пациенти годишно и отказва на десетки поради липса на капацитет.

Правителствата затягат регулациите върху социалните мрежи – подход, който може да ограничи и влиянието на принудителните групи. Забраната в Австралия за използване на социални мрежи от деца, например, отразява нарастващите опасения за рисковете, които платформите крият. Мерино също забелязва ръст на професионалисти, които търсят обучение в областта на култовата манипулация – сфера, която допреди неотдавна е била пренебрегвана. Както някога при домашното насилие, обществата започват да осъзнават, че контролът не изисква физически вериги. Психическите също оковават.