Стинг и бившите му колеги от The Police – Стюарт Копланд и Анди Съмърс – тази седмица се изправят един срещу друг във Висшия съд заради спор за авторски възнаграждения. Това е поредната глава от забележително конфликтната история на една песен.

Сякаш негативната енергия на Every Breath You Take се е пропила в реалния живот, отбелязва Бен Бомонт-Томас, музикален редактор на The Guardian. Тя е предмет на дело, заведено от Копланд и Съмърс срещу Стинг. Те твърдят, че той им дължи авторски възнаграждения, свързани с приноса им към изключително популярната композиция – особено от приходите от стрийминг, оценявани общо на около 2 млн. долара.

Юридическият екип на Стинг възразява, че предишните споразумения между него и колегите му относно разпределението на приходите не включват стрийминг, и в предсъдебни документи дори посочва, че на двамата може да е платено повече от необходимото. В първия ден на изслушванията стана ясно, че след завеждането на делото Стинг е изплатил на Копланд и Съмърс 870 000 долара, за да компенсира това, което адвокатът му нарече „дължими суми“. Но предстоящите потенциални приходи, които тепърва ще се разпределят, остават сериозен предмет на спора.

Netflix започва новата година с поредица за историята на култовата британска момчешка банда и разбира се – с участието на гениалния Роби Уилямс

35 години по-късно: Take That продължава да вълнува света на музиката

Това не е спор за някой прашен, забравен хит, при който членовете на групата просто се опитват да преразпределят стари печалби. Всяка интерпретация на договорите между тях ще има огромно и продължително финансово отражение. В началото на изслушванията Every Breath You Take е в топ 10 на най-стриймваните песни в света в Spotify, с около 3,5 млн. слушания дневно само в тази платформа. Това е повече от някои от най-популярните парчета напоследък, като Birds of a Feather на Били Айлиш и Die With a Smile на Лейди Гага и Бруно Марс. В Spotify стриймовете на песента са скочили с 89% през 2024 г. и са продължили да растат с още 36% през миналата година, с особена популярност в САЩ, Мексико и Бразилия, както и в Германия и Великобритания.

Това превръща Every Breath You Take в изключително мощен генератор на издателски (т.е. авторски) приходи, които в момента в по-голямата си част отиват при Стинг (той е единственият официално кредитиран автор на песента, макар Копланд и Съмърс да получават 15% от издателските права по споразумение от 1977 г.). Песента получи допълнителен тласък, след като беше включена в саундтрака на Stranger Things – появявайки се във втори и четвърти сезон. Тя, както и много други песни, спечели нова популярност заради научнофантастична сага. Но тя е и огромен хит в TikTok, независимо от сериала.

При първоначалното си излизане през 1983 г. Every Breath You Take оглавява класациите във Великобритания и САЩ. Вечният успех на парчето прикрива различните форми на конфликт, заложени в самото ѝ сърце.

Стинг казва, че първоначално е искал да напише „романтична, донякъде съблазнителна“ песен и признава, че тя „в никакъв случай не е оригинална – има стандартна акордна последователност, която вероятно е заимствана от Stand By Me на Бен Е. Кинг“. Песента е толкова класическа, че изследователи от университета в Орхус, Дания, я определят като най-универсално привлекателната по отношение на това как се вписва в ритъма на ежедневието: „много приятна, може би дори малко безлична песен“.

Силата на Every Breath You Take се крие в изкусния психологически капан, който Стинг поставя на слушателя. Под прикритието на нежна балада с класическа структура и успокояващо звучене, песента привидно обещава вечна вярност. Тази фасада е толкова убедителна, че Фейт Евънс почти не променя оригинала, превръщайки го в искрено посвещение към покойния си съпруг The Notorious B.I.G, а хиляди двойки продължават да я избират за своя сватбен танц.

Но зад тази маска Стинг втъкава обсесия, която граничи със зловещото. Любовната декларация неусетно се трансформира в монолог на сталкер. Самият автор описва творбата си като „зла“ и „гадна“. Стинг е дотолкова притеснен от токсичното ѝ влияние, че през 1985 г. издава If You Love Someone Set Them Free. Той я определя като задължителна „противоотрова“ за отровата, която сам е пуснал в пространството.

Калифорнийска банда, известна с дългата си история на вътрешни драми, конфликти и разпади, прекрати преждевременно американската част от турнето си след физическа конфронтация на сцената между музикантите

Jane’s Addiction обявяват край след 40 години музика и конфликти

Every Breath You Take не е просто хит, а плод на истински творчески кошмар. По време на записите на албума Synchronicity, атмосферата в The Police е наелектризирана от омраза. Продуцентът Хю Падгам спомня, че Стинг и Стюарт Копланд буквално не са се понасяли, стигайки до физически сблъсъци в студиото. Основната ябълка на раздора се оказва именно тази песен – Копланд се чувства задушен от изискването на Стинг за праволинеен и изчистен ритъм. Споровете за всяка нота са толкова ожесточени, че след 10 дни денонощна работа групата няма нито един годен запис.

Спасението идва от Анди Съмърс. По негови думи, първоначалната версия е била „пълна боза“, докато той не добавя своя емблематичен китарен риф върху органа на Стинг. Когато напрежението между бас и барабани става непоносимо, Стинг предава щафетата на Съмърс с думите: „Влизай и я направи твоя“. Анди записва партията си от първия опит, предизвиквайки бурни аплодисменти от колегите си и превръщайки застрашената от изхвърляне песен в световен шедьовър.

Физическите сблъсъци продължават и по време на турнето Synchronicity, като Копланд дори чупи едно от ребрата на Стинг. По-късно той омаловажава случилото се като „закачка“, но разломите се оказват твърде дълбоки. Стинг иска да изследва музиката с други хора и The Police се разпадат на върха на успеха си, затвърждавайки легендата си като една от най-конфликтните рок групи в историята, пише Бомонт-Томас.

В отговор на въпрос на читател на The Guardian през 2024 г. Копланд казва, че тази репутация не е напълно справедлива: „В студиото си разкъсвахме гърлата, но тези двама копелета създаваха невероятни неща и извън него се разбирахме чудесно – на сцената, във вана, в самолета. И до днес си пращаме тъпи клипчета в Instagram. Мит е, че Стинг и аз сме се карали непрекъснато.“

Между членовете на The Police съществува една горчива вътрешна шега, свързана с мегахита им. Стюарт Копланд разказва как, когато Пъф Деди използва семпъл от песента за своя хит I’ll Be Missing You, той заимства именно китарната партия на Анди Съмърс, а не мелодията на Стинг. „С Анди често го закачаме: „Хайде, Стинг, плати му авторските!“, споделя Копланд, „а Стинг само се съгласява на думи, без изобщо да докосва портфейла си.“