С десетия си албум Fleetwood Mac правят пореден нов старт в една лъкатушеща кариера. Но именно албумът им от 1975 г., озаглавен просто „Fleetwood Mac“, изстрелва групата от скромни продажби към хитови сингли, престижни награди и десетилетия на турнета по арени.

В петък албумът получава юбилейно издание за 50-годишнината си - преиздаден на делукс винил, както и с нови пространствени ремикси в Atmos и съраунд звук на Blu-ray.

Половин век по-късно музиката продължава да сияе.

Fleetwood Mac отначало е изцяло британска група - Мик Флийтууд на барабаните, Джон МакВий на баса и тогавашната му съпруга Кристин МакВий на клавишни, вокали и в ролята на автор на песни.

Когато китаристът и фронтменът на групата я напуска, Флийтууд случайно чува дуета Стиви Никс и Линдзи Бъкингам. Това е момент на щастлива случайност - и началото на нова страница за бандата.

„Начинът, по който работим, когато пишем, е, че се опитваме да се препънем един към друг и после да изгладим нещата“, пише Флийтууд в автобиографията си Play On: Now, Then and Fleetwood Mac.

Преустроената група, чиито членове едва се познават, бързо открива мощна синергия.

Половин век след излизането на Rumours, музиката, емоциите и женските гласове на Fleetwood Mac звучат по-силно от всякога

„But You Won’t Forget Me“: Как Fleetwood Mac откриват своя път до сърцата на младото поколение

Fleetwood Mac е един от онези аналогови албуми, които и днес звучат съвременно, най-вече заради съвършенството, което групата и съпродуцентът ѝ Кийт Олсън внасят във всеки слой от инструментите и вокалите - много преди дигиталната епоха на модерния монтаж и Auto-Tune.

Темпото може леко да варира, а вокалите са (напълно уместно) човешки, не свръхестествени. Но всяка песен все още звучи безупречно, пише Тhe New York Times.

В продължение на десетилетия албумът Fleetwood Mac и неговият грандиозен наследник от 1977 г. - Rumours - биват непрекъснато имитирани.

Те показват на цели поколения музиканти и продуценти как да смесват гласове и да карат китарите да блестят или жилят с прецизно оформени тонове.

Съвременното студийно продуциране често се обръща назад към Fleetwood Mac, заради стабилните барабани и безупречното смесване на акустични и електрически китари. Инди групи като Haim и boygenius са очевидни техни ученици.

Един упорит режисьор, купища изгубени архиви и неочаквани срещи създават първия оторизиран филм за ранните години на легендарната банда

Becoming Led Zeppelin: Нов документален филм разказва за пътя на групата към безсмъртието

През 1975 г. Fleetwood Mac не са били част от ничия „печеливша поп формула“.

След една кариера, достатъчно бурна, за да разпадне която и да е по-слаба група - с алкохол, наркотици, секти, лош мениджмънт, съдебни дела и изневери - Fleetwood Mac еволюира от британски блус-рок ветерани в англо-американска поп-рок формация.

Роденият в Калифорния китарист и автор на песни Боб Уелч е фронтмен на групата между 1970 и 1974 г. Като част от тази американизация, Флийтууд и семейство МакВий се местят в Лос Анджелис през 1974 г.

Когато Уелч внезапно напуска, Флийтууд си спомня, че вече е чул потенциален наследник.

Олсън, инженер и продуцент на Buckingham Nicks, пуска албума на Флийтууд. Той веднага разпознава впечатляващата китара във финалната песен „Frozen Love“. Не е сигурен дали трябва да добавя втора певица и авторка на песни в групата, която вече е Кристин МакВий, но - за негов късмет - Бъкингам и Никс вървят в комплект.

Стиви Никс е била сервитьорка, когато, все още в униформата си, тя и Бъкингам се срещнали с Флийтууд и семейство Макви в мексикански ресторант, за да обсъдят възможността да работят заедно. Пред чаша маргарита всички се съгласили.

Бъкингам и Никс донасят и силни нови песни, които вече изпълняват на живо: Monday Morning и Rhiannon.

Новата група разполага с ритъм секция, която никога не се натрапва. Вместо това тя поддържа фронтова линия, която понякога е единствен глас, друг път - пищна плетеница от китари и хармонии, пише NYT.

„В едноименния албум „Fleetwood Mac“ Флийтууд залага на дълбокия звук на томовете, а не на ефектните удари по каса и чинели. Бас линиите на Джон МакВий остават дискретно на основните тонове на акордите, само понякога се изкачват, за да задържат интереса.

Групи като Ghost и Sleep Token демонстрират как нишовите фенове могат да изкачат даден изпълнител до върха на класациите

Kiss го започнаха, Ghost го продължиха: Маскираните метъл банди остават на почит

Това самообладание в ритъма оставя обширно пространство за китари, клавиши и гласове: ненатрапчивото спокойствие на Кристин МакВий, дрезгавата настойчивост на Никс, напрегнатата енергия на Бъкингам. И някак си - тези толкова различни гласове се сливат“, пише музикалният критик Джон Парелес в статия за The New York Times.

„Fleetwood Mac“, както повечето албуми от аналоговата ера, е плод на интензивен работен период на шепа хора. (Според автобиографията на Флийтууд - горивото в студиото често е било кокаин.)

Това единство не продължава дълго. Вълненията в групата продължават и през следващите 50 напрегнати години - понякога с изключителни музикални резултати.