Сливанията и придобиванията в минния сектор изглежда отново са на мода. Rio Tinto, четвъртата по пазарна стойност компания в индустрията, потвърждава, че води преговори за придобиване на своя швейцарски конкурент Glencore. Ако сделката бъде реализирана, тя ще създаде най-големия минен гигант в света с оценка от около 220 млрд. долара по текущи пазарни цени.

Само преди няколко месеца Anglo American и канадската компания Teck Resources също обявиха намеренията си за сливане. Общата стойност на сделките в минния сектор през миналата година достига 94 млрд. долара – най-високото ниво за последното десетилетие, пише The Economist.

Пазарите са предпазливи, но логиката е ясна

Реакцията на инвеститорите към потенциалната сделка между Rio и Glencore е смесена. Акциите на Glencore скачат с 10% след новината от 8 януари и продължават да растат. Книжата на Rio Tinto първоначално поевтиняват с около 3%, макар по-късно част от загубите да са възстановени.

Колебанието отразява няколко нерешени въпроса – какво би направила Rio с въглищните активи на Glencore (след като самата Rio се отказва от въглищата още през 2018 г.) или с мащабния ѝ търговски бизнес. Но има и по-дълбока причина: инвеститорите продължават да гледат с подозрение на агресивното харчене в сектора. Много от тях още помнят отписванията за над 50 млрд. долара през 2015 г., когато забавянето на Китай слага край на последния суровинен суперцикъл.

И все пак – за компаниите с правилните активи добрите времена изглеждат далеч от края си.

Rio Tinto подновява преговорите за мегасливане с Glencore

Надпреварата за „критични минерали“

Новата вълна от минни сливания идва на фона на ожесточена глобална конкуренция за достъп до критични минерали – от електромобили и батерии до центровете за данни, които захранват AI моделите.

През последната година Китай използва контрола си върху редкоземните елементи като геополитически инструмент, което принуждава САЩ и Европа да търсят начини да намалят зависимостта си.

Най-големият магнит за инвеститорите обаче не са редкоземните метали, а медта.

Цената ѝ е нараснала с близо 50% за последната година. Акциите на компании, фокусирани основно върху медта – като Antofagasta, Freeport-McMoRan и Southern Copper – значително изпреварват по доходност диверсифицираните гиганти като BHP и Rio Tinto.

S&P Global: Недостигът на мед е системен риск за глобалния икономически растеж

Търсенето нараства, но предлагането изостава

Според S&P Global търсенето на мед ще се увеличи от около 28 млн. тона през миналата година до 42 млн. тона през 2040 г. Проблемът е, че предлагането трудно може да настигне този ръст.

Много от съществуващите мини застаряват, което прави добива по-сложен и по-скъп. В Южна Америка – източник на по-голямата част от световната мед – преди 20 години от 100 тона руда се извличат около 1,3 тона мед. Днес този показател е паднал до едва 0,7%. Изграждането на нова мина може да отнеме близо 20 години, а стачки, сеизмична активност и свлачища допълнително нарушават производството.

Анализатори от Deutsche Bank изчисляват, че след спад през 2025 г. добивът от мини ще остане почти без промяна и тази година.

„Проблемът с предлагането няма бързо решение“, казва Шон Усмар от подразделението за базови метали на Vale пред The Economist.

Може ли Западът да се откъсне от китайските вериги за доставки на мед?

Защо сливанията изглеждат неизбежни?

Именно затова минните компании все по-често посягат към придобивания, за да си осигурят достъп до мед – пазар, който все още е силно фрагментиран.

Обединена Rio–Glencore би произвеждала около 1,6 млн. тона мед годишно – повече от всяка друга компания, но все пак едва около 7% от глобалния добив.

Сливането между Anglo American и Teck също има своята ясна логика. След като Teck продава въглищните си активи на Glencore през 2024 г., сделката цели да създаде водещ световен производител на мед.

Въпросът е дали тези мегасделки реално ще увеличат общото производство.

„Размерът на пая не се променя, променя се само парчето“, казва Тристан Паскал, шеф на First Quantum Minerals.

Консолидацията може да предостави финансовата мощ за разширяване на съществуващи мини и за разработване на нови, но съществува риск компаниите първо да загубят години в „смилане“ на придобиванията си.

Дори ако правителствата ускорят разрешителните режими – както вече се случва в САЩ – предизвикателствата в преработката и рафинирането на медта ще останат. Това е мръсен и енергоемък процес, още по-непопулярен от самия добив.