Хърватският икономист Борис Вуйчич беше официално номиниран в понеделник за следващ вицепрезидент на Европейската централна банка, което го поставя на път да стане първият представител от бившия комунистически Изток, заел място в ръководството на най-важната финансова институция на ЕС, предава Reuters.

След като получи подкрепата на финансовите министри на 21 държави от еврозоната, Вуйчич се очаква да поеме поста от испанеца Луис де Гиндос на 1 юни. Така той ще стане вторият човек в йерархията на ЕЦБ след председателя Кристин Лагард, при сравнително спокойно положение – инфлацията е около целта, а промени в лихвените проценти дори не са на дневен ред.

Решението дава възможност на една от най-малките икономики в Европа да заеме водещ пост в ЕЦБ - рядкост за институция, доминирана от четирите най-големи държави в блока още от създаването ѝ преди повече от четвърт век.

Наблюдатели на ЕЦБ обаче отбелязват, че постът на вицепрезидент не е сред най-желаните, поради което големите европейски държави дори не са се включили в надпреварата, насочвайки вниманието си към по-ключовите позиции, които ще се освободят догодина.

През следващата година изтичат мандатите на председателя на ЕЦБ, главния икономист и ръководителя на пазарните операции. Очаква се Германия, Испания и Франция да се включат активно в битката за тези постове, продължавайки традиционното си доминиране в управлението на банката.

Луис де Гиндос призовава прекомерните фискални дефицити и публичният дълг в еврозоната да бъдат намалени

Вицепрезидентът на ЕЦБ: Рисковете за финансовата стабилност остават високи

Управител в трети мандат

61-годишният Вуйчич в момента изкарва третия си мандат като управител на Хърватската национална банка. Той е обучен монетарен икономист и ръководи процеса по присъединяването на страната си към еврозоната през 2023 г., когато Хърватия стана 20-ият ѝ член – вторият най-нов след България.

Бивш университетски преподавател, Вуйчич е смятан за умерен „ястреб“, който последователно предупреждава за остатъчни инфлационни рискове и настоява за предпазливо и постепенно разхлабване на паричната политика, за да се гарантира пълното овладяване на ценовия натиск.

С над 25 години опит като управител или подуправител на централна банка, той е изиграл ключова роля и в преговорите за присъединяването на Хърватия към Европейския съюз през 2013 г.

Макар номинацията все още да подлежи на формално одобрение, това по правило е процедурна стъпка – окончателното решение се взема от държавните и правителствените ръководители, които обичайно потвърждават избора на финансовите министри.

Очаква се Европейският парламент да повдигне възражения, най-вече по въпроса за половия баланс, тъй като мъжете съставляват 25 от 27-те членове на Управителния съвет на ЕЦБ. Евродепутатите обаче не разполагат с правомощия да блокират процедурата.

Вицепрезидентът на ЕЦБ отговаря за анализа на финансовата стабилност и замества председателя при необходимост.

Сред останалите кандидати за поста бяха Мартинш Казакс (Латвия), Оли Рен (Финландия), Марио Сентено (Португалия), Мадис Мюлер (Естония) и Римантас Шаджюс (Литва).