Участие „за трохи“, без реално място на масата: Какво набързо подписа България в Давос?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в четвъртък учредяването на своя Съвет за мир, по време на събитие в рамките на годишната среща на Световния икономически форум в Давос.

Сред участниците на сцената беше и българският министър-председател в оставка Росен Желязков, който подписа учредителната Харта. Преди това нямаше публично оповестено официално съобщение и обяснение в какъв точно институционален контекст страната се присъединява. Знаеше се само, че покана за присъединяване към въпросния борд на Тръмп е отправена до президента Румен Радев.

На този етап само София и Будапеща от столиците на Европейския съюз са подписали документа, като унгарският премиер Виктор Орбан по-рано публично беше обявил намерението си страната му да участва в новата структура.

Подписването от премиера в оставка Росен Желязков на Хартата за присъединяване на България към Съвета за мир предизвика остра реакция от страна на „Да, България“, които определиха решението като пробив срещу общата политика на ЕС, „грешно и опасно действие“ на правителство в оставка и потенциално нарушение на Конституцията заради липсата на предварителни консултации и парламентарна ратификация. Партията предупреди, че България рискува да се изолира в ЕС и да застане редом с държави с авторитарни режими.

На противоположна позиция застана Делян Пеевски от ДПС-Ново начало, който определи участието като чест и стратегическа възможност за страната и изрази подкрепа за инициативата на Тръмп за постигане на мир, включително в Газа.

Правителството защити подписа с аргумента, че участието е доброволно, без финансов ангажимент за България, и че предстои ратификация от парламента. Т.е. според наличната информация, България ще участва в Съвета за мир без задължителна вноска от $1 млрд., поне на този етап.

Според официалната позиция включването на страната се оценява положително от САЩ и международната общност, а ролята на Николай Младенов като върховен представител за Газа е допълнително признание за българската дипломация.

Тръмп учреди официално Съвета за мир. Премиерът в оставка Росен Желязков подписа българското участие в него

ГОЛЯМАТА КАРТИНА

Присъединяването на България се случва на фона на опасенията на съюзници на САЩ, че създаденият от Тръмп „мирен борд“ е организация, която може да отслаби ООН и да даде равностоен статут на авторитарни лидери като Владимир Путин.

Тръмп представя своя Съвет за мир като организация от утвърдени лидери, която ще измести Организацията на обединените нации, с него като постоянен председател. Засега обаче това е група от държави, по-скоро заинтересовани да се харесат на него, отколкото да решават належащи конфликти.

Русия и Китай не са приели поканата на Тръмп, а дори дългогодишни съюзници на САЩ като Обединеното кралство и Франция заявяват, че са резервирани. Те се притесняват от присъединяване към организация, подчинена на прищевките на Тръмп, която може да постави наравно демокрации и авторитарни лидери като руския президент Владимир Путин.

Тръмп председателства церемонията по подписването на устава на съвета в четвъртък в Давос, Швейцария, заедно с лидери от Аржентина, България, Унгария, Индонезия, Саудитска Арабия, Турция, и още 14 държави.

„След като този съвет бъде напълно сформиран, ще можем да правим почти каквото си поискаме“, каза Тръмп и добави: „ще го правим в координация с Организацията на обединените нации“.

Кой иска да се присъедини към „Съвета за мир“ на Доналд Тръмп?

Британският външен министър Ивет Купър заяви пред BBC в четвъртък, че Обединеното кралство засега няма да се присъедини към съвета, отчасти заради опасенията около потенциалното участие на Путин. По думите ѝ Лондон иска да подкрепи мирния план за Газа, но съветът представлява „правен договор, който повдига много по-широки въпроси“.

За държавите, които се въздържат, съветът изглежда като нов международен клуб, тревожно изграден около Тръмп, без защитните механизми на ООН.

За страните, които са се присъединили, това е възможност за достъп до Тръмп и за по-голяма, макар и все още второстепенна, дипломатическа роля.

„Това е глобално Мар-а-Лаго“, казва пред The Wall Street Journal Никълъс Уесткот, професор в Лондонския университет и бивш високопоставен британски дипломат, за страните, които бързат да се присъединят към Съвета за мир. „Това е точно светът, който Тръмп иска – свят, в който всички идват в неговия клуб за някакви трохи от масата на великия човек.“

Новият „Съвет за мир“ – кой ще управлява следвоенна Газа?

Предпазливостта на Китай, Русия, Франция и Великобритания спрямо организацията произтича от опасенията да не попаднат под контрола на Тръмп по начин, по който това не се случва в Съвета за сигурност на ООН, където те са постоянни членове с право на вето, казват анализатори.

Много по-малки държави, които виждат ООН като основния международен форум, в който могат да упражняват влияние, са поне толкова скептични.

Съветът е създаден, за да наблюдава възстановяването на следвоенна Газа. Но уставът му, изготвен от Белия дом, посочва, че целта е „да се насърчава стабилността, да се възстанови надеждно и законно управление и да се осигури траен мир в райони, засегнати или застрашени от конфликти“.

В него се изисква държавите, които търсят постоянни места, да се ангажират с вноска от 1 млрд. долара за финансиране на дейността на съвета. Нищо в устава не ограничава дейността му само до Газа.

Важно е да се отбележи, че един от малкото чуждестранни лидери, които публично отхвърлиха поканата на САЩ, бе словенският премиер Роберт Голоб, който заяви пред местна медия, че е отказал, защото съветът „опасно се намесва в по-широкия международен ред“.

Путин е поканен да се присъедини към „Съвета за мир“ на Тръмп, съобщава Кремъл

Необичайните условия подчертават, че съветът е част от многостранните усилия на Тръмп през втория му мандат да замени следвоенния международен ред с нова архитектура, пряко под негов контрол и с обхват, който може да надхвърли далеч Газа.

„Той ще свърши много работа, която Организацията на обединените нации трябваше да е свършила“, каза Тръмп пред журналисти в Давос, защитавайки решението си да предложи място на Путин. „Да, имам някои противоречиви фигури в него, но това са хора, които вършат работа.“

В сряда Тръмп заяви, че Путин е приел поканата за участие, но Кремъл каза само, че я обмисля.

В знак, че Русия може да използва решението си като средство за натиск, Путин заяви в четвъртък, че Кремъл е готов да внесе 1 млрд. долара в Съвета за мир, ако може да използва замразени руски активи, съобщи руската държавна агенция ТАСС. „Вече обсъдихме подобни възможности с представители на американската администрация“, каза Путин.

Нетаняху прие поканата на Тръмп за участие в „Съвета на мира“

Поканите към чуждестранни правителства бяха изпратени по-малко от месец след като Тръмп нареди едностранни военни действия за отстраняването на венецуелския лидер Николас Мадуро, заявявайки, че ще контролира страната и нейните петролни резерви. Това съвпадна и с ескалиращия му спор с Европа около опит за американско поемане на контрол над Гренландия от Дания.

За повечето правителства решението дали да се присъединят към новата организация се свежда до преценка дали ще извлекат повече ползи отвътре или отвън.

Според всички анализи в международните медии прави впечатление отсъствието на европейски правителства сред участниците, с изключение на Унгария и България.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е бил поканен да се присъедини към съвета, но има резерви, ако и Путин стане негов член.

За европейците решението е особено трудно, особено ако Тръмп използва форума, за да търси мирно споразумение за войната в Украйна.

„Голямата дилема за европейците е, че ако Тръмп иска да използва този формат, за да започне разговори за Украйна, а те не участват, това се превръща в подялба между Тръмп и Путин – точно както и двамата обичат да виждат света. Ти вземаш едни части от Европа, аз – други“, казва още пред WSJ проф. Никълъс Уесткот.

WSJ: САЩ активно търсят смяна на режима в Куба до края на годината

Според анализатори, с малко персонал, без международноправен мандат за намеса извън Газа и без легитимността, на която се радва ООН, съветът едва ли ще просъществува след президентството на Тръмп, дори ако той остане негов председател и след напускане на поста.

Съветът „няма мандат, няма практичен начин на функциониране и няма управленски принципи, които биха привлекли тежки играчи“, казва пред WSJ Арън Дейвид Милър, бивш високопоставен служител в Държавния департамент на САЩ, сега член на Фондацията „Карнеги“ за международен мир. „Тези препятствия ще направят трудно той да набере инерция.“

И предишни американски президенти са изразявали недоволство от слабостите на ООН, предприемали са едностранни военни действия в нарушение на устава ѝ, намалявали са американския финансов принос и понякога са използвали правото си на вето в Съвета за сигурност, за да блокират многостранни мирни инициативи.

Но малцина са стигали толкова далеч в маргинализирането на ООН, институция, която САЩ помогнаха да бъде създадена, за да предотвратява войни, и която десетилетия наред са защитавали, въпреки недостатъците ѝ.

През ноември Съветът за сигурност гласува единодушно, като Русия и Китай се въздържаха, в подкрепа на плана на Тръмп за прекратяване на огъня в Газа, като заяви, че „приветства“ участието на Съвета за мир. Представители на ООН обаче изразяват нарастваща тревога, тъй като плановете на Тръмп за разширяване на мандата му започват да придобиват конкретни очертания.