Всичко започва, когато ковид пандемията е в разгара си и братовчедките Луси Грей и Ели Брус се чудят как да прекарват времето си, затворени вкъщи. По едно време на една от двете ѝ хрумва идея – да вземат металдетектора и да претърсят градината на дядо си. Може пък да намерят нещо интересно. Започват още същия ден.

„Чудехме се какво ли може да се крие там“, спомня си Грей.

По онова време тя тъкмо се е преместила от Нова Зеландия във Великобритания при роднини. Набързо се отказва от плановете си за кариера в модната индустрия и вместо това се присъединява към семейния бизнес с ръчно изработени тапети.

Двете с братовчедка ѝ започват да проучват градината и, естествено, създават профил в Instagram, в който разказват за откритията си. Привличат хиляди последователи от цял свят. През пролетта двете ще издадат и книга със заглавие „Things We Found in the Ground“.

Историята на двете братовчедки е показателна за популярността на иманярството във Великобритания през последните години, пише El País. Това е цяла субкултура, за която са заснети няколко риалити предавания, както и документален филм на BBC – Detectorists, и сериал на Netflix – The Dig.

Иначе казано – това, което години наред се смяташе за хоби на малка група ексцентрични хора, днес вече е модерно сред младите. По него са увлечени дори скептици, които по принцип вярват, че съкровища се намират само във филмите за Индиана Джоунс.

През 1988 г. търсачът на съкровища и потънали кораби Томи Томпсън прави откритието на живота си - „планина от злато“ на дъното на Атлантическия океан. Проблемите обаче започват с пипването на първата монета

Той намери купища злато на дъното на океана. И това съсипа живота му

В днешния дигитален свят да правиш нещо в реалния живот все повече изглежда като екзотика. Още повече, ако е свързано с търсене на ценни предмети от миналото. А когато се прибавят новите технологии и социалните мрежи, подобна дейност може да стане много популярна за много кратко време.

Във Великобритания ситуацията е точно такава. През 2024 г. Обединеното кралство отчита най-големия брой открити ценни предмети, откакто се води подобна статистика – 1540. Голяма част от откритията са направени от жени.

34-годишната Ема Юел е администратор на Facebook група с име Sassy Searchers Ladies Metal Detecting Tribe. В тази общност могат да се намерят информация и контакти на други жени ентусиасти.

„Аз започнах да се занимавам, когато бях на 22. Тогава обстановката беше плашеща. Имаше само мъже, които те гледаха подозрително и мърмореха: „О, тя има нужната техника, но нищо не разбира от тази работа“, казва Юел. На Facebook групата тя гледа като на „безопасно пространство“, в което жените се запознават и си помагат.

Всичко това е възможно в голяма степен и заради законодателството във Великобритания. Тамошните разпоредби са сравнително либерални и не считат подобен тип иманярство за престъпление. Напротив – хората, които намерят ценен предмет, са задължени единствено да го регистрират в обща платформа, управлявана от Британския музей.

Когато специалисти преценят, че находката е ценна, музеят може да я закупи, като на практика обезщетява откривателя. Той от своя страна е задължен да предостави част от сумата на собственика на земята, на която е открит предметът. В повечето случаи обаче регистрираните находки не са с висока парична стойност. Тоест тук по-скоро водещ е ентусиазмът на търсачите, отколкото възможността за печалба.

„В случая имаш цел, прекарваш време сред природата, раздвижваш се и на всичкото отгоре има вероятност да откриеш предмет, който не е бил докосван от човешка ръка от векове“, разказва една от търсачките с псевдоним Miss Detectorist.

Най-скъпите предмети, намерени миналата година, са диамантен пръстен (оценен на 37 050 долара), часовник Cartier Panthère (26 500 долара) и чанта Hermès Birkin 25 (23 500 долара)

Rolex, LVMH, Hermès Birkin: Компания разпродава съкровища от изгубени куфари

Истината е, че това издирване не е лесна работа, макар и да е изключително увлекателно. По правило металотърсачите са чувствителни уреди и реагират както на старинни монети или пръстени, така и на всякакви метални отпадъци. Тоест има голяма вероятност човек да загуби време в издирване и копаене, само за да стигне до изгубена преди години част от селскостопанска машина, например.

„Може да си на девет години и да откриеш нещо ценно още при първото си излизане. А може да си на 75, цял живот да си търсил и да не си намерил нищо“, казва Miss Detectorist.

Тя е художничка и като човек на изкуството смята, че старинните предмети носят особена енергия.

Обичайно жените иманяри посочват като най-ценни открития предмети, които по някакъв начин са свързани с жени или с техните занимания преди векове. Грей, например, казва, че едно от „съкровищата“ ѝ е кутия за игли от викторианската епоха. Юел пък притежава древна монета на келтското племе ицени, което е имало кралица воин – водачка на въстание срещу Римската империя.

Може би това е и една от причините все повече жени да се занимават с иманярство. Защото то е начин да се докоснеш до историята на хората преди теб и до начина им на живот – история, която рядко се преподава в училище.