„Ролята на божество се превърна в мое убежище“: Крис Хемсуърт за Тор, парите и личната си несигурност

Като Тор, Богът на гръмотевиците, австралийският актьор Крис Хемсуърт олицетворява определена идея за мъжественост: неуязвим, уверен, непоколебим. Ролята, която обхваща девет филма, го направи един от най-високоплатените актьори в света и го превърна в глобален секссимвол. И все пак тази увереност отчасти е била измислена или по-скоро внимателно подбрана. „Образът, който виждате в интервютата и начинът, по който се представях през последните две десетилетия в Холивуд – това съм аз… но е и създадено. Смятах, че това искат да видят хората“, споделя той в интервю за The Guardian.

В новата си главна роля във Crime 101 – трилър на режисьора Барт Лейтън – Хемсуърт играе различен тип персонаж. Отново е екшън герой, но такъв, чийто вътрешен свят е оформен от съмнение и уязвимост. „В тази роля се почувствах доста оголен“, признава 42-годишният актьор. „Не можех да се скрия зад тембър на гласа или стойка, както можех с Тор и с тези „по-големи“ персонажи. Тук беше обратното.“

„Серпико“ – истинската история на един честен полицай

Актьорът споделя, че в периода, когато е избран за ролята на Тор, е бил „много по-неловък и глуповат“, отколкото е позволявал да се види публично тогава. Зад кулисите се е борил със силна сценична тревожност и паник атаки, но физическата трансформация му е помогнала да се чувства по-малко притеснен. Чрез интензивни физически тренировки, съзнателно снижаване на гласа и изграждане на по-внушителна осанка, Хемсуърт се опитва да запълни мащаба на образа, който е трябвало да изиграе. По думите му, ролята на митично божество се е превърнала в своевременна „мрежа за сигурност“ — маска, която е внушавала непоклатима увереност и е прикривала личната му несигурност от околните.

„Когато те срещнах, очаквах съвсем различен тип човек – по-класически алфа мъжкар. А това, което откриваш, е човек, който е много замислен, чувствителен и несигурен по начина, по който всички сме“, отбелязва Лейтън.

Именно тези личностни аспекти Хемсуърт пренася и в новия си проект – Crime 101. Филмът, базиран на едноименната новела на Дон Уинслоу от 2020 г., проследява историята на Майк Дейвис: изискан крадец на бижута, чиито прецизни обири по крайбрежното шосе 101 оставят полицията без следа. Докато планира мащабния си последен удар, персонажът на Хемсуърт се сблъсква с разочарован застрахователен брокер (в ролята Хали Бери) и занемарен детектив (Марк Ръфало), което принуждава всеки от героите да се изправи пред собствената си екзистенциална криза.

В лентата участват още Бари Киогън в ролята на съперник на Дейвис и Моника Барбаро като неговата партньорка. Продукцията представлява нео-ноар „любовно писмо“ към Лос Анджелис и напомня за класически трилъри като „Крадец“ и „Жега“ на Майкъл Ман. Филмът черпи вдъхновение и от заглавия като „Аферата Томас Краун“ и „Бягството“ – и двете с участието на Стийв Маккуин, който е идол на главния герой Дейвис в самата история.

Лейтън споделя, че проектът е вдъхновен от носталгията по класическите заглавия, с които е израснал неговият екип, и от въпроса за тяхното отсъствие в съвременното кино. Тази творческа посока се преплита с личната амбивалентност на британския режисьор към Лос Анджелис и характерната за града тревожност относно социалния статус. Според режисьора, централна тема във филма е начинът, по който самооценката на индивида се заплита с чуждото възприятие. Той поставя под въпрос доколко амбициите в Холивуд са продиктувани от искрено желание и доколко от стремеж към одобрение от страна на околните.

Същата тематична фиксация присъства и в предишните два проекта на Барт Лейтън: носителя на БАФТА документален филм „Измамникът“ – разказващ за френски аферист, убедил семейство от Тексас, че е техният изчезнал син – и докудрамата „Американски животни“, пресъздаваща истински обир в библиотеката на университета „Трансилвания“ в Кентъки. И двете ленти умело преплитат художествени сцени с интервюта на реалните участници, изследвайки границата, в която личните митове и фантазии се сливат с действителността. През творчеството си Лейтън изследва психологията на индивидите, които избират да излязат извън рамките на социалните очаквания, анализирайки последиците от подобно прекрачване на обществените норми.

Тогава е логично, че в Crime 101 няма морални абсолютности. Добрите не са изцяло добри, лошите не са изцяло лоши. Дейвис взима само това, което застраховката може да замени, и се уверява, че никой от ограбените не е наранен. Дори връща телефоните на жертвите, за да не изгубят семейните си снимки. Това, което обединява персонажите, е двусмислието – усещането, че са заклещени в роли, които вече не им пасват.

Когато Брадли Купър режисира: Историята на един комик… която не е съвсем весела

„Всички са в момент, в който трябва да се случи трансформация“, обяснява Хемсуърт. „Все едно си казват да спрат да носят маска. Този процес на себеперсонификация е продиктуван или от обществения натиск, или от погрешното схващане, че добавянето на външни атрибути към самоличността води до вътрешно удовлетворение. Но това, което всички търсят, е връзка, любов и приятелство.“

Един от филмите, които оказват най-силно влияние върху актьора, е „Американско жиголо“ на Пол Шрейдър. Лентата разглежда съдбата на мъж, притежаващ всички външни белези на успеха – от костюмите Armani до луксозните автомобили и обкръжението на красиви жени – но който въпреки това остава в състояние на дълбока самота. „Има нещо трагично в това. В известен смисъл той си остава самотно дете.“

Променила ли се обаче собствената представа на Хемсуърт за успех?  

 „Абсолютно. Някога си мислех, че ако ме номинират за нещо, ще се почувствам добре. Или ако имам най-големия филм на всички времена, или стартирам нова поредица, тогава ще съм удовлетворен. Абсурдно е. Самооценката ми вече не зависи от всички тези външни неща – макар че понякога пак трябва да си го напомням.“

Тази преоценка се е изострила от това, което той нарича „среден преход“ в живота. Последните години, и особено диагнозата Алцхаймер на баща му, са го накарали да забави темпото, споделя той пред The Guardian. „Желанието ми да препускам напред наистина беше укротено“, твърди той. „Станах по-осъзнат за крехкостта на нещата.“

Това е променило и отношението му към работата. В началото на кариерата му решенията са били движени от желанието за финансова сигурност. „Мислех си: „Идвам от нищото. Кой съм аз да откажа такива пари?“ Оправдавах неща, които не бяха най-чистото творческо решение, но поне ще мога да платя къщата на родителите си или да помогна на братовчедите си.“

В настоящия етап от живота си Хемсуърт все по-често си поставя въпроса кога постигнатото е „достатъчно“ – тема, която е централна и за неговия персонаж в Crime 101. Макар в личен план актьорът да признава, че все още търси баланса по отношение на професионалните си амбиции, той споделя за видим напредък в умението си да прави по-прецизен избор на роли и да се фокусира върху сътрудничество с личности, към които изпитва дълбоко професионално уважение.

В документалната си поредица „Без граници“ (Limitless, 2022) Хемсуърт разкрива фамилна обремененост от болестта на Алцхаймер по майчина линия, както и генетична предразположеност, която поставя неговия собствен риск от развитие на заболяването значително над средното ниво. Темата е разгледана още по-задълбочено в продължението от 2025 г. „Пътуване за спомен“ (A Road Trip to Remember), което се фокусира върху диагностицирането на баща му Крейг с болестта.

Да говори открито за това, признава Хемсуърт, не е било лесно решение. „Чудех се дали не пускам хората твърде близо. Дали вече няма да вярват в екшън звездата или в героя на Marvel? И искам ли хората да знаят страховете и несигурността ми на това ниво?“

Зловещата сянка, която „Американски психар“ хвърля върху съвременната мъжественост

Но сега смята документалните филми за едно от най-важните неща, които е правил. „Беше толкова лично. Това беше любовно писмо към баща ми. Даде му сила за известен период и стимулира спомени, които беше загубил.“

„Хората предпочитат да се преструват, че това не се случва, защото им е толкова неудобно, и така ти страдаш в тишина. Хората говорят с теб за футбола, за времето и такива неща, а никой не казва: „Как си? Страх ли те е?“

Професионалният опит на бащата на Хемсуърт като социален консултант в сферата на детската закрила се оказва ключов ресурс при изграждането на образа на Майк в Crime 101. Актьорът черпи информация от разговорите им относно психологическите последствия при деца, израснали в трагични обстоятелства, и за деструктивните пътища, по които човек може да поеме при липса на емоционална връзка и подкрепа. Подготовката на Хемсуърт включва и проучване на лични свидетелства на хора от Skid Row, чиито истории разкриват дълбока емоционална травма.

Паралелно с това режисьорът Барт Лейтън провежда разговори с реални прототипи на персонажите, включително с осъдени крадци на бижута. Проучването разкрива случаи, надминаващи по сложност художествената измислица – от прецизно планирани обири с маскировка до въоръжени нападения под прикритието на куриерски услуги.

За Лейтън жанрът „обир“ е средство за създаване на динамична, но и философски ориентирана продукция. Целта му е да предложи кинематографично изживяване, което не разчита на съществуващ франчайз, а възражда духа на класическото кино от миналото, съчетавайки забавление с провокация към размисъл. Режисьорът изразява увереност, че публиката ще бъде впечатлена от дълбочината, която Хемсуърт влага в своето изпълнение.