На 8 февруари зрителите на Супербоул — финала на първенството по американски футбол — видяха реклама на Claude, чатбота с изкуствен интелект на стартъпа Anthropic.

За инвеститорите с по-дълга памет това може да предизвика неприятно чувство на дежавю. Супербоулът през 2000 г. остава в пазарния фолклор като връхната точка на дотком манията: цели 17 интернет компании платиха милиони долари за 30-секундни рекламни слотове. Само седмици по-късно пазарът навлезе в брутален мечи цикъл, припомня The Economist.

Днес увереността на инвеститорите в новата водеща технология вече започва да се разклаща, точно когато компаниите се готвят да налеят зашеметяващи суми в развитието ѝ.

През последните две седмици Alphabet, Amazon, Meta и Microsoft обявиха, че ще изразходват общо 660 млрд. долара за AI през идната година. Преди година подобни планове биха били посрещнати с ентусиазъм. Сега инвеститорите стават все по-предпазливи.

Акциите на всяка от тези компании поевтиняха след съобщенията им. Книжата на Meta първо скочиха, но след това се върнаха под предишните си нива. Акциите на Microsoft са надолу с 18%.

Не е изненадващо, че пазарите са нервни. Всички знаят, че акциите са скъпи, особено в САЩ, но все повече и другаде.

Търговиите, движени от инерция, включително среброто и биткойнът, отбелязаха рязък спад. Инвестициите, ориентирани към стойност, както и цикличните сектори, се представиха по-добре

Бурната седмица на Уолстрийт показа две различни пазарни реалности

Когато цените на акциите са високи спрямо печалбите, очакваната възвръщаемост е по-ниска, а рискът от загуби при срив - по-голям. Проблемът е къде да се търси убежище. Златото, традиционният спасителен актив, се движи рязко нагоре-надолу в последните седмици. Същото важи и за биткойн, дигиталния претендент. Точно когато инвеститорите търсят хедж срещу риска в акциите, възможностите изглеждат ограничени.

Най-очевидният начин за защита от борсов срив е да продадеш акциите си. За повечето професионални инвеститори обаче това не е реална опция. Някои по-агресивни хедж фондове имат пълна свобода, но повечето мениджъри са ограничени от мандатите си.

Ако даден фонд е акционен, клиентите очакват парите им да бъдат инвестирани именно в акции. Често правилата дори не позволяват мениджърът да държи големи кешови позиции. А и клиентите едва ли биха платили такси, за да държи мениджърът пари в брой, които те могат да държат сами.

Индивидуалните инвеститори нямат такива ограничения, но и за тях продажбата заради „скъп пазар“ може да е грешна стратегия. По време на дотком балона оценките на NASDAQ спрямо очакваните печалби са били многократно по-високи от днешните. В петте години до пика през март 2000 г. индексът преживява поне дузина корекции от 10% или повече. Всяка от тях можеше да уплаши инвеститорите. В крайна сметка обаче индексът поскъпва почти дванадесеткратно. Дори след последвалия срив инвеститор, купил в началото на 1995 г. и просто задържал позицията си, е удвоил парите си.

Добрата стратегия за хеджиране е такава, която не ограничава прекалено печалбите при ръст, но омекотява загубите при спад. Опитът от дотком краха дава полезни уроци.

Като цяло, според Economist подходите се делят на три: класическото разпределение между акции и облигации; деривативни стратегии с опции; и използване на алтернативни диверсификатори.

За инвеститорите, които са успели да го направят, комбинирането на акции с облигации е работило добре в края на 90-те. Доходността по държавния дълг в развитите икономики тогава върви надолу заедно с инфлацията, носейки капиталови печалби на притежателите на облигации.

Според председателя на Rockefeller International Рушир Шарма на пазара има „възможност, която се появява веднъж на поколение“ – и тя няма нищо общо с това дали AI манията ще се окаже устойчив тренд

Как се инвестира в „качество“ при хаотични пазари? Поглеждате към подценяваните гиганти

От началото на 1995 г. до пика на NASDAQ през 2000 г. индексът на американските държавни облигации на Bloomberg нараства с близо 50%. Когато акциите се сринаха, централните банки намалиха лихвите и облигациите отново поскъпнаха. Докато NASDAQ пада от пик до дъно, облигационният индекс добавя още около 30%.

Днес обаче не е ясно дали облигациите са толкова надежден хедж. През 2022 г., последния продължителен мечи пазар, акциите и облигациите поевтиняваха едновременно заради високата инфлация и повишенията на лихвите. Ако попитате инвеститорите какво може да сложи край на бичия пазар, възраждането на инфлацията и по-строгата политика на централните банки ще са сред водещите отговори. Това би означавало нов едновременен натиск върху акции и облигации.

Някои си спомнят и кратката паника след обявяването на митата за „Деня на освобождението“ от Доналд Тръмп миналия април. Тогава за кратко и акциите, и американските облигации поевтиняха, защото инвеститорите се усъмниха в ролята на държавните ценни книжа като убежище.

Лесно е да си представим нов спад, предизвикан от подобни съмнения или от притеснения за устойчивостта на огромните държавни дългове. И в двата случая и активите биха били под натиск.

Втората група хеджиращи стратегии включва опции. Те отдавна се използват от професионалисти, но вече са достъпни и за индивидуални инвеститори. Чрез опции инвеститорът може да участва в ръста, но да ограничи загубите при спад.

Пут опцията например дава право да продадеш акция на предварително фиксирана цена в бъдеще. Ако държиш и самата акция, това поставя таван на загубата. Ако страйк цената е 90% от текущата, загубата ти не може да надхвърли 10%. В момента едногодишна пут опция върху S&P 500, която ограничава загубите до 10%, струва около 3,6% от защитаваната сума. Тоест инвеститорът „плаща“ 3,6 процентни пункта възвръщаемост за застраховка срещу срив.

Проблемът е, че ефективността зависи от избора на страйк и матуритет. Анализ на Goldman Sachs за периода 1996–2002 г. показва, че макар опциите да осигуряват защита, разходите могат да натежат.

Едногодишни опции с лимит от 10% биха дали сходна възвръщаемост с нехеджирания портфейл, но с по-ниска волатилност. Едномесечни опции с лимит от 4% биха довели до по-слаба обща възвръщаемост, въпреки краха.

Най-ефективните стратегии в анализа на Goldman попадат в третата категория: комбинации от акции с алтернативни диверсификатори, които често отново са акции.

Сред най-добрите примери са филтрирани кошници като индекса S&P 500 Low Volatility, включващ 100-те най-стабилни компании. Разпределение 50/50 между него и широкия S&P 500 би донесло почти двойно по-висока годишна свръхвъзвръщаемост спрямо самия индекс.

Подобен ефект има и комбинация с „дивидентните аристократи“ - компании, които повишават дивидента си поне 25 поредни години. Сходни резултати дава и фокусът върху „value“ акции с висока рентабилност, стабилни печалби и нисък дълг.

Днес идеята, че най-добрият хедж срещу акциите са… други акции, звучи неудовлетворително. Но на фона на алтернативите това може да е най-разумното, което инвеститорите могат да направят.