Томас Едисън е имал забележителен живот, изпълнен с иновации. Като изобретател той е свързван със създаването на електрическата крушка, звукозаписа и киното. Притежава над 1000 патента и поставя основите на първата индустриална изследователска лаборатория.

„Въпреки твърденията, които може да сте срещали онлайн, той всъщност не е убил слон, за да спечели спор. Но е възможно да е опитвал да разговаря с духове“, пише Popular Mechanics.

С други думи, необикновеният живот и наследство на Томас Едисън могат да запълнят цели томове. Оказва се обаче, че в тази впечатляваща история има и една скрита глава: Едисън неволно е „изобретил“ нещо, за което никога не е разбрал, а то е открито едва близо век след смъртта му.

Графенът е силно търсена форма на въглерода. Приложенията му в квантовата физика, както и очакваната му употреба в съхранението на енергия и суперкомпютрите, създават нужда той да се произвежда бързо и евтино.

В момента, обяснява изданието IFLScience, най-разпространеният метод за получаване на т.нар. турбостатичен графен включва „подаване на напрежение през въглероден резистор“ и изисква нагряване до поне 2000°C.

Докторантът в университета „Райс“ Лукас Еди търси по-ефективен метод.

„Разглеждах всичко - от електродъгови заварки, които бяха по-ефективни от всичко, което съм правил досега, до дървета, ударени от мълнии, които се оказаха пълна задънена улица“, разказва той в съобщение на университета.

Тервел-Любомир Боянов е един от малкото млади изследователи у нас, които проектират квантови хардуерни системи. „За мен е важно в България да има такава машина, дори и броят на кюбитите да е ограничен за практическа употреба“, казва той

Наука в България, за България: Мотото на 23-годишния учен, който търси квантовото превъзходство

Оказва се обаче, че е трябвало да насочи погледа си към една характерна оранжева къща в Ню Джърси и близката до нея лаборатория от червени тухли.

„Опитвах се да установя кое е най-малкото и просто устройство, с което може да се постигне флаш-Джаулово нагряване“, казва Еди, „и си спомних, че ранните електрически крушки често са използвали въглеродни нишки.“

По-специално оригиналният модел крушка на Едисън от 1879 г. е успял да достигне необходимите 2000°C за производство на графен, а принципът на работа е подробно описан в патентната му заявка, която Лукас Еди проучва.

Да се намери обаче автентична крушка в стил Едисън се оказва по-трудно, отколкото изглежда.

Първите опити на Еди са неуспешни, защото „въглеродните“ нишки всъщност се оказват волфрамови. В крайна сметка, по данни на университета, „малък магазин в Ню Йорк“ продава истински крушки в стил Едисън, от които Лукас Еди си набавя образци за експеримента.

Квантовите компютри обещават да превърнат изчисленията от години в минути - и да пренапишат правилата на науката, индустрията и самата идея за „скорост“

Идва нова технологична революция. И не, не е AI

След като свързва крушката към източник на постоянен ток от 110 волта, Еди подава кратък, 20-секунден електрически импулс и наблюдава през оптичен микроскоп как нишката се променя от сива в „блестящо сребриста“. След това анализ потвърждава, че е получен графен.

Важно уточнение е, че макар крушката на Едисън да е способна да произведе графен, това не означава, че самият Едисън някога е създавал такъв.

Същата нишка, която при 20 секунди електричество се превръща в графен, при по-дълго нагряване може да се превърне в нещо друго - графит. А като се има предвид, че добре документираният експеримент на Едисън с крушката е продължил 13 часа, почти сигурно е, че той е получавал графит, а не графен.

Въпреки това експериментът на Еди не само предлага нов начин за получаване на форма на въглерод с потенциал за революционни иновации през XXI век, но и показва, че изобретенията на Едисън отпреди повече от век все още могат да разкрият нови възможности.

Ако патентът му за крушката подсказва нов метод за генериране на графен, кой знае какви бъдещи открития може да се крият в над 1000 патента на негово име?