Представете си, че опитвате „ядлива пластмаса“ от водорасли и колаген от рибна кожа. Докато поглъщате ястието, пластмасовото замърсяване от океана сякаш плува над вас, прожектирано върху огромен куполен таван на ресторант.

В Дания шеф-готвачът Расмус Мунк не предлага просто ястия в ресторанта си „Алхимик“, а потапя своите гости в „кулинарно преживяване“, съчетаващо спектакъл, музика и прожекции в куполната трапезария с форма на планетариум.

Открит през 2019 г. на мястото на бивша индустриална пристанищна зона в Копенхаген, „Алхимик“ беше обявен за петият най-добър ресторант в света през 2025 г. Има две звезди Мишлен от максималните три за едно заведение, пише AP.

Гостите могат да изпитат 50 „впечатления“, повечето от които са ядливи. Това означава да опитате различни храни – като например хайвер и гел от очи на треска, пеперуди от коприва върху сирене и листа от артишок. Храненето е в продължение на много часове, бавен процес, който кани към размисъл върху храната и прожекциите около нея.

„Ние предаваме послания чрез храната си, тя е средство за изразяване“, казва Мунк, чиито ястия разглеждат и теми като държавния контрол и хуманното отношение към животните.

Може ли гастрономията да е форма на изкуство

Известна с бекона, херингата и ръжения хляб, кухнята на Дания е в подем от 2003 г., когато световноизвестният Noma на Рене Редзепи за първи път се появява на сцената, проповядвайки философията „Нов скандинавски стил“, прославяща събирането на диви плодове, ферментирането и сезонните продукти на Скандинавия.

Окуражени от успеха на движението „Нов скандинавски стил”, датските ресторанти с Мишелн сега задават нов въпрос: Може ли гастрономията да бъде изкуство?

Министърът на културата Якоб Енгел-Шмид заяви през януари, че Дания ще проучи дали гастрономията може да бъде официално призната за форма на изкуство. Ако това се осъществи, страната може да стане първата, която законно поставя готвенето – или поне най-високите му проявления – на пиедестал, подобен на този на живописта.

Не е ясно как общите избори в страната на 24 март ще се отразят на плановете на министерството на културата.

34-годишният Мунк, който твърди, че е прекарал почти десетилетие в усъвършенстване на „артистичните си практики“, е движеща сила зад тази промяна и я описва като „крайъгълен камък“.

„Не мисля, че всяка храна е изкуство... Смятам, че майсторството трябва да е на най-високо ниво“, казва той и добавя, че в крайна сметка това какво е изкуство и какво не, е политическо решение и че засега „това е затворено общество за готвачите“.

Промяната, която все още е в проучвателна фаза, ще изисква гласуване в датския парламент със 179 места, за да се прекласифицира гастрономията в изкуство. Това би могло да направи готвачите допустими за субсидии и финансиране от частни фондации – подобно на писателите и музикантите, за да могат да реализират своите проекти.

Гурме дестинации

Други страни с известна кулинарна култура, като Франция и Япония, не са предприели подобни стъпки. В края на миналата година ЮНЕСКО призна италианската кухня за културно наследство.

Дания вече разшири понятието за изкуство и култура като присъди национална награда за цялостен принос в изкуството на хевиметъл групата King Diamond. Миналата година наградата Sonning, най-голямата културна награда в Дания, беше присъдена на френския гастрономически артист и химик Hervé This.

Северната страна с шест милиона души население се превърна в гурме дестинация, дом на 37 ресторанта с Мишлен, включително двузвездния Kadeau в Копенхаген, открит през 2011 г. от главния готвач и творчески директор Николай Ньорегаард. „Подхождам към това като към произведение на изкуството, като към картина или литературно произведение. Става въпрос за получаване на нещо като преживяване“, казва той.

46-годишният главен готвач, чиито рецепти се вдъхновяват от сезонните аромати на датския остров Борнхолм, смята, че такова признание би било „голяма крачка“. „Да се признае, че гастрономията може да се разглежда и като изкуство е важно за мен“, допълва той.

„В това няма никакъв смисъл“

Но не всички, дори и някои от представителите на бранша, подкрепят тази идея.

Ник Къртин, американски главен готвач и собственик на ресторант Alouette в Копенхаген, отличен с Мишлен, твърди, че изкуството и гастрономията са фундаментално различни.

„Единствената цел на изкуството е изразяването. То е за да предизвика емоции. Храната трябва да се консумира. Изкуството може да предизвика отвращение, разочарование, болка, тъга, радост или копнеж. Храната не може да изрази всички тези неща. Може, но не бива“.

Някои представители на датската арт сцена също изразяват загриженост, че такава промяна може да доведе до по-голяма конкуренция за финансиране между готвачите и по-традиционните артисти като художниците.

Холгер Дал, критик по архитектура и изкуство в датския вестник Berlingske, който се издава от 277 години, е по-категоричен: „Мисля, че е доста глупаво. В няма смисъл, не е логично. Това е малко като велосипед и кола – и двете имат колела, и двете ви превозват от една точка до друга, но не е така, че един много добър велосипед изведнъж се превръща в кола. Това не може да се случи“.