В третата седмица от съвместната война на САЩ и Израел срещу Иран, Доналд Тръмп е изправен пред решения, които могат да бележат целия му мандат. Макар президентът да води война по избор, заплашваща да ескалира опасно, публично той не показва никакво безпокойство.

В продължение на повече от час в Белия дом в понеделник той сподели вижданията си за хода на военните действия, като същевременно прескачаше към ремонта на „Кенеди център“, плановете за нова бална зала, световното първенство и здравето на колега републиканец. Това беше типичният Тръмп – импровизиращ и донякъде разпилян, пише BBC. Дори през уикенда, прекаран в голф курорта му във Флорида, активността му в Truth Social беше раздвоена: критиките към Върховния съд заемаха почти толкова място, колкото и темата за войната с Иран.

Въпреки широкия спектър от интереси на Тръмп, той започва да усвоява урок, научен по трудния начин от неговите предшественици – войната има силата да погълне всяко президентство, независимо от волята на лидера. Все повече доказателства сочат, че конфликтът, който той по-рано обяви за „вече спечелен“ и „приключен“, вероятно ще се проточи седмици или дори по-дълго.

В понеделник следобед Тръмп потвърди, че заради ситуацията планираната за април визита в Китай се отлага с месец. „В момента най-важната отговорност на президента като главнокомандващ е да гарантира успеха на операция Epic Fury“, заяви прессекретарят Каролайн Ливит, визирайки кампанията срещу Иран.

Изходът може да разтърси световния баланс на силите, казва основателят на Bridgewater Associates

Рей Далио: Битката за контрол над Ормузкия проток ще бъде „най-тежката фаза“ от конфликта с Иран

През уикенда президентът обяви в социалните мрежи плановете си за мащабна коалиция, която да защити корабоплаването в Ормузкия проток от иранските заплахи.

„Надявам се Китай, Франция, Япония, Южна Корея, Обединеното кралство и други, които са засегнати от това изкуствено ограничение, да изпратят кораби“, написа той. „По един или друг начин скоро ще направим Ормузкия проток ОТВОРЕН, СИГУРЕН и СВОБОДЕН!“

Въпреки призива му, редица държави, сред които Япония, Австралия и много европейски партньори, се дистанцираха ясно от идеята. „Няма да бъдем въвлечени в по-широката война“, категоричен беше британският премиер Киър Стармър в понеделник, като добави, че е отворен за „жизнеспособен колективен план“ за справяне със ситуацията в протока.

Тази липса на подкрепа поставя Тръмп пред тежък избор – дали да ангажира по-сериозен ресурс от американския флот за охраната на този ключов воден път, през който преминават около 20% от световните доставки на петрол. В понеделник той подчерта, че САЩ успешно потапят иранските минопоставячи, но призна рисковете.

САЩ видимо предприемат стъпки, за да запазят военните си опции отворени. Миналия петък се появиха съобщения, че по разпореждане на президента от Япония към Близкия изток се прехвърля амфибийна група на морската пехота, наброяваща 5000 души.

Подобен ход поставя Тръмп пред опасна дилема. Евентуални по-решителни действия биха изложили американските сили на пряк риск поради близостта им до иранските позиции. Ако обаче той реши да спре дотук и обяви, че целта за отслабване на Иран е постигната, Техеран може да остане постоянна заплаха за корабоплаването, поддържайки цените на петрола опасно високи.

При такъв сценарий Вашингтон рискува да похарчи десетки милиарди долари, без да постигне реална промяна в регионалния баланс на силите. Клифърд Йънг от Ipsos предупреждава, че продължителното поскъпване на енергията е сериозна политическа заплаха за президент, чието одобрение сред обществеността и без това е колебливо. Засега проучванията показват, че твърдото ядро на поддръжниците на Тръмп остава с него, макар и с известни съмнения относно операцията в Иран и други ключови теми като имиграцията и митата. Спадът в подкрепата идва по-скоро сред центристки настроените републиканци и независимите избиратели.

Въпреки че ниските нива на одобрение (около 40%) би трябвало да тревожат републиканците, засега няма категорични сигнали, че войната с Иран е разклатила позициите на Тръмп. Това обаче лесно може да се промени, ако конфликтът удари по най-чувствителните за американците теми – разходите за живот и покупателната способност.

Ръководители от Близкия изток предупреждават, че дори бойните действия да спрат незабавно, възстановяването на корабоплаването и производството ще изисква повече от американски уверения за сигурност

Не САЩ, а Иран държи ключа към световния петролен пазар

Цените на жилищата, храните и стоките от първа необходимост остават високи, макар общата инфлация да отбеляза спад през първата година от мандата му. Войната не само отвлича вниманието на администрацията от икономическия дневен ред, но и застрашава един от поводите за гордост на Тръмп – цените на горивата. Към момента средната цена на галон бензин в САЩ е скочила до 3,72 долара, при 2,94 долара само преди месец.

„Това просто обърква всичко“, коментира Йънг. „Дневният ред за достъпност се проваля от гледна точка на републиканците.“ На заден план остава и другата голяма опасност – рискът от неконтролируемо разширяване на военните операции в Близкия изток.

С хиляди морски пехотинци, насочени към региона, Тръмп би могъл да използва сухопътни сили за осигуряване на Ормузкия проток, за контрол върху иранските петролни терминали или за по-задълбочено унищожаване на елементи от ядрената програма на страната.

Всяко разгръщане на американски части обаче крие риск от остра обществена реакция. Мнозинството американци са предпазливи към нови, продължителни военни ангажименти – включително много от поддръжниците на Тръмп, които повярваха на обещанията му да сложи край на външните войни.

„Има умора от безкрайни войни“, посочва Йънг. „Ако изпратим войници на терен, това е съвсем нов риск за администрацията. Това променя всичко.“

Ако участието на САЩ остане ограничено до въздушни удари, Тръмп все още има шанс да стабилизира политическите си позиции. Въпреки че обществото бързо обвинява президента за скъпия бензин, недоволството обикновено стихва, щом цените тръгнат надолу. До междинните избори за Конгреса през ноември остават повече от седем месеца – време, в което Белият дом може да намери изход от икономическата криза.

„Не ни е нужен никой“, заяви Тръмп в понеделник. „Ние сме най-силната нация в света.“

Голямото предизвикателство пред него обаче е, че – със или без съюзници – нито един от изборите му не е лишен от риск, а шансовете за бърза и лесна развръзка се стопяват с всеки изминал ден.