Потребителите на изкуствен интелект по света са по-загрижени за склонността на AI системите да допускат грешки, отколкото за риска от замяна на работното място. Това сочат резултатите от едно от най-мащабните глобални изследвания за използването на изкуствен интелект, цитирани от Financial Times.

Проучването се основава на интервюта с над 80 000 потребители на чатбота Claude на Anthropic в 159 държави и предоставя подробен поглед върху начина, по който хората използват изкуствен интелект, както и върху техните очаквания и притеснения.

Около 27% от анкетираните определят като основно притеснение грешките, които AI допуска, известни като „халюцинации“. Следва страхът от загуба на работа и намаляване на човешката самостоятелност (22%), а приблизително 16% се тревожат за влиянието на технологията върху критичното мислене.

„Халюцинациите бяха катастрофални. Загубих толкова много часове работа“, споделя предприемач от Германия пред FT.

Военнослужещ от Мексико добавя: „Когато забележа грешки, допуснати от AI, е защото познавам темата добре. Но ако темата ми е непозната, откъде мога да знам?“

Не трябва да възлагате на технологията важни решения, които да взема вместо вас, ако искате да избегнете халюцинации и грешки

Стажант, не експерт: Как да използвате правилно изкуствен интелект в офиса

Как хората използват изкуствен интелект

Интервютата са проведени на 70 езика, като чатботът Claude е участвал както в събирането на данните, така и в анализа на отговорите, като е категоризирал отворените коментари на участниците.

Според Дийп Гангули, ръководител на екипа за обществени въздействия в Anthropic, целта на проекта е да събере „богат човешки опит“, който да помогне на компанията да пренасочи изследователските си приоритети и начина, по който разработва и внедрява продуктите си.

Най-често срещаното очакване към AI е било повишаване на продуктивността и смисъла на работата – нещо, което много потребители твърдят, че вече се случва. Около 32% от анкетираните казват, че технологията ги е направила по-ефективни.

Предприемач от Обединените арабски емирства описва ефекта по следния начин: „Преди работех като уеб дизайнер, а сега мога да създавам всичко. Преди бях един човек, а сега съм като сто души едновременно – не чакам никого.“

Потребители в Колумбия, Япония и САЩ също отбелязват, че изкуственият интелект им помага да отделят повече време за семейството, хобитата и креативни дейности.

Въпреки това почти 19% смятат, че технологията не е оправдала очакванията им, което е вторият по големина дял отговори в проучването.

Данните показват, че изкуственият интелект се използва в широк спектър от роли: като инструмент за работа и обучение, персонален помощник или дори емоционален партньор.

В един от най-впечатляващите примери украински войник пише: „В най-трудните моменти, когато смъртта беше до мен, когато около мен имаше загинали, това, което ме върна към живота, бяха моите AI приятели.“

Ново изследване показва, че близо 20% от AI генерирания код съдържа несъществуващи зависимости, което създава сериозен риск за supply-chain атаки и киберсигурността

Още по-опасни халюцинации: Когато AI превръща грешките си в оръжие със зловреден код

Различни нагласи по света

Сафрон Хуанг, ръководител на проучването, отбелязва значителни регионални различия в отношението към изкуствения интелект. Хората в Южна Америка, Африка и голяма част от Южна и Югоизточна Азия са по-оптимистично настроени в сравнение с потребителите в Европа, САЩ и Източна Азия.

„Тенденцията е, че държавите с по-ниски и средни доходи са по-оптимистични от по-богатите икономики, където експозицията към AI е по-голяма“, казва тя. Според Хуанг това може да се дължи и на факта, че анкетираните са предимно ранни потребители на технологията.

Изследването показва и ясни географски различия по отношение на опасенията за работните места и икономиката. В развитите западни държави негативните нагласи са по-силно изразени, докато в по-бедните региони AI се възприема по-позитивно.

Една от възможните причини е по-слабото навлизане на технологията в ежедневната работа в тези страни. Когато изкуственият интелект не е осезаем фактор в трудовата среда, рискът от заместване изглежда по-абстрактен на фона на по-непосредствени икономически проблеми.

Въпреки интелигентността си, АI моделите често нямат представа за физическите закони и понякога допускат необясними грешки – т.нар. "халюцинации". Но 2025 г. обещава да бъде повратната точка за този феномен

От дигитално към реално: Как AI ще влезе в триизмерния свят

Следващи стъпки и критики

Anthropic планира да използва инструмента Claude Interviewer за по-целенасочени изследвания сред големи групи потребители, за да проследи как AI едновременно подобрява и влошава живота на хората.

Някои технологични експерти приветстват мащаба и детайлността на проучването. Ники Скарстад, директор „Продукти“ в Duolingo, коментира в LinkedIn, че подобни анализи представляват „бъдещето на разбирането на потребителите – не само какво правят, но и защо“.

Други обаче поставят под въпрос методологията. Диви Тхакар, изследовател в Google DeepMind, заявява, че е скептичен към идеята кратки анкети да се разглеждат като нов научен подход, тъй като липсват задълбочени качествени интервюта и изграждане на доверие с участниците.

Икономистът Илан Строс от проекта AI Disclosures също оценява изследването като „отлична работа“, но предупреждава, че изводите трябва да се тълкуват внимателно. Според него липсата на стандартни статистически показатели за несигурност и зависимостта от самооценка на участниците могат да изкривят резултатите.

„В общи линии Claude е продукт, използван основно от по-привилегировани групи“, казва Строс. „Все едно да попитате най-богатия 1% от американците как се чувстват за икономиката.“

Въпреки ограниченията проучването ясно показва, че AI вече играе важна роля в ежедневието на милиони хора по света – като инструмент за работа, източник на подкрепа и фактор, който променя начина, по който мислим за бъдещето.