Има нещо по-смъртоносно от войната и това са комарите. Това не е шега, защото всяка година от болести, пренасяни от тези дребни, хапливи насекоми, умират повече хора, отколкото във военни конфликти. Затова за науката е изключително важно да познава всяка подробност за комарите и поведението им.

Оказва се, че това проучване не е толкова лесно.

„Четири минути са твърде много.“

Такова съобщение получава ученият Дейвид Ху от своя клет студент Крис Зуо. Описанието „клет“ съвсем му приляга, защото този младеж жертва себе си в името на науката. По-точно – затваря се в стая със 100 гладни комара, за да помогне на експеримента за проучване на поведението им, разказва The Conversation. И въпреки че е облечен със защитни дрехи, се оказва, че само за четири минути по тялото му почти не остава място, което да не е ухапано.

„Това може и да звучи като садизъм, но го направихме в името на науката“, казва Ху. Той е преподавател в Технологичния институт на Джорджия (Georgia Tech) и сам се описва не като „мъчител“ на студенти, а като учен с над 20-годишен стаж.

„Комарите са най-опасното същество на света. Болестите, които пренасят – малария, денга и други – всяка година причиняват смъртта на около 700 хил. души. Повече хора умират заради комарите, отколкото заради войните. Годишно в световен мащаб се харчат 22 млрд. долара за препарати и всякакви други предпазни средства. И всичко това заради насекомо, което тежи по-малко от зрънце ориз. Но те еволюират, живеят в градовете и разпространяват болести много по-бързо заради климатичните промени“, разказва Ху.

Целта на неговия експеримент е да се установи как комарите откриват „обяда си“, или в случая човека, толкова лесно. На какво разчитат и как атакуват? Защото учените са наясно, че комарите хапят и знаят как го правят, но не са наясно как точно избират жертвите си.

Как котките „побеждават“ гравитацията – науката вече има обяснение

От 3500 вида комари над 100 от тях са класифицирани като антропофилни, което означава, че предпочитат човешка кръв. Някои видове могат да открият единствения човек сред цяло стадо говеда. Това е реално постижение, като се има предвид, че комарите не са особено добри летци. Те спират да летят дори при лек бриз от 3–5 км/ч. В по-спокойни условия тези насекоми използват миниатюрните си мозъци, за да следват човешката топлина, влагата и миризмите, носени от вятъра.

Особено привлекателен за тях е въглеродният диоксид, който хората отделят при дишане. Те могат да го усетят на разстояние до 9 метра. Зрението им не е добро – буквално не могат да различат човек от дърво, затова проверяват всеки „съмнителен“ обект, като кацат върху него.

Да се изучи полетът на комар е истинско предизвикателство, разказва Ху пред The Conversation. В миналото учени дори са се събличали голи, за да привличат комари, убивали са ги върху кожата си и след това са се опитвали да изчислят траекторията на полета им. Вместо да се впускат в подобен примитивен експеримент, професорът и студентът решават да използват мрежест костюм, който на теория би трябвало да защитава Крис. Той трябва да стои неподвижен и да се остави на ято комари да го доближат, докато през това време специална камера заснема движенията на всяко насекомо.

Е, мрежестият костюм не работи особено добре. Затова Крис е облечен в дълги дрехи, напоени с препарат, слага си ръкавици, шапка и маска за лице. Така, заедно с още един студент, успяват да направят необходимото заснемане.

„Само за няколко часа двамата събраха повече данни за комарите, отколкото всички научни изследвания до момента“, казва Ху.

Одобрено е първото лекарство за лечение на малария при бебета

Какво показват данните?

Комарът лети по подобие на самолет, обобщава Ху. Може да завива, да спира или да ускорява.

„Чрез нашия модел показахме как различни цели карат комарите да летят по различен начин. Визуалните цели причиняват „прелитания“, при които комарите просто минават покрай обекта. Въглеродният диоксид причинява „двойно оглеждане“, при което насекомите забавят скоростта близо до целта. Комбинацията от визуален сигнал и въглероден диоксид създава високоскоростни орбитални модели, т.е. кара ги да се въртят“, казва ученият.

Големият въпрос е обаче дали може да се предскаже полетът около човек. Оказва се, че по-скоро да, макар че този извод не е панацея. Как се стига до това заключение? Крис отново е изпратен в камерата с комарите, този път облечен изцяло в бяло, но с черна шапка, за да се види коя зона ще привлече повече насекоми. Така Ху стига до извода, че може да се говори за „опасни зони“, например около главата.

Затова той твърди, че „предсказването на поведението на комарите е първата стъпка“ към това да бъдат надхитрени. В бъдеще производителите на средства за борба с насекомите може да стъпят върху тези изводи, за да направят продуктите си по-ефективни.