Директорът на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол прогнозира, че през април кризата с петролните доставки ще се задълбочи и ще се стигне до рязко покачване на цените.

В интервю за подкаста In Good Company, воден от главния изпълнителен директор на Norges Bank Investment Management Николай Танген, той заявява, че енергийната криза, предизвикана от войната между САЩ и Иран, е най-тежката в историята.

„Следващият месец, април, ще бъде много по-лош от март“, твърди той и обяснява, че през март вече е имало товарни кораби, превозващи петрол и газ, преминали през Ормузкия проток преди избухването на войната.

„Те все още пристигат в пристанищата, все още доставят петрол, енергия и други продукти. През април няма нищо. Загубата ще бъде двойно по-голяма от загубата през март.

Освен това има и втечнен природен газ и други продукти, което ще доведе до инфлация, ще забави икономическия растеж в много страни, особено в нововъзникващите икономики. В много страни скоро може да се наложи да се въведе нормиране на енергията“, предупреждава той.

Президентът на САЩ казва, че сключването на сделка с Иран не е задължително условие за прекратяване на войната

Тръмп допуска край на конфликта с Иран в рамките на две-три седмици

На този фон президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви във вторник, че американските сили ще напуснат Иран „след две или три седмици“, което предизвика широко облекчение на финансовите пазари, отбелязва CNBC.

Но според Бирол войната, която е в петата си седмица, е довела до по-голям излишък, отколкото този, наблюдаван при предишни кризи, като например тези от 70-те години и след мащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г.

„Ако погледнем към 1973 и 1979 г., и при двете кризи загубихме по около 5 милиона барела петрол на ден. Тези кризи доведоха до глобална рецесия в много страни. Днес губим 12 милиона барела на ден – повече от количества при двете кризи, взети заедно“.

Икономистът и инвеститор, най-известен с прогнозата за световната финансова криза от 2008 г., отхвърля мнението, че президентът на САЩ „отчаяно търси изход“ за прекратяване на войната

Рубини: Тръмп вероятно ще ескалира конфликта с Иран – рискът е стагфлация като през 70-те

Той допълва, че загубите на доставки на газ в резултат на конфликта и блокадата на Ормузкия проток, който е критичен маршрут за корабоплаването, също надвишават загубите за пазара, когато преди четири години бяха прекъснати доставките на руски газ.

„Настоящата криза е по-голяма от тези три взети заедно. Освен това има много суровини – нефтохимикали, торове, сяра, които са много важни за глобалните вериги на доставки. Насочваме се към огромно, огромно прекъсване, най-голямото в историята“, отбелязва директорът на МАЕ.

Той заявява, че МАЕ обмисля ново освобождаване на стратегически петролни резерви, тъй като конфликтът в Близкия изток продължава.

„Ние оценяваме пазара ежедневно, ако не и на всеки час, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Ако преценим, че има нужда, може и да направим предложение за освобождаване на повече резерви. Най-големият проблем днес е липсата на реактивно гориво и дизел; това са основните предизвикателства и вече ги наблюдаваме в Азия, но скоро, през април или може би в началото на май, те ще достигнат и Европа“.

По-рано агенцията освободи приблизително 182 млн. барела петрол в подкрепа на енергийния пазар след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г.

МАЕ освобождава 400 млн. барела петрол, за да смекчи шока от войната с Иран

По-рано този месец 32-те страни членки на МАЕ се съгласиха да освободят рекордните 400 милиона барела петрол от аварийните запаси, за да компенсират част от прекъсването на доставките.

„Когато дойде подходящият момент, ще взема решение да отправя предложение към правителствата“, допълва Бирол в епизода на подкаста, но отбелязва, че освобождаването на още една партида резерви няма да реши проблема на енергийните пазари. „Това помага да се облекчи болката, но няма да е лек. Лекът е отварянето на Ормузкия проток. Печелим малко време, но не твърдя, че освобождаването на нашите запаси е решението“.

Цените на петрола скочиха драстично, след като на 28 февруари САЩ и Израел нанесоха удари срещу Иран, което предизвика ответни удари от Техеран в целия Персийски залив.

През март цената на световния еталон – суровия петрол тип „Брент“ се повиши с над 60%, отбелязвайки най-голямото месечно поскъпване откакто се води статистика през 80-те години на миналия век.

През последните седмици МАЕ представи списък с препоръки за смекчаване на въздействието на глобалната енергийна криза. Те са намаляване на ограниченията за скоростта на превозните средства, работа от вкъщи и намалено използване на домакински уреди на газ, допълва CNBC.