Изследване, направено от група носове. Така може да се определи методът, известен с научното име „динамична олфактометрия“. Какво представлява на практика? Представете си район със силна миризма – например в близост до фабрика или място за отглеждане на животни.

Взима се проба от въздуха, най-често със специален найлонов плик. След това се носи в лаборатория, където се подава на „група носове“. Всъщност това са хора, които трябва да дадат оценка на силата на миризмата. Те започват с минимално разредено количество от пробата, което се увеличава при следващите опити. Когато половината от хората подадат един и същи резултат, например – много силно или много слабо – се определя и резултатът от изследването.

Може и да звучи смешно, но това е един от начините за измерване на силата на миризмите. Методът е научно утвърден и приет за стандартен в Европа.

Иначе казано – този метод се използва от бизнеси и институции, за да се установи дали има нарушения в нивата на изпусканите в околната среда миризми. Системата обаче има недостатъци, казва Роса Ариас. Тя е химик по образование и основател на компанията Science For Change, чрез която разработва собствена технология за измерване на миризми. Ариас допълва, че резултатът от групата носове може да бъде допълнен с математически модел за разпространение на миризмите, но пак остава един фундаментален проблем.

„Този метод измерва колко силно мирише дадено вещество в точката на изпускане, но не и как то засяга хората по-късно. Той не казва нищо и за вида на миризмата“, обяснява Ариас пред El Pais.

А това се оказва доста важно, особено когато трябва да се предприемат мерки. В последните години в Испания се отчита истинска „гражданска мобилизация“ срещу неприятните миризми. На редица места хората се оплакват от производства или други дейности и настояват за действия и от местните, и от централните власти. Оказва се обаче, че това не е толкова лесно. Тук-там има общински наредби, които се занимават с този проблем, но общото мнение е, че те са неефективни.

Често пъти за проучване в такива ситуации се използва и друг метод, различен от динамичната олфактометрия, но също утвърден. Той се състои в следното – група хора се изпращат в района с миризма в продължение на месеци. Всеки трябва да помирише въздуха и след това да даде оценка. Участниците в тези проучвания нямат някакви специални умения, но и не им трябват, защото целта е да се установи как миризмата влияе на обикновения човек.

„В действителност почти всеки, около 90% от хората, има стандартно обоняние. Само 5% имат аносмия (липса на обоняние), докато други 5% имат хиперосмия, което означава, че са свръхчувствителни към миризми. Това може да се случи например при бременни жени“, казва още Ариас.

Тези полеви изследвания обаче са скъпи, защото изискват много хора, и съмнителни, тъй като не отчитат редица фактори.

„Тези хора, понякога студенти, стоят на едно място за 10 минути, без да отчитат метеорологичните условия. Те просто отбелязват дали има миризма, или не. Това не дава истинска картина на въздействието“, отбелязва Хосе Сид, директор на компания, която предлага решения за проблеми с лошите миризми.

Според него задължително трябва да се вземат предвид силата и посоката на вятъра, когато се вземат проби. Той самият залага на проучване с уред – механичен олфактометър Nasal Ranger. Това е устройство, базирано на американска технология, което разрежда околния въздух и позволява на ползващия да улови различни нюанси на миризмата. Използването му обаче не е прието в Европа и затова резултатите от него не се приемат за официални.

Въпреки това обаче са правени опити тези показатели да се използват включително и в няколко съдебни дела в Испания. Тези искове са водени предимно за замърсяване на околната среда. Сид твърди, че неговите измервания вече са използвани в 45 съдебни процеса, включително един, завършил през юли 2025 г. с ключово решение на Върховния съд на Галисия относно язовир, замърсен от течен тор от близки индустриални ферми.

Един прост тест със стискане на топка изпреварва съвременната медицина в предсказването на дълголетие и общо здраве

Стисни, за да разбереш дали ще живееш 100 години

„Имам все повече работа, през 2025 г. настъпи истински бум. Обществото е все по-малко толерантно към тези неудобства. Днес има съседи, които се оплакват от миризмата на готвено от долния апартамент“, казва Сид.

А ето го и метода на Ариас, който тя нарича „гражданска наука“. Нейната система се основава само на носовете на хората. Тя е създала и приложението OdourCollect, в което гражданите могат да отбелязват райони с неприятна миризма. През 2023 г. тя е успяла да стандартизира системата си в Испания, т.е. да я превърне в официален метод.

„Човешкият нос е най-добрият съществуващ сензор. Обучаваме гражданите да разпознават миризмите, за да могат да ги картографират“, подчертава Ариас.

А кои са двете най-често срещани неприятни миризми?

На първо място – сероводород, познат като миризма на развалени яйца. Тя е типична за отпадъчните води.

Когато става дума за производство пък, една от силните миризми е тази на меркаптан. Това е безцветен газ с особен мирис. Понякога ароматът му се определя като зелева супа, друг път – като чесън.