„Група носове“ срещу индустрията: Как се доказват лошите миризми

Изследване, направено от група носове. Така може да се определи методът, известен с научното име „динамична олфактометрия“. Какво представлява на практика? Представете си район със силна миризма – например в близост до фабрика или място за отглеждане на животни.

Взима се проба от въздуха, най-често със специален найлонов плик. След това се носи в лаборатория, където се подава на „група носове“. Всъщност това са хора, които трябва да дадат оценка на силата на миризмата. Те започват с минимално разредено количество от пробата, което се увеличава при следващите опити. Когато половината от хората подадат един и същи резултат, например – много силно или много слабо – се определя и резултатът от изследването.

Може и да звучи смешно, но това е един от начините за измерване на силата на миризмите. Методът е научно утвърден и приет за стандартен в Европа.

Иначе казано – този метод се използва от бизнеси и институции, за да се установи дали има нарушения в нивата на изпусканите в околната среда миризми. Системата обаче има недостатъци, казва Роса Ариас. Тя е химик по образование и основател на компанията Science For Change, чрез която разработва собствена технология за измерване на миризми. Ариас допълва, че резултатът от групата носове може да бъде допълнен с математически модел за разпространение на миризмите, но пак остава един фундаментален проблем.

„Този метод измерва колко силно мирише дадено вещество в точката на изпускане, но не и как то засяга хората по-късно. Той не казва нищо и за вида на миризмата“, обяснява Ариас пред El Pais.

А това се оказва доста важно, особено когато трябва да се предприемат мерки. В последните години в Испания се отчита истинска „гражданска мобилизация“ срещу неприятните миризми. На редица места хората се оплакват от производства или други дейности и настояват за действия и от местните, и от централните власти. Оказва се обаче, че това не е толкова лесно. Тук-там има общински наредби, които се занимават с този проблем, но общото мнение е, че те са неефективни.

Често пъти за проучване в такива ситуации се използва и друг метод, различен от динамичната олфактометрия, но също утвърден. Той се състои в следното – група хора се изпращат в района с миризма в продължение на месеци. Всеки трябва да помирише въздуха и след това да даде оценка. Участниците в тези проучвания нямат някакви специални умения, но и не им трябват, защото целта е да се установи как миризмата влияе на обикновения човек.

„В действителност почти всеки, около 90% от хората, има стандартно обоняние. Само 5% имат аносмия (липса на обоняние), докато други 5% имат хиперосмия, което означава, че са свръхчувствителни към миризми. Това може да се случи например при бременни жени“, казва още Ариас.

Тези полеви изследвания обаче са скъпи, защото изискват много хора, и съмнителни, тъй като не отчитат редица фактори.

„Тези хора, понякога студенти, стоят на едно място за 10 минути, без да отчитат метеорологичните условия. Те просто отбелязват дали има миризма, или не. Това не дава истинска картина на въздействието“, отбелязва Хосе Сид, директор на компания, която предлага решения за проблеми с лошите миризми.

Според него задължително трябва да се вземат предвид силата и посоката на вятъра, когато се вземат проби. Той самият залага на проучване с уред – механичен олфактометър Nasal Ranger. Това е устройство, базирано на американска технология, което разрежда околния въздух и позволява на ползващия да улови различни нюанси на миризмата. Използването му обаче не е прието в Европа и затова резултатите от него не се приемат за официални.

Въпреки това обаче са правени опити тези показатели да се използват включително и в няколко съдебни дела в Испания. Тези искове са водени предимно за замърсяване на околната среда. Сид твърди, че неговите измервания вече са използвани в 45 съдебни процеса, включително един, завършил през юли 2025 г. с ключово решение на Върховния съд на Галисия относно язовир, замърсен от течен тор от близки индустриални ферми.

„Имам все повече работа, през 2025 г. настъпи истински бум. Обществото е все по-малко толерантно към тези неудобства. Днес има съседи, които се оплакват от миризмата на готвено от долния апартамент“, казва Сид.

А ето го и метода на Ариас, който тя нарича „гражданска наука“. Нейната система се основава само на носовете на хората. Тя е създала и приложението OdourCollect, в което гражданите могат да отбелязват райони с неприятна миризма. През 2023 г. тя е успяла да стандартизира системата си в Испания, т.е. да я превърне в официален метод.

„Човешкият нос е най-добрият съществуващ сензор. Обучаваме гражданите да разпознават миризмите, за да могат да ги картографират“, подчертава Ариас.

Стисни, за да разбереш дали ще живееш 100 години

А кои са двете най-често срещани неприятни миризми?

На първо място – сероводород, познат като миризма на развалени яйца. Тя е типична за отпадъчните води.

Когато става дума за производство пък, една от силните миризми е тази на меркаптан. Това е безцветен газ с особен мирис. Понякога ароматът му се определя като зелева супа, друг път – като чесън.

Съществуват различни начини за научно измерване на миризмите. Първият включва пълнене на торба с въздух за анализ и пренасянето ѝ в една от малкото лаборатории, които извършват динамична олфактометрия чрез човешки носове. В тези центрове група панелисти или „тестери на миризми“ се излагат на съдържанието на торбата. Те започват с минимално разреждане, което постепенно се увеличава. Моментът, в който поне половината от носовете възприемат нещо, е моментът, в който се определя резултатът. Това впоследствие дава прогнозна мярка за количеството миризма в пробата.

Процедурата може дори да бъде допълнена с математически модел, който симулира как тази миризма ще се разпространи в околността. Тази система обаче не е полезна, когато става въпрос за реална оценка на дискомфорта, който същата воня причинява на хората от разстояние. „Този метод измерва колко силно мирише дадено вещество в точката на изпускане, но не и как то засяга хората по-късно; той не казва нищо за вида на миризмата“, обяснява експертът. Ариас също така обучава носовете на хората, така че те да се научат да идентифицират това, което помирисват.

Гражданска мобилизация

В Испания гражданската мобилизация срещу неприятните миризми нараства. Но реалността е, че измерването на въздействието на лошите миризми не е толкова просто и на практика няма нормативна уредба за този тип замърсяване с миризми. Има само някои общински наредби, одобрени от градските съвети, не всички от които са много ефективни.

За измерване на разпространението на лоши миризми в населени райони се използва втора система (също стандартна практика в Европа), която се състои от полеви проучвания. На хора се плаща, за да отидат и да помиришат въздуха на определени места на интервали от 10 минути няколко пъти на ден в продължение на шест месеца или година.

Според Ариас избраните хора за тези измервания не се нуждаят от специални обонятелни умения.

„В действителност почти всеки – около 90% от хората – има стандартно обоняние. Само 5% имат аносмия (липса на обоняние), докато други 5% имат хиперосмия, което означава, че са свръхчувствителни към миризми. Това може да се случи например при бременни жени“, обяснява тя.

Дори при обикновените носове обаче може да се направи калибриране чрез измерване на чувствителността към референтно вещество: 1-бутанол.

Тези полеви проучвания, макар и скъпи, все още повдигат въпроси относно нивото на дразнене. Хосе Сид, технически директор на Socioenginyeri – компания, предоставяща решения за проблеми с лошите миризми – отбелязва: „Тези хора, понякога студенти, стоят на едно място за 10 минути, без да отчитат метеорологичните условия. Те просто отбелязват дали има миризма или не. Това не дава истинска картина на въздействието“.

Алкохолът и влиянието му върху мозъка: Защо ефектът е едновременно приятен и разрушителен

Технологията „Nasal Ranger“ и съдебните дела

Хосе Сид, който е представен като сертифициран екологичен инспектор по миризмите, залага на различна методология. Вместо стандартно вземане на проби, той отчита вятъра и използва преносимия олфактометър Nasal Ranger. Устройството, базирано на американска технология, му позволява да помирише различни разреждания на околния въздух.

Научната употреба на това устройство не е призната в Европа и експерти като Ариас я отхвърлят. Въпреки това то се използва в някои съдебни дела за лоши миризми в Испания. Сид твърди, че неговите измервания вече са използвани в 45 съдебни процеса, включително един, завършил през юли 2025 г. с ключово решение на Върховния съд на Галисия относно язовир, замърсен от течен тор от близки индустриални ферми.

„Имам все повече работа; през 2025 г. настъпи истински бум“, обяснява Сид.

„Обществото е по-малко толерантно към тези неудобства от преди. Днес има съседи, които се оплакват от миризмата на готвено от долния апартамент.“