Мери Акерман е посетила повече от 30 университетски кампуса заедно с децата си – едното вече учи в Станфорд, а другото все още е в гимназията. Тя особено държи те да изберат специалности, които водят до добра реализация, но според нея това се е превърнало в сериозно предизвикателство – отчасти заради бързото развитие на изкуствения интелект и влиянието му върху пазара на труда.

„Постоянно се боря с въпроса какво всъщност има стойност“, споделя пред CNN Акерман.

В национален мащаб крайният срок, до който повечето студенти трябва да изберат университет, е около 1 май – т.нар. Ден за избор на колеж. Но тази година родителите и учениците се опитват да преценят какво означава „добра възвръщаемост“ от образованието в условията на променящ се пазар на труда. Специалности, които доскоро се смятаха за сигурен билет към успеха, като компютърните науки, може вече да нямат същата стойност, тъй като изкуственият интелект променя технологичния сектор. Въпросът кои специалности биха спечелили от това обаче остава без ясен отговор.

Вместо да дават приоритет на таксите за обучение в колеж или университет, все повече семейства предпочитат да инвестират в собствено жилище за наследниците си

Gen Z преосмисля „американската мечта“, а родителите им я финансират

„Има още по-голямо объркване от всякога“, казва Бриана Анджелучи – родител и консултант по кандидатстване във висши учебни заведения.

Средната такса за обучение и разходите са нараснали с 3,4% за учебната 2025–2026 година в държавните университети и достигат 31 880 долара годишно. В частните университети увеличението е 4%, като разходите достигат 45 000 долара годишно (преди корекция за инфлация), според College Board.

В същото време бързият напредък на изкуствения интелект променя очакванията за началните позиции и за възможностите на завършилите да намерят първата си работа. Това затруднява семействата да преценят доколко една диплома ще се превърне в стабилна професионална реализация.

„Навремето можехме да учим това, което обичамe. За мен беше лесно да си намеря работа, но днес не е така“, отбелязва Кейт Хилгенберг – жителка на Ню Йорк с едно дете студент и друго, на което му предстои да кандидатства.

Въпросът коя специалност има най-голям смисъл оформя и решенията ѝ за бъдещето на децата ѝ.

„Много се радвам, че децата ми се насочват към STEM области, защото усещам, че те са по-трудни за изместване от изкуствения интелект“, посочва тя. „Не бих позволила на детето си да учи за илюстратор в момента, защото изкуственият интелект просто завзема всичко.“

Отчасти заради тези притеснения Хилгенберг поставя ясни граници за това колко е готова да финансира обучението на децата си, оставяйки на тях да решат дали си струва да поемат дългове.

Средният студентски дълг при завършване е нараснал с 41% от 2007 г. насам (след корекция за инфлация), според Education Data Initiative. Студентите завършват със среден дълг от 39 457 долара.

Огромните разходи за висше образование са най-важен фактор за избор на университет, който за разлика от преди вече не е емоционално решение, а финансова стратегия

Харвардският университет отново е №1 в списъка на най-желаните висши училища

„Трябва да се подхожда разумно към размера на студентските заеми, особено след като условията за изплащането им станаха по-неблагоприятни“, коментира Даниел А. Колие, преподавател в Университета на Мемфис.

Въпреки че дългосрочното въздействие на изкуствения интелект остава неясно, той подчертава, че родителите трябва да имат предвид и трайните ползи от висшето образование – като по-високи доходи през живота и по-голяма устойчивост на пазара на труда при икономически кризи. Завършилите четиригодишни програми печелят средно с около 60% повече от хората със средно образование и са по-малко застрашени от безработица.

Въпреки това възвръщаемостта може да варира значително според специалността – а ролята на изкуствения интелект в тази динамика ще зависи от това доколко висшето образование отговаря на нуждите на пазара.

За много родители несигурността около изкуствения интелект вече влияе върху начина, по който насочват децата си към едни кариери и ги отказват от други.

„Насърчавам ги да избират специалности, които – колкото и грубо да звучи – носят доходи“, казва Луси Хюз, майка на двама гимназисти от Северна Каролина.

По думите ѝ университетското образование вече е „направо грабеж“, а притесненията за бъдещето на пазара на труда я правят още по-предпазлива към поемането на дългове и по-взискателна към избора на специалност.

„Ако децата ми искаха да станат учители, бих им казала, че няма да плащам за това. А самата аз съм била учител“, допълва тя.

Президентът на САЩ издаде поредица от заповеди, с които атакува финансирането на колежи и университети, както и политиките за равенство между възпитанците им

Връщане на „здравия разум“ и AI от детската градина: Тръмп и визията му за образование

Алтернативи като двугодишни програми, професионално обучение и военна служба се възприемат като по-устойчиви на влиянието на изкуствения интелект и често са по-достъпни като цена.

Хюз добавя, че в нейната общност все по-често се приема пътят през професионалните колежи, а занаятите дават по-бърз и сигурен достъп до професия в сравнение със скъпа диплома в област с неясно бъдеще.

„Изкуственият интелект през последните години буквално обърква цялата картина за родителите“, заключава консултантът Анджелучи.