От три години Ричард Секелет изгражда свой дигитален близнак. „Дигиталният Ричард“, както го е кръстил, се материализира на монитор, но не е обикновен чатбот. Той знае всичко, което знае реалният Ричард, може да действа от негово име и да го замества.

Дигиталният Ричард е езиков модел, изграден на основата на ChatGPT. Той е изучил всичко за работата на реалния Ричард – неговите срещи, графици, задължения, документи и презентации. Поставена му е задача да мисли и действа като създателя си.

Реалният Ричард е главен анализатор на технологичната консултантска компания Bloor Research. Като служител на висока позиция той има редица задължения и няма нищо против да прехвърли част от тях на дигиталния си двойник, пише BBC.  Близнакът дори може да му помага с управление на лични задачи като например семейни ангажименти, отпуски, пътувания и други. До информацията в този раздел обаче достъп има само създателят. Останалите колеги от фирмата могат да се обръщат към дигиталния Ричард по всякакви служебни въпроси.

Близнакът е успешен експеримент. Дотолкова, че след неговото създаване започва работа по близнак на всеки служител в Bloor Research. Екипът им е от 50 души, които работят във Великобритания, Европа, САЩ и Индия. Крайната цел е всички да станат „суперработници“ благодарение на изкуствения интелект.

Представете си работник, който е решил да се пенсионира. В този случай процесът започва месеци по-рано, като служителят поетапно прехвърля всички свои задължения и знания на дигиталния си двойник. По подобен начин системата помага и при излизане в майчинство – вместо компанията да търси и обучава временно нов човек, тя просто активира дигиталния близнак, който да поеме функциите на служителката.

В Bloor Research са дали на тази концепция името Digital Me. И дори вече я смятат за фирмен стандарт, т.е. всеки нов служител трябва да премине през обучение как да работи с дигиталния си близнак. Още поне 20 други компании тестват технологията. Очаква се тя да бъде широко достъпна още тази година.

„В нашия бранш да имаш „Дигитален Аз” вече не е въпрос на избор, ако искаш да си ефективен. Това е част от начина на работа“, казва Скелет.

От Gartner, също анализаторска компания в техсектора, са съгласни със Скелет. Според тях навлизането на дигиталните близнаци ще става все по-масово в следващите години. Тази тенденция вече е ясно видима в музикалния бизнес например, тъй като изкуственият интелект сравнително лесно може да бъде обучен да имитира гласа на всеки певец.

Интересът към дигиталните двойници вероятно ще се засили особено заради слуховете, че Meta изгражда AI версия на основателя си Марк Зукърбърг.

Всичко това може и да звучи като страхотно бъдеще за компаниите, които ще печелят в пъти повече увеличавайки производителността на служителите си. Но реалността не е толкова проста и се чакат отговори на много въпроси.

Кой притежава AI дигиталния близнак – работодателят или служителят? Трябва ли хората, които ги използват, да получават по-високо заплащане, тъй като могат да вършат повече работа? Кой трябва да има достъп до информацията в дигиталния близнак на даден човек? И кой е отговорен, ако дигиталният близнак направи грешка?

„Със сигурност има реални потенциални ползи, но всичко зависи от правилното управление, насочването, автономията на тези агенти и гарантирането, че името, образът и подобието ми остават мои, дори ако работодателят ми се възползва от тях. Мисля, че вероятно ще видим негативната страна на този модел, преди да видим позитивната”, обяснява Кейлин Лоунистър, директор на отдела за човешки ресурси в Gartner.

По въпроса за собствеността и заплащането Скелет и неговата компания имат ясна позиция – собственици на дигиталните близнаци са служителите и те трябва да получават повече пари за по-голямото количество свършена работа. Т.е. компанията трябва да плаща, за да има достъп до дигиталното копие на работника.

В Bloor Research на хората се плаща въз основа на резултатите, а не на времето, което прекарват в работа – така те могат да печелят повече, тъй като дигиталният им близнак им позволява да вършат повече.

„Ето защо компенсацията отразява резултатите, измеримото търговско въздействие и създаването на стойност, а не просто заплата плюс бонус. AI променя времето и скоростта, така че почасовата ставка няма бъдеще“, коментира Скелет.

Преди около година Джош Бърсин, основател и директор на консултантската компания The Josh Bersin Company, започва процеса по създаване на дигитални близнаци на всичките си петдесет служители. Технологията е разработена от стартъпа Viven. Днес Бърсин казва, че проверката на всеки проект или напредъкът по задача може да бъде установен светкавично след консултация с дигитално копие на служител. За него това е типичен пример за „суперработник“.

„Хората се уморяват и често нямат сили за още един конферентен разговор за обсъждане на това или онова. Но по всяко време можете да говорите с дигиталния близнак, на него не му пука дали е ден или нощ. И това е изключително ценно“, твърди Бърсин.

Неговата компания увеличава оборота си с по 30% годишно, но той наема само по двама нови служители именно заради дигиталните близнаци. И посочва, че е увеличил бонусите на работниците си.

Бърсин обаче не е съгласен със Скелет по въпроса за собствеността на двойниците. Той смята, че трябва да се прилага обичайното правило за интелектуална собственост, създадена в рамките на компания – тя е притежание на фирмата, а не е лична. 

По този въпрос все още няма единно мнение и в юридическата общност. Но вече е ясно, че трудовото право ще трябва да бъде актуализирано, за да отразява новите реалности.

„В момента, в който един AI инструмент бъде обучен да се справя с работата на един служител, се сблъскваме с въпроси, които стоят в основата на трудовото правоотношение: съгласие, контрол върху личните данни, производителност, заплащане на труда и какво се случва, когато някой напусне“, отбелязва Анджали Малик от адвокатската кантора Bellevue Law.

Ако няма ясни законови правила, и работодатели, и служители ще бъдат изправени пред риск от дела при използването на дигиталните близнаци, допълва Клои Темистоклеус от кантората Eversheds Sutherland.

„В момента има толкова много други промени в трудовото законодателство, че е малко вероятно промените, обслужващи AI, да се случат скоро. И вероятно междувременно