Лидерите на държавите членки на ЕС се събират днес в Кипър за редовната си среща на върха, която ще бъде открита с официална работна вечеря. Програмата за петък предвижда интензивни дискусии по широк спектър от стратегически въпроси – от позиционирането на блока спрямо конфликта в Близкия изток до напредъка по рамката на следващия дългосрочен бюджет. Това ще бъде първото заседание на Европейския съвет в нов състав след проведените избори в Унгария и смяната на правителството на Виктор Орбан.

В петък започват и закрити разговори, последвани от среща с представители на Египет, Йордания, Ливан, Сирия и страните от Персийския залив за обсъждане на регионалната сигурност, пише POLITICO.

Очертават се следните пет основни теми:

Конфликтът в Близкия изток

С навлизането на войната, започната от САЩ и Израел, в осмата ѝ седмица, лидерите ще обсъдят перспективите за мир – както и как да се справят с икономическите последици от затварянето на Ормузкия проток, което доведе до рязко покачване на глобалните цени на енергията.

„Първо трябва да обсъдим нашия отговор на тази бързо развиваща се ситуация“, заяви председателят на Европейския съвет Антониу Коща в поканата си до участниците. „Това включва приноса на Европа към деескалацията и мира в региона, както и към свободата на корабоплаването.“

Ислямската република продължава да се опитва да контролира корабния трафик, а САЩ поддържат блокадата си над пристанищата и корабите. Ситуацията остава опасна след няколко нападения над кораби през последните дни

Ормузкият проток остава практически затворен въпреки удълженото примирие за Иран

Но националните столици са разделени относно това какво могат и трябва да направят. Франция и Германия изразиха разногласия по въпроса дали да се включат в охраната на морските маршрути.

По-рано този месец френският президент Еманюел Макрон беше домакин на разговори с лидери на „невоюващи държави“, за да планират „строго отбранителна“ мисия за осигуряване на Ормузкия проток след края на бойните действия. Тези разговори не включваха САЩ.

Германският канцлер Фридрих Мерц обаче посочи, че макар Германия „по принцип да е готова“ да помогне за сигурността на морските маршрути (при строги условия), той също така иска да се обсъди „участието на въоръжените сили на САЩ“ в инициативата.

Енергийната криза 

Тема, по която всички лидери на ЕС са единодушни, е необходимостта от повече усилия за намаляване на сметките за енергия след кризата, предизвикана от затварянето на Ормузкия проток.

В сряда Европейската комисия представи пакет от мерки за защита на потребителите, включително промени в правилата за държавна помощ, ускоряване на електрификацията, развитието на мрежите и енергийното данъчно облагане, мобилизиране на частни инвестиции и увеличаване на финансирането на ниво ЕС.

Това ще бъде първата възможност националните лидери да обсъдят директно помежду си дали тези планове са достатъчни.

Възможностите на блока да се справи с последиците от хаотичната война в Персийския залив са ограничени

ЕС се опитва да неутрализира рисковете от иранската криза с извънреден енергиен план

Парите имат значение

Макар геополитиката да доминира в дневния ред на европейските лидери, форумът в Кипър първоначално беше планиран с фокус върху икономическите въпроси – включително дългосрочния бюджет на ЕС в размер на 1,8 трилиона евро. 

Коща настоява лидерите да ускорят преговорите по финансовата рамка, като е отделил два часа от петъчната сесия именно за това. Целта му е споразумението за седемгодишния бюджет да бъде финализирано до края на годината, на фона на опасения, че крайната десница може да спечели изборите във Франция през април 2027 г. и да провали преговорите.

„Колкото повече време минава, толкова по-малко смели ще бъдат промените в бюджета“, коментира дипломат от ЕС. „Часовникът тиктака.“

Ако лидерите постигнат споразумение в този срок, това би било необичайно бързо за стандартите на ЕС. Всеки пробив ще зависи от готовността на правителствата да правят компромиси.

Преговорите за бюджета винаги са трудни – по-богатите страни в Северна Европа не желаят да плащат повече и са скептични към разширяване на правомощията на Европейската комисия за налагане на данъци. Страните от Южна и Източна Европа, напротив, обикновено подкрепят по-голям бюджет и се противопоставят на съкращенията в земеделските субсидии и регионалното финансиране.

Допълнително усложнение е фактът, че от 2028 г. ЕС трябва да започне да изплаща по 25 милиарда евро годишно от общия дълг, издаден по време на пандемията от Covid. Освен това нараства натискът бюджетът да бъде обвързан с геополитиката, като войната с Иран може да ограничи наличните средства.

Ката Тюттьо, председател на Комитета на регионите, каза пред POLITICO, че може да си представи някои страни да настояват за по-малък бюджет, но подчерта, че това е неработещо решение, тъй като икономическото въздействие на конфликта с Иран е „около 1% от европейския БВП“, а не много по-голям дял.

Същевременно ЕК обяви пакет с мерки за справяне с енергийната криза

ЕС одобри заема от 90 млрд. евро за Украйна, след като Унгария оттегли съпротивата си заради възобновяването на работата на тръбопровода „Дружба“

Всички за един?

Войната поставя на изпитание и способността на ЕС да реагира при кризи, като Кипър е сред страните, които настояват за яснота как ще работи клаузата за взаимопомощ, ако някоя държава членка бъде заплашена.

Съгласно член 42.7 от договорите на ЕС, „при активиране от нападната държава членка, всички останали държави са длъжни да окажат помощ“ – принцип „един за всички, всички за един“, който на теория надхвърля дори правилата за колективна отбрана на НАТО. На практика обаче остава неясно каква точно помощ биха си оказали страните предвид неяснотата на ангажимента.

„Не очакваме конкретен резултат от тези въпроси“, призна високопоставен представител на ЕС. „Очевидно е, че настоящата геополитическа ситуация прави тази разпоредба още по-актуална, така че работата по нея е важна.“

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас ще представи пред лидерите напредъка по механизма за взаимна отбрана.

Взаимната помощ е особено важна тема за Кипър, който не е член на НАТО. През март дрон удари британската база на Кралските военновъздушни сили в Акротири – първият подобен случай от ракетна атака на либийски бойци през 1986 г.

Предизвикателствата по сигурността около събирането на над две дузини лидери на ЕС в Кипър са значителни. „Наистина е трудно“, отбелязва служител на ЕС. „Кипър не е в завидна позиция. Но самото провеждане на тази среща има важно символично значение.“

Ако всичко премине без инциденти, кипърското правителство се надява това да насърчи туристите отново да се върнат масово на острова след опасенията от въздушни атаки и отменени полети.

Дистанцирането на Доналд Тръмп от Европа подтиква по-богатите държави да търсят членство в Европейския съюз в името на своята сигурност

Оръжия, а не богатство: Как се промени притегателната сила на ЕС за новите членове?

Последната среща преди отново да стане неудобно

Тази среща се провежда в критичен момент – след като унгарският премиер Виктор Орбан загуби изборите по-рано този месец. Бившият министър-председател би могъл да присъства, но е решил да не го прави.

Когато европейските лидери се съберат отново през юни, на масата ще има нови лица, включително наследникът на Орбан – Петер Мадяр. Някои от тези промени обаче носят нови предизвикателства.

 В Словения популистът и трикратен бивш премиер Янез Янша е близо до завръщане на власт, докато в България се очаква Румен Радев, известен с опозицията си срещу военната помощ за Украйна, да състави управляваща коалиция. Въпреки това дипломатически източници предупреждават да не се бърза с извода, че някой от тях ще се превърне в „следващия Орбан“, подчертавайки, че оттеглянето на унгарския лидер значително ще улесни вземането на решения в ЕС.