Алкохолът често е част от социалния ни живот, независимо дали става дума за бира с приятели, коктейл след работа или наздравица на парти.

Въпреки че тези навици изглеждат безобидни, те могат да отслабят имунната система и да увеличат риска от развитие на някои онкологични и хронични заболявания. Научните данни все по-често обръщат внимание на тази тенденция.

„Алкохолът по своята същност има токсични свойства. Използваме го, за да дезинфекцираме и елиминираме микроорганизми. Логичният въпрос е дали изобщо съществува напълно безопасно количество за консумация“, коментира пред CNN д-р Андрю Фрийман, директор по превенция на сърдечно-съдовите заболявания в National Jewish Health в Денвър.

Все повече проучвания клонят към отрицателен отговор на този въпрос.

Данните показват, че честата употреба на алкохол е свързана с над 60 различни здравословни състояния, сред които сърдечни проблеми, стомашно-чревни нарушения като гастрит и язви, панкреатит и мастна болест на черния дроб.

„Голяма част от тези състояния са пряко следствие от системната употреба на алкохол и на практика рядко биха се развили в същата степен без неговото въздействие“, обяснява Юрген Рем, старши изследовател в Института за политики за психично здраве в Торонто.

Рем изследва влиянието на алкохола от 2003 г. насам съвместно със Световната здравна организация (СЗО). Той посочва още десетки състояния, при които алкохолът може да бъде отключващ фактор, включително сърдечно-съдови проблеми, диабет, деменция и определени онкологични заболявания.

Консумацията на алкохол може да намали и способността на организма да се бори с инфекциите. Наблюденията показват, че дори едно питие може временно да забави имунния отговор срещу вируси малко след консумацията.

Според научни изследвания, цитирани от CNN, спиртните напитки могат да повлияят както на вродения, така и на придобития имунитет. Дори по-малки количества могат да потиснат функцията на ключови бели кръвни клетки, които обикновено предпазват тялото от бактерии и инфекции.

Епизод на прекомерна консумация (четири или повече питиета в рамките на няколко часа) може да наруши нормалната работа на защитните сили за цяло денонощие. При по-рядка употреба тялото се възстановява бързо – от няколко дни до седмица. Хроничната злоупотреба обаче носи риск от по-трайно изтощаване на имунитета, което прави организма по-уязвим към по-сериозни дихателни инфекции.

Здравните рискове нарастват значително при хората, които консумират алкохол ежедневно и в по-големи количества. За рисково пиене се приемат дози над 40 грама чист алкохол дневно за жени и над 60 грама за мъже. Често обаче любимите ни напитки съдържат по-висок процент алкохол, отколкото предполагаме.

В САЩ алкохолът се посочва като третата водеща предотвратима причина за онкологични заболявания, веднага след тютюнопушенето и затлъстяването. Поради тази причина по-рано тази година главният лекар на страната д-р Вивек Мурти призова за поставянето на предупредителни етикети върху бутилките.

„Алкохолът е признат рисков фактор, на който се приписват хиляди случаи на тежки заболявания годишно. Въпреки това мнозинството от хората все още не са напълно наясно с тази връзка“, отбелязва Мурти.

Редовната консумация на различни видове алкохол може да създаде предпоставки за клетъчни изменения и да засили хроничните възпалителни процеси. При жените това се свързва с леко повишен риск от рак на гърдата, докато при мъжете по-често се наблюдава връзка с проблеми на дебелото черво.

Ограничаването или пълното спиране на алкохола помага за възстановяването на организма, въпреки че процесите зависят от индивидуалното състояние и натрупаните с годините фактори.

„За хората, които пият по-често, паралелът може да бъде изненадващ: в някои аспекти едно питие носи рискове, сходни с тези от една цигара“, допълва Рем пред CNN.

В миналото се смяташе, че алкохолът буквално убива мозъчни клетки. Съвременните проучвания обаче показват, че той по-скоро нарушава връзките между невроните, което с времето може да повлияе на зоните, отговорни за паметта и вземането на решения. Някои изследвания намират връзка между честата консумация и повишения риск от когнитивни проблеми на по-късен етап от живота.

Добрата новина е, че тези процеси са частично обратими. Според учените намаляването на алкохола може да доведе до видимо подобряване на когнитивните функции и фокуса в рамките само на няколко месеца.

Популярното схващане, че чаша вино задължително е полезна за сърцето, също се преразглежда от новите данни. Въпреки че някои по-стари проучвания сочеха лек позитивен ефект при ниска консумация, съвременните изследвания са по-скептични.

Експертите обясняват, че евентуалните защитни ефекти бързо изчезват, ако се стига до епизодично прекаляване. Проучване от 2023 г. дори показва, че редовната ежедневна консумация може да бъде фактор за повишаване на кръвното налягане.

„Вече разполагаме с достатъчно данни, които подсказват, че честата употреба носи повече минуси, отколкото плюсове. Повечето здравни организации съветват хората да ограничат консумацията до минимум или да я избягват напълно, когато е възможно“, обобщава д-р Фрийман.