Водещи брандове все по-често използват инфлуенсъри, генерирани от изкуствен интелект, за да рекламират продуктите си в социалните мрежи. Журналистическо разследване на The Guardian разкрива, че компаниите масово създават съдържание, имитиращо реални потребителски преживявания, без да уведомяват аудиторията.

The Guardian отбелязва, че създателите на AI инфлуенсъри често подписват споразумения за неразкриване на информация (NDA), за да се пази в тайна изкуственият произход на дигиталните „потребители“.

В социалните платформи все по-често се публикуват видеа, в които привидно обикновени клиенти изразяват удовлетворение от продукти. Например приложението за снимки Once е рекламирано чрез видео с булка, която споделя положителния си опит от услугата на сватбата си.

Експерти по киберсигурност от Reality Defenders посочват, че булката вероятно е изцяло генерирана от AI.

В друг пример жена, създадена чрез алгоритъм, рекламира приложението за интериорен дизайн Maket. От компанията потвърждават, че използват AI инфлуенсъри, за да експериментират и тестват маркетингови концепции с ограничени бюджети преди по-големи инвестиции.

Модната марка Ashle от Дубай публикува снимка на AI модел в ресторант, на която се вижда допълнителен пръст. След запитване от The Guardian кадрите са изтрити, а компанията обяснява, че изкуственият интелект е използван само в началната фаза на маркетинговата стратегия.

Клои не е историческа личност, а дигитален герой, който разказва за Тюдорите, древния Рим и „Титаник“ на ново поколение зрители

Новият хит в YouTube: AI инфлуенсъри, които пътуват през вековете

Клариса Мансбридж, бивш мениджър на знаменитости, сега създава AI инфлуенсъри за различни брандове. Тя споделя, че компаниите я търсят заради умението ѝ да създава свръхреалистични дигитални образи за генериране на потребителско съдържание (UGC), което изглежда като заснето от реални клиенти.

„Бих казала, че между 40% и 60% от съдържанието на някои от големите брандове всъщност се създава чрез AI, но много от създателите са обвързани с договори за конфиденциалност“, споделя тя.

„Брандовете ви карат да подпишете NDA, защото потребителското доверие все още се гради. Аз го наричам правдоподобно отрицание.“

Финансовите съображения са основен двигател на тази тенденция. Мансбридж посочва, че традиционна висококачествена рекламна фотосесия струва между 20 000 и 70 000 долара.

„За съжаление, реалните инфлуенсъри сами подкопават пазара си. Брандовете избират AI, за да избегнат проблеми, като негативна публичност, лични скандали, високи хонорари и непредвидимост при фотографите“, заявява тя пред The Guardian.

Докато законодателството изостава от технологиите, над 8000 души вече са платили, за да се научат как да създават и монетизират сексуално съдържание с чужди лица

Фабрика за AI инфлуенсъри: Как снимките на неподозиращи жени захранват доходоносен бизнес

Към момента липсват строги правила в глобален мащаб, които да задължават марките да обявяват, че са използвали AI. В Европейския съюз Законът за изкуствения интелект въвежда изисквания за ясното обозначаване на генерирано съдържание и deepfake материали. Тези правила обаче не важат на редица други пазари.

Британският рекламен регулатор посочва, че използването на изкуствен интелект само по себе си не е нарушение, стига крайният резултат да не е представен по подвеждащ начин.

Потребителските организации изразяват загриженост относно тази практика. Лиса Барбър от Which? Tech предупреждава, че 70% от хората не могат да различат реални от фалшиви видеа.

„Притеснително е, че потребителите вече не могат да се доверят на това, което виждат онлайн. Компаниите трябва да бъдат прозрачни, особено по отношение на AI инфлуенсърите“, призовава експертът.

Не всички приемат тази нова реалност. Художникът Зак Роситър наскоро отказва предложение от маркетингова агенция да създаде фалшиво AI видео, в което несъществуващ клиент разопакова негов продукт (unboxing видео).

„Никога не бих работил с агенция, която използва фалшиви AI видеа вместо реални хора“, категоричен е артистът.