Океанът отдавна е част от практики за подобряване на здравето по света – от викторианските лекари, които предписвали „морски лечения“ на пациентите си, до съвременната мода на плуването в студени води.

Но това, което извежда терапевтичната сила на океана в центъра на общественото внимание, е книгата на морския биолог Уолъс Дж. Никълс Blue Mind („Син ум“), издадена през 2014 г. Тя изследва неврологичните и психологическите ползи от престоя във вода, върху вода или край вода.

През последните години неговата теория за „синьото пространство“ (или „синия ум“) все по-често намира приложение в различни терапевтични практики.

През 2022 г. Софи Пайн, съосновател на програмата за сърф терапия Waves of Recovery, посещава първата си конференция на подобни организации. Тогава преброява близо 50 инициативи. „Сега са над 100 и са разпръснати по целия свят“, казва тя пред The Guardian. „Броят им расте всяка година.“

Всички знаят, че практикуващите този спорт обичат топлите води и напечените от слънцето плажове. Има обаче и други сърфисти – те рискуват измръзване само заради екстремното преживяване

Сърф в ледени води: Как изглежда границата между адреналин и измръзване

Сърфът като терапия

Калифорнийската организация с нестопанска цел помага на хора с психични проблеми и зависимости, като използва вълните и сърф лагерите като форма на терапия.

Преди да създаде Waves of Recovery, самата Пайн страда от прегаряне и се бори със зависимост.

Когато за първи път се качва на сърф, тя преоткрива нещо, което не е усещала от години:

„Да бъда жива. Да бъда свободна.“

Терапията чрез „синьо пространство“ обикновено допълва по-широк процес на възстановяване. Waves of Recovery работи съвместно с лечебни центрове в региона.

„Природата и океанът се превръщат в сътерапевт по време на процеса. А това помага да се разруши стигмата около търсенето на помощ“, споделя Пайн.

„Всички сме с неопренови костюми, без грим. Хората ни виждат като човешки същества, които вървят редом с тях по този път, а не като хора, които им казват какво да правят.“

Единият отговор е в почти военната дисциплина и в приоритизирането на ангажиментите. Другият – в това да се възползваш от привилегиите на длъжността си

Триатлонисти, сърфисти и китаристи с бели якички: Как мениджърите имат време за любимото си хоби

Водата като лекарство за мозъка

Много организации посочват работата на Никълс като ключова за възраждането на интереса към тази идея.

Научните му изследвания показват, че контактът със „сини пространства“ – океани, реки и езера – може да действа като лекарство за мозъка, да понижава нивата на кортизол – хормона на стреса – и да повишава усещането за щастие.

„Мисля, че именно това придаде допълнителна достоверност на идеята“, казва Сали Тери, изпълнителен директор на Turn to Starboard - благотворителна организация, която помага на ветерани да се справят с травмите чрез ветроходство.

„Морето ти напомня, че си жив. Виждала съм как събужда нещо дълбоко в хората“, добавя той пред The Guardian.

Популярността на подобни практики вероятно се ускорява и като реакция на съвременния начин на живот.

Географът Катрин Кели изследва темата от десетилетия и консултира държавни инициативи, свързани със „сините пространства“.

„Изследванията в областта на екотерапията показват, че природата – а особено водата – ни носи усещане за спокойствие, което трудно откриваме другаде“, казва тя.

„Голяма част от ежедневието ни е свързана със силно концентрирано внимание – често пред екрани, за съжаление – а това изтощава мозъка.“

Когато сме край вода, раменете ни се отпускат, лицето омеква, дишането се забавя. „Концентрираме се, но не съвсем. Навлизаме в състояние на плаване и отпускане.“

Въпреки нарастващата популярност на терапията чрез океана и водните пространства, научните изследвания в тази област все още са в сравнително ранен етап.

„Финансирането започва едва сега, защото години наред цялото внимание беше насочено към зелените пространства“, обяснява Кели.

„Ако сте политик и трябва да финансирате социални програми, е много по-безопасно да изпратите хората на терапия в гора, градина, парк или природен резерват, отколкото във вода.“

За повече от три месеца в дълбините един учен се сприятелява с омар и акула

По-нисък, но по-здрав. Какво се случва, ако живееш 100 дни под вода

Терапия и под водата

Ползите от „сините пространства“ не се ограничават само до престоя край вода.

Все по-често се появяват терапевтични практики, свързани с гмуркане с акваланг и фрийдайвинг, където участниците изпитват и усещането за безтегловност.

Д-р Джеймс Юнг, психиатър от Калифорния и ръководител на центъра за фрийдайвинг Inner Depths край гориte на тихоокеанското крайбрежие, също открива лечебната сила на океана, докато се справя със собствени психични проблеми като бивш военен ветеран.

„Казвам на хората, че целта е просто да се научат да се гмуркат свободно. Ако го направят, ще извършат и работата, която помага на нервната система да се регулира и на мозъка да възстанови баланса си.“

Според него възстановяването от травма не е достигане на конкретна цел.

„То е готовността да се довериш на самия процес.“