Триатлонисти, сърфисти и китаристи с бели якички: Как мениджърите имат време за любимото си хоби
Единият отговор е в почти военната дисциплина и в приоритизирането на ангажиментите. Другият – в това да се възползваш от привилегиите на длъжността си
Организацията на ежедневието е трудна, а понякога дори непосилна задача.
За някои хора 24 часа просто не са достатъчни, а други изглеждат така сякаш имат на разположение още 2-3 часа.
Или изобщо не спят?
Как иначе може да се обясни, че мениджъри в големи бизнес организации успяват не само да изпълняват задачите си, но и да намират време за себе си – тренировки, хоби, почивка, време със семейството.
Отговорът е в почти военната дисциплина, на която са подложили ежедневието си. И в приоритизирането на ангажиментите, пише The Wall Street Journal.
Има и друго. Някои хора на топ позиции в бизнеса признават, че напълно се възползват от привилегиите на длъжността си. Това им дава възможност и да прехвърлят ангажименти на своите подчинени, за да могат да отлетят за дълъг уикенд в Дания например.
Дан Стрийман, директор на компанията за киберсигурност Tanium, тренира по 20 часа седмично. Това е сериозно постижение, особено за човек, който редовно пътува по работа и непрекъснато има срещи с клиенти.
Как успява? Спи по-малко 7 часа, става всеки ден в 5 сутринта и има разчетен до минута график. Упражненията са предварително премислени, а той се е научил да превключва мозъка си много бързо от спортен на работен режим, разказва WSJ.
Стрийман е на 56 години, но поддържа достатъчно добра форма, за да се състезава на триатлон (плуване, колоездене и бягане). Казва, че е свикнал на следния ритъм – в петък вечер среща с борда на фирмата, в събота сутрин – турнир.
Преди да пътува по работа, той предварително проучва местните маршрути за крос, както и басейните. Кара на велоергометъра в хотелския фитнес и ако не му хареса, повече не прави резервация там.
Стрийман е пример за ръководител, който изглежда сякаш неодсегаем – с пълноценен живот извън работата си или поне с вид, че има такъв.
Зад фасадата на такива хора обаче понякога има и трикове, различни от ранното събуждане, високоефективната работа и доброто планиране. Един от тях признава, че когато си директор, „хобитата изчезват, освен ако не са в графика“. И затова той планира личното си време като „важни срещи“. Само асистентът знае кои кутийки от графика са фалшиви и всъщност са за почивка.
Бен Бетс нарича себе си „човек на таблиците“. Въоръжен с Exel той планира в кутийки всичко – от готвене до строеж на кокошарник в английската му къща от XVIII в. Той е на 41 години и директор на компанията за софтуер Learning Pool.
От около пет години той се занимава с реконструкцията на старинната къща. Планира да я завърши тази есен. Разпределя времето си толкова подробно, че за един от последните уикенди е планирал доработване на гредите на кокошарника в 17 ч. в събота. Това е единствената му възможност, иначе задачата трябва да остане за следващата седмица. Казва, че иска да завърши къщата, защото си представя как седи на дивана пред камината със съпругата, децата и кучето.
Като по-млад Джон Сикард с мечтае да стане барабанист, но се оказва директор на Kinaxis - компания, разработила софтуер за управление на доставки. Това обаче не му пречи да продъжава да свири всеки ден, ако трябва и само за 20 минути. Два-три пъти месечно репетира с групата си. За 61-годишния Сикард това е достатъчно, за да може да свири кавъри на Foo Figthers или Led Zeppelin, когато участва в някой благотворителен концерт. Освен това е построил звукозаписно студио в къщата си, в което свирят млади музиканти. Сикард следва принципа:
Успешният изпълнителен директор работи малко.
За него това означава да остави подчинените си да управляват своите екипи и да вземат ежедневни решения. Много бизнес лидери работят повече, отколкото е небходимо, защото се занимават с дребни проблеми или не са наели правилните хора, смята Сикард.
Томас Хансен кара сърф от тийнежджър, а след това успешната му кариера го отвежда до директорската позиция в Amplitude - софтуерна компания, създател на приложения за мобилни телефони. Днес 54-годишният Хансен живее в Калифорния близо до морския бряг. Кара веднъж месечно при подходящи условия, но става сутрин в 4.30 ч. и тренира, за да е във форма. Строго пази уикендите за почивка, работи най-много през два от тях за цялата година.
Неговата философия:
Спешните задачи почти винаги могат да изчакат до понеделник.
Основател и директор на компанията Honeycomb, която произвежда софутер за откриване на грешки в кода, Кристин Йен кара мотор в свободното си време. Започва да се състезава преди няколко години и толкова ѝ харесва, че започва да ходи на срещи с инвеститори с мотора. Споделя, че това я кара да се чувства „като лошо момиче“.
За да практикува хобито си обаче Йен трябва да кара по цял ден на писта. Тя успява, защото работи „в необичайни часове“. Пистата, на която кара, публикува графици, а тя си избира дните, в които очаква да е по-малко заета. След това взима лаптопа и работи от хотела късно вечер.
36-годишната Йен казва:
Скучно е да планираш хобито си. Но само така успяваш да намериш време за него.