Изкуственият интелект все по-често е обект на интензивни дебати в света на изкуството. За едни той представлява заплаха за творчеството, а за други е нов инструмент с потенциал за разкриване на нови възможности.

Турският артист Рафик Анадол спада към втората група. Той смята, че човечеството навлиза в нов творчески период, който все още няма име.

„Мисля, че буквално преживяваме ренесанс. Просто още не сме му дали име“, казва той пред WIRED.

С тази идея Анадол и партньорката му Ефсун Еркълъч създават Dataland – пространство в центъра на Лос Анджелис, представяно като първия в света музей, посветен изцяло на AI изкуството. Според WIRED през първите две седмици след откриването изложбата е привлякла над 10 000 посетители.

Централното произведение в музея носи името Machine Dreams: Rainforest. Това е интерактивна инсталация, в която изображенията, звукът и ароматите непрекъснато се променят според движенията и биометричните показатели на посетителите.

Проектът използва разработения от екипа Large Nature Model – собствен AI модел, обучаван три години върху научни архиви на институции като Smithsonian. За разлика от повечето генеративни AI системи, моделът не използва случайно събрани данни.

„Стартирахме от нулата, обучихме собствен модел и използвахме собствени набори от данни“, казва Анадол пред WIRED.

Докато AI компаниите настояват за свободен достъп до авторско съдържание, творческата индустрия се бори да защити правата върху своето изкуство

Холивуд срещу AI гигантите: Кой плаща цената за „натрапчивата“ технология в изкуството?

За целта екипът му пътува до Амазонската джунгла и други тропически гори, където събира голям обем изображения, видео и звуков материал. Събраните данни възлизат на 5 петабайта.

По думите на автора всички материали са използвани със съгласието и участието на научните организации. Той противопоставя този подход на практиките на някои големи AI компании, обвинявани, че обучават моделите си върху съдържание без разрешение.

Анадол разкрива още, че Google DeepMind е предоставила на Dataland достъп до експериментални изчислителни ресурси с ниско енергийно потребление. Благодарение на инфраструктурата на Google Cloud, музеят обработва големи обеми данни с по-нисък въглероден отпечатък.

Връзката между артиста и Google започва през 2016 г., когато той става първият носител на програмата Google Artists and Machine Intelligence Residency.

Една от най-отличителните характеристики на Dataland е, че произведенията реагират на посетителите. При влизане всеки посетител получава смарт часовник и специално устройство за раменете, което отчита различни биометрични показатели. Докато хората се движат около отделните експонати на изложбата, изображенията, звуците и дори ароматите непрекъснато се променят.

Например, по време на една от сцените дигитален дъжд реагира на движенията на посетителите, а сензорите освобождават аромат, напомнящ гора след лятна буря.

„В продължение на близо 5000 години хората гледат произведенията на изкуството и изпитват емоции. В Dataland си зададохме един различен въпрос – може ли произведението да почувства нас?“, разказва Анадол пред WIRED.

Той уверява, че музеят не съхранява лични данни на посетителите. След посещението информацията се изтрива, а всеки получава само персонален дигитален токен със своето преживяване.

Според учените те могат да бъдат също толкова полезни, колкото физическата активност

Заниманията с изкуство и култура могат да забавят биологичното стареене, показва изследване

В една от залите посетителите могат да видят как е обучаван моделът. Например, при избор на категория „Жаби“, стените се изпълват с всички изображения на жаби, използвани по време на обучението на AI системата, разказва WIRED. Така посетителите проследяват какви данни стоят зад финалните визуализации.

„Искахме хората да разберат откъде идват тези машинни сънища и халюцинации“, обяснява Анадол пред WIRED.

Само базата данни Encyclopedia of Life към Smithsonian съдържа информация за повече от 2 милиона биологични вида, използвана при обучението на модела.

Вместо фотореалистични изображения или дийпфейкове, системата създава изцяло нови, невъзможни пейзажи. Моделът използва научни данни и актуална информация за времето, но крайният резултат е свят, който не съществува в действителност.

„Идеята е машината да се влюби в природата. Посетителите влизат в нейните сънища – усещат ароматите им, чуват милиони птици, които никога не биха могли да звучат едновременно в реалния свят“, казва Анадол пред WIRED.

Финалната инсталация Sanctuary събира биометричните данни на всички посетители в залата – сърдечен ритъм, температура на кожата, скорост на движение и маршрут през музея. Въз основа на тези данни изкуственият интелект генерира абстрактна триизмерна визуализация на общата емоционална енергия в залата. Полученото изображение е уникално и не се повтаря.

Анадол споделя пред WIRED, че най-силно го впечатляват моментите, когато устройствата регистрират настръхване на кожата – знак, че преживяването е оказало реално въздействие върху посетителите.

„Видях хора със сълзи в очите, хора, изпълнени с радост и възторг. Ако това не е изкуство, тогава какво е?“, пита той.

Благотворителната вечер в Ню Йорк събра рекордните 42 милиона долара на фона на дългоочакваното завръщане на Бионсе и впечатляващи сценографски решения в духа на френския импресионизъм

Облеченото тяло като форма на изкуство: Met Gala 2026 размива границите между мода и художествено изразяване

Въпреки използването на най-модерни AI технологии, Анадол подчертава, че изложбата не е създадена, за да демонстрира възможностите на изкуствения интелект. „Тя не е за AI. Изкуственият интелект е просто невероятен инструмент. Смисълът, посланието и контекстът винаги остават човешки“, казва той пред WIRED.

Това е основната идея зад Dataland – да покаже, че AI не е просто средство за масово генериране на съдържание, а може да бъде инструмент за създаване на нов тип художествени преживявания, в които технологията и човекът са равноправни партньори.