Симонета Веспучи, музата на Сандро Ботичели и едно от лицата на Италианския ренесанс, всъщност може да е починала едва на 23 години вследствие на усложнения от тумор, а не от туберкулоза. 

До този извод стига ново изследване, което поставя под съмнение широко разпространеното схващане, че младата жена, починала през 1476 г., е станала жертва на туберкулоза – едно от най-смъртоносните заболявания по онова време.

Още през 2019 г. международен екип учени от Лондонския университет „Куин Мери“, Университета Campus Bio-Medico в Рим и Калифорнийския университет предлага различно обяснение.

Използвайки алгоритъм за лицево разпознаване, приложен върху картини, изследователите анализират портретите на Симонета, изобразена от Ботичели в редица негови произведения, включително прочутото „Раждането на Венера“. Те проследяват промените в чертите на лицето ѝ и изследват съвременни на епохата документи, пише Euronews. 

Картина, за която се смята, че е дело на ученик на художника, е създадена от нидерландския майстор, твърди експерт по художествени произведения

„Копието е оригинал“: Четири века по-късно Рембранд изненадва света на изкуството

Проучването, публикувано в списанието Endocrinology, Diabetes & Metabolism, установява „постепенна промяна в телесните ѝ характеристики“. Според ендокринолога Паоло Поцили, един от авторите на изследването, това са „промени, типични за пациенти с аденом на хипофизата – тумор на малката жлеза в основата на мозъка, която контролира производството на хормони“.

„Предположихме наличието на тумор, отделящ както растежен хормон, така и пролактин. Излишъкът от тези хормони може постепенно да промени контурите на лицето и в някои случаи да предизвика неочаквана лактация“, обяснява Поцили, като отбелязва, че подобни признаци могат да бъдат разпознати и в творбите на Ботичели.

Според учените аденомът на Симонета вероятно е нараствал в продължение на години, докато не се е превърнал в голямо образувание, довело до внезапната ѝ смърт.

Улики в картините и историческите документи

Новото изследване предполага, че причината за смъртта е т.нар. апоплексия на хипофизен тумор – рядко медицинско състояние, което възниква, когато туморът в хипофизата започне да кърви или внезапно се увеличи.

„Това предизвиква симптоми като силно главоболие, загуба на зрение, объркване и бързо влошаване на състоянието поради срив в хормоналната регулация“, посочва Поцили.

Диагностичната хипотеза, поставена повече от 550 години след смъртта на Симонета, се основава на три основни групи доказателства.

Първата са физическите промени, проследени в картините от 70-те години на XV век до посмъртно създаденото „Раждането на Венера“. Изследователите откриват фини изменения в челюстта, челото и меките тъкани на лицето, които според тях свидетелстват за постепенното развитие на тумора.

Първоначално картината е посрещната негативно, но постепенно се превръща в ключова за развитието на изкуството. Днес американският художник Хенри Тейлър преосмисля творбата, поставяйки акцент върху нейните африкански корени

„Госпожиците от Авиньон“ на Пикасо, които предизвикват „шок и отвращение“ и поставят началото на кубизма

Втората група доказателства идва от описанията на заболяването ѝ в исторически документи. В тях се споменават главоболие, халюцинации, повръщане и висока температура – симптоми, съответстващи много повече на клиничната картина на апоплексията, отколкото на туберкулозата, която обикновено причинява по-бавно и ясно изразено физическо влошаване.

Третата група доказателства включва две документирани събития през месеците преди смъртта ѝ. В писма между Пиеро Веспучи и Лоренцо де Медичи се описва как Симонета припада по време на оживен танц.

Съществуват и свидетелства за предполагаемо нападение срещу нея от Алфонсо II Арагонски, херцог на Калабрия. Според авторите и двете събития биха могли да предизвикат кръвоизлив или внезапно увеличаване на тумора.

Макар учените да подчертават, че абсолютна сигурност не е възможна, внезапната смърт на младата жена, която дотогава изглеждала в добро здраве, подкрепя новата диагноза. Според тях тя не само поставя под съмнение едно отдавна утвърдено историческо убеждение, но и показва как съвременната медицина може да предложи нов прочит на събития отпреди векове.