Борис Черни, създател на Claude Code, една от водещите AI платформи на Anthropic, представя четиристепенна рамка за внедряване на изкуствен интелект в корпоративна среда.

В поредица от публикации в X той акцентира върху третия етап: измерване на реалната възвръщаемост от инвестициите, след като служителите вече използват изкуствен интелект в ежедневната си работа.

Черни отбелязва, че много компании все още се фокусират основно върху статистики като използване на модели или брой изразходвани токени.

„След като екипите вече използват AI, как проследявате ефекта? Данните за използването са полезни, но измерват активност, а не възвръщаемост“, пише той в X.

Вместо да се отчитат само използваните ресурси, той предлага по-практичен подход.

Нарастващото потребление на токени от AI агентите и ценовият натиск върху разработчиците пренареждат баланса на силите между водещите технологични пазари

Ниските разходи за AI токени засилват позициите на Китай в глобалната надпревара

Според него основният въпрос е дали компанията би възложила същата задача на инженери, ако не разполагаше с изкуствен интелект.

„Ако отговорът на въпроса е „да“, колко инженерно време щеше да бъде необходимо и каква щеше да бъде неговата цена? Именно това е вашата възвръщаемост“, обяснява Черни.

Той подчертава, че най-големите ползи не се изчерпват с по-бързото писане на код. Истинската трансформация настъпва, когато изкуственият интелект поема рутинни задачи като поправки и поддръжка, а инженерите се фокусират върху разработването на нови продукти и функционалности.

Така организациите могат да реализират проекти, които преди са били извън техните възможности, смята той.

Това не е първият път, когато Черни коментира възвръщаемостта на AI инвестициите. В скорошен разговор, организиран от Scale AI, той посочи, че компаниите основателно се интересуват от стойността на инвестициите си, но тя не винаги се измерва директно във финансов резултат. По-бързото създаване на софтуер и по-високата продуктивност на инженерните екипи също са важни показатели.

Според Business Insider изказванията му идват в момент, когато тенденцията, изразяваща се в стремеж на компаниите да използват максимално големи количества AI токени, постепенно отстъпва място на по-прагматичен подход.

Все повече организации търсят начини да повишат стойността на разходите си, вместо просто да увеличават потреблението на AI услуги. Някои технологични компании вече публично споделят стратегии за оптимизация на разходите.

Business Insider допълва, че ръководители на Coinbase и Vercel подчертават, че ограничаването на разходите не означава непременно ограничаване на използването на AI.

Сред обсъжданите подходи е използването на по-достъпни езикови модели, включително такива, разработени в Китай, когато това е икономически обосновано.

Подобни са нагласите и на големите имена от корпоративния свят. Главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън отбелязва пред CNBC, че разходите за изкуствен интелект в компаниите „нарастват доста бързо“.

„Както при всеки друг ресурс, който използваме, ще подхождаме рационално към тези инвестиции“, коментира той.

Главният изпълнителен директор на Microsoft заяви, че ограниченията върху водещия AI модел на компанията „нямат никакъв смисъл“

Надела критикува Anthropic за строгия контрол върху AI модела Fable

Сходна тенденция отчита и главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман. След конференцията Allen & Co. Sun Valley той коментира пред CNBC, че разговорите вече не са фокусирани върху това дали компаниите да използват изкуствен интелект, а върху това как да намалят разходите или да увеличат стойността, която получават от тези инвестиции.

Това показва, че след първата вълна на ентусиазъм около генеративния изкуствен интелект, корпоративният фокус постепенно се измества от мащаба на внедряване към икономическата ефективност, която все по-често определя стратегиите на водещите технологични компании.