Три възможни начина за вдигане на гръцкото вето върху новите санкции срещу Русия
Спорът около превоза на руски LNG поставя европейските държави пред труден избор
,fit(1001:538)&format=webp)
Гърция блокира последния пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия заради забраната за превоз на втечнен природен газ (LNG), която трябва да влезе изцяло в сила през 2027 г.
Съгласно договорените миналата година правила, от 2027 г. ще бъде забранено „закупуването, вносът или прехвърлянето, пряко или непряко“ на втечнен природен газ, който „произхожда от Русия или се изнася от Русия“. Гърция обаче, която разполага с най-големия търговски флот в света, настоява правният текст да бъде променен, така че превозът на руски LNG да може да продължи и след крайния срок.
Основен печеливш от подобна промяна би била компанията Dynagas, специализирана в превози при арктически условия и собственост на гръцкия милиардер Георгиос Прокопиу. Dynagas и нейно дъщерно дружество отдават под наем 11 кораба, включително седем ледоразбивача, пригодени за Арктика, на най-големия руски проект за втечнен природен газ Yamal LNG, пише Euronews.
Гръцкото правителство и Dynagas твърдят, че забраната за превоз на руски LNG ще навреди на европейската морска индустрия, ще доведе до загуба на работни места, ще даде предимство на чуждестранни конкуренти и в крайна сметка няма да отслаби способността на Москва да финансира войната си.
Докато спорът продължава, съществуват три възможни сценария за излизане от задънената улица.
Натиск върху Гърция, докато се откаже от ветото
Раздразнението сред останалите държави членки е осезаемо. Според тях Атина се опитва да преразгледа решение, което беше единодушно одобрено още през октомври и няма пряка връзка с настоящия пакет санкции.
Дипломати предупреждават, че отварянето на вече договорения текст може да създаде опасен прецедент и да насърчи други държави да поискат собствени изключения, което би отслабило санкциите.
Европейската комисия също отказва да отстъпи. „Забраната е в сила и остава в сила“, заяви говорител на Комисията в понеделник.
Предпочитаната стратегия е да се упражнява натиск върху Атина, докато тя не оттегли ветото си. Комисията подготвя и икономически анализ, с който да опровергае гръцките аргументи и да покаже, че забраната за превоз на LNG всъщност би навредила на руската военна икономика.
Кратко отлагане на забраната
Ако Гърция не отстъпи, държавите членки може да бъдат принудени да търсят компромис.
В момента пълните ограничения върху вноса и превоза на руски LNG трябва да влязат в сила на 1 януари 2027 г. Възможен компромис е забраната за превоз да бъде отложена за кратък период, докато тази за внос остане непроменена.
Именно вносът е най-важният елемент от санкциите, тъй като носи преки приходи на Москва. Само през първата половина на тази година ЕС е внесъл LNG от Yamal на стойност близо 6 млрд. евро – рекордни 136 доставки с общо 9,97 млн. метрични тона.
Подобно отлагане би дало повече време на Dynagas да се подготви за прекратяване на превоза на руски LNG, а на Гърция – възможност да оттегли ветото си и да одобри новия пакет санкции.
Според дипломати обаче това само би отложило проблема.
Изключение за Гърция
Най-спорният вариант е правният текст да бъде променен така, че да отпадне забраната за превоз на руски LNG.
Именно това е предпочитаният от Атина сценарий – специално изключение, което да позволи безсрочно транспортиране на руски LNG до клиенти извън ЕС, като най-вероятните дестинации са азиатските пазари.
Според информацията на компанията Dynagas разполага с танкери, които могат да плават по Северния морски път през Арктика до Япония и Китай – значително по-кратък маршрут от традиционния през Средиземно море, Суецкия канал и Индийския океан.
Брюксел обаче има неприятен опит с подобни дерогации.
През 2022 г. Унгария и Словакия получиха безсрочно изключение, което им позволява да продължат да купуват руски петрол по тръбопровода „Дружба“. Изключението е в сила и днес и по-рано тази година се превърна в повод за ново вето.
Подобна дерогация съществува и при ценовия таван за руския петрол, превозван по море, който позволява на европейски компании, включително гръцки, да обслужват танкери, ако товарът отговаря на ограниченията. При LNG обаче подобен механизъм се смята за трудно приложим.
Именно затова държавите членки и Европейската комисия не желаят да отслабват още една енергийна санкция срещу Русия. Украйна също предупреждава, че подобна отстъпка би изпратила погрешен сигнал.
„Понякога, в стремежа към печалба, хората забравят цената, която украинците плащат всеки ден“, посочи в понеделник Владислав Власюк, комисар на украинския президент по санкционната политика.
„Това е важно напомняне, докато продължават дискусиите по 21-вия пакет санкции на ЕС.“
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)